Решение № 56 от 28.03.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Разлог, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200372 по описа за 2022 г.

Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „Г.Х.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.П., у.

„З.С.“№43, с управител Г.Б., срещу НП №01-2200046 от 27.05.2022 г., издадено от Директора на Д.„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.

В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ - юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата като твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбоподателят - посредством своя управител, поддържа изцяло жалбата и излага съображения за нейната основателност, като моли оспореният адм. акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:

В оспореното НП е посочено, че „при извършена на 01.03.2022 г., около 10:40 ч. проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект Х.„Г.У.", находящ се в г.Р., М."Б.", експлоатиран от „Г.Х."ООД, с адрес: г.П., р.Ц., у."З.С."№43, управлявано и представлявано от Г.В.Б и извършена на 08.03.2022 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „Г.Х."ООД -П., в качеството му на "работодател" по смисъла на &I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на 23.02.2022г. лицето Янка Иванова Маноилова с ЕГН ********** да извършва трудова дейност на обекта на проверка на длъжност „Камериерка", без да и е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

В издадения акт за установяване на административно нарушение, послужил като основание за изготвяне на процесното наказателно постановление е отразено, че „при извършена на 1

01.03.2022г., около 10:40ч. проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство и законодателството на обект - хотел „Г;у;", находяща се в г;Р., м-ст"Б.", експлоатиран от „Г.Х."ООД - П., бе констатирано, че „Г.Х."ООД-П., в качеството си на работодател е допуснал на 01.03.2022г. да извършва трудова дейност лицето Я.И.М., с ЕГН*, на длъжност „камериерка”, без да и е предоставил екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено в ТД на НАП“.

В представения по делото протокол за извършена проверка също е отразено, че Г.Х."ООДП., в качеството си на работодател, е допуснал на 01.03.2022 г. да извършва трудова дейност лицето Я.И.М., с ЕГН*, на длъжност „камериерка“.

По делото е приет като писмено доказателство препис от Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от Я.И.М.. В декларацията е отразено, че Я.М. работи в „Г."ООД от 01.03.2022 г.

От показанията на свидетеля Б.И. става ясно, че на 01.03.2022 г. е извършена проверка на х.

„Г.у.“, стопанисван от „Г.Х."ООД, като в хода на проверката по работни места установили лицето Я.М., която била облечена в работно облекло и почиствала общите части. Твърди се, проверяващите констатирали, че работодателят „Г.Х."ООД допуснал Я.М. без да й предостави екземпляр от трудовия договор и справка за регистриране на същия в НАП.

В подобен смисъл са и показанията на свидетеля М.С.. Същата сочи, че на „Г.Х." ..ООД е съставен акт за установяване на нарушение за това, че като работодател е допуснал на 01.03.2022 г. лицето Я.С. да извършва трудова дейