Решение № 102 от 19.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ловеч, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500064 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

„АПС Бета България“EООД-София е атакувало изцяло съдебно решение №536/14.11.2025 година по гр.д. №625/ 2025 г. на ЛРС със въззивна жалба № 13668/27.11.2025 г. Моли съдебния акт като неправилен да бъде отменен, тъй като съдът не е преценил правилно представените по делото писмени доказателства. Позовава се реално предоставяне на сумата на длъжника и прилагането на Общите условия. Моли съдебния акт да бъде отменен и да бъдат уважени предявените искове срещу длъжника И. М. И..

С писмена молба въззивникът е конкретизирал, че няма постъпили плащания от И. и е представил заверени копия на писмените доказателства по делото.

За „АПС Бета България“EООД-София ,редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Ив.И. се представлява от особен представител- адвокат Б. и посочва в съдебно заседание, че е въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

От представените писмени доказателства по гражданско дело №625/ 2025 година на ЛРС, от становището на страните, ,въззивният съд приема за установено следното:

Със съдебно решение №536/14.11.2025 година по гр.д. №625/ 2025 г.

Ловешки районен съд е отхвърлен като неоснователен и

1 недоказан,предявеният АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : 203374133, гр.София, п.к.1404, район „Триадица“, бул.“България“№81 В срещу И. М. И., ЕГН-**********, обективно иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.99, ал.1 във връзка с чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено със сила на присъдено нещо по отношение на И. М. И., че дължи на „АПС Бета България"ЕООД, сумата в размер общо на 1 000 лева-главница ,ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията и разноски в заповедното производство.

Съдебното решение е валидно и допустимо , а след преценка на доказателствата по делото съдът приема, че е и правилно.

Въззивникът е представил неподписан с електронен подпис договор за паричен заем „Кредирект“ №396819 от 11.02.2020 го. Със страни- заемодател „Сити Кеш“ ООД, ЕИК : 202531869 и заемател И. М. И., ЕГН-********** за сумата 1 000 лева при 12 месечни погасителни вноски по погасителен план , съответно- три вноски по 33.38 лв. и девет вноски по 130.46 лв., ГПР - 48.25 % и фиксираният годишен лихвен процент - 40.05 %. Договорът е със срок до 11.02.2021 г. и общо дължима сума- 1 274.28 лева. ГПР не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница-чл. 5 от договора. Договорено е обезпечаване на кредита в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия -поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, като при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341.72 лева-чл.6.1 от договора.

Неустойката се заплаща разсрочено по включен в договора погасителен план и се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. По разписка №2000000204003470/11.02.2020 год. „Сити Кеш“ООД е превел паричен превод към ЕаsyPay в полза на получател И. М. И.- заем съгласно Договор 396819 сумата в размер на 1000.00 лева, такса 4.84 лева или общо 1 004.84 лева. По делото няма представена разписка , че И. И. е получил сумата по заема на каса в ЕаsyPay.

Сключен е договор за цесия 13.01.2022 год. между „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : 203374133- „цесионер“ и „Сити Кеш“ООД, ЕИК :

202531869- „цедент“ е сключен по основание чл.99 от ЗЗД, за прехвърляне и продажба, ведно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио с вземания, описани в „Анекс 1“ към договора във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на договора. Цесионерът има право да получава плащания, извършени от длъжниците след датата на подписване, като след след датата на прехвърляне ще се считат за получени за и от името на цесионера / цедента се задължава да уведоми цесионера и да преведе получената сума изцяло, без никакво плащане на допълнителна сума от 2 цесионера в рамките на 10 работни дни от получаването на тези суми по банковата сметка на правоприемника/. По договора цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД. В портфолиото с вземания, описани в „Анекс 1“ е вписан Договорът за заем на името на И. М. И., ЕГН**********, от 11.02.2020 год. за сумата в размер на 1 000 лева неустойка 1341.73 лева, законна лихва 678.95 .лева или обща сума 3294.95 лева. Изготвено е уведомление за цесия от „АПС Бета България“ЕООД до И. М. И. по Договор за кредит №396819 от 11.02.2020 годпрехвърляне на вземанията си, произтичащи от договор за кредит, ведно с начислените лихви, такси и разноски, на „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК :

203374133, като е дадена банкова сметка за доброволно плащане в български лева с IBAN : BG78STSA93000028606896, както и на каса на Еаsy Pay ,в което не е посочена дължима сума и няма доказателства да е връчено на И. И..

„АПС Бета България“ЕООД е поискала със заявление по чл. 410 от ГПК №1690/10.02.2025 г. против И. И. издаване на заповед за изпълнение за сумата 3654.58 лева, от които лева, от които главница 1000 лева ,678.95 лева - такса, 1371.72 лева - неустойка ,274.28 лива-договорна лихва от 11.02.2020 г. до 11.02.20221 г., 359.63 лева- обезщетение за забава от 11.02.2021 г. до 29.0`.2025 г. и разноски..Ловешки районен съд е уважил искането за сумата 1000 лева, ведно със законна лихва ,начиная от подаване на заявлението до окончателно изплащане и отхвърлил искането в останалата част с разпореждане №377/10.02.2025 г. по гр.д. ч.х. № 255/2025 г. С цитираният акт е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането. На основание чл. 47 от ГПК не е връчено съобщение на И. и с последващо разпореждане№870/27.03.2025 г. ЛРС е разпоредил на заявителя ,че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесеч(ен срок от съобщението. Разпореждането е съобщено на 02.04.2025 г., а исковата молба е подадена 07.04.2025 г. по ССЕВ.

Предявен е иск с правно основание ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.99, ал.1 във връзка с чл.79 от ЗЗД положителен установителен иск за дължима дадената потребителски кредит и невърната сума в размер на 1000 лева. Предявеният иск е неоснователен, тъй като не се установява съществуването на договор за заем и неговото неизпълнение. Следователно не се дължи връщане на сумата дадената му като заем.

Между страните се твърди,че е сключен договор за финансови услугикредитиране по чл. 6 от ЗПФУР,относно съществуването на който обаче не може да се направи еднозначен извод от представените писмени доказателства. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.

Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на 3 финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик.Потребител е физическото лице или юридическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а доставчик-физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва потребителския договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Следователно договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чиято характерна особеност е свързана с използването на средства за комуникация от разстояние. Този вид договори отговарят на пазарните изисквания в актуалната икономическа среда и целят улеснение на страните при осъществяване, както на преддоговорните отношения ,така и при сключване на самия договор - изключвайки тяхното физическо присъствие по местосключване на договора. Същевременно с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. В конкретния казус настоящата инстанция преценява, че не са представени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща, от длъжника по сключване на договора. В член 18, алинея 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В чл. 293,алинея първа от Търговския закон е предвидено,че писмената форма е форма за действителност,ако това е установено в специален закон. Съдът счита, че съобразно чл.10,ал.1 от Закона за потребителския кредит за този вид финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима писмена форма. На основание чл. 3,ал.2 от ЗЕДЕУУ електронният документ има спазена писмена форма, ако съдържа електронно изявление иса спазени изискванията на чл. 9-13 от ЗЕДЕУУ, като в казуса няма данни за това ел.изявление. Следователно съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора от въззиваемият.По представените доказателства по делото липсва изявление на длъжника. Такова няма и в приложеният документ- т.н. лог файл от дружеството-въззивник. Не са представени други доказателства, нито изслушвана експертиза относно установяване относимостта на данните по приложената документ към настоящето производство или спазване на 4 изисквания на чл. 9-13 от ЗЕДЕУУ чрез проверка в информационната система на въззивника. Съдът няма достъп, нито специални знания, за да установи съществува ли лог файл и съдържа ли изявление на длъжника по приемане на предложението за сключване на договора за кредит,предвид писмения документ по делото. Въззивникът изрично е заявил, че И. не е заплащал каквато и да се вноска по договора за кредит. Не на последно място изписването на действия в писмения документ на л.12 по гр.д. 625/25 г. на ЛРС „избрана нова сума „ и „избран нов период“ също поставят под съмнение съществуването на сключен договор за заем и получаване на сумата 1000 лева в брой от И..

Ловешки окръжен съд намира,че не са представени надлежни доказателства относно получаване на сумата 1000 лева от И. И.. Въззиваемата страна е направила възражение за неполучаване на сумата и въпреки дадените указания от районния съд до въззивника, не са приложени по делото доказателства, че сумата от 1000 лева е била изплатена на И.. Приложена е разписка ,че „Сити кеш“ наредил плащане на сума 1000 лева в полза на И. И., но не и че е изплатена такава сума. Приложеният писмен документ- т.н.лог файл по договор за паричен заем, няма характеристика на такъв, съдържа изписване в текстови файл на последователни действия, без каквато и да е верификация,която да установява автентичност и цялост на данните, в.т.ч. и дигитален подпис. Не е назначавана съдебно-техническа експертиза, която да установи достоверността на извършваните действия и техническите характеристика. Не е поискана и изслушвана и съдебно-счетоводна експертиза, с която да се установи, че сумата от 1000 лева е била получена в брой от И. на каса в „Изи пей“. Съдът приема, че между страните са не са налице доказателства за сключен валиден договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Касае се до двустранен и реален договор. Съдът констатира, че не се установява по безспорен начин, че страните са уточнили и постигнали съгласие относно съществените елементи на договора-стойност, падеж и санкции за неизпълнение, както и че сумата е предадена на длъжника реално и на коя дата.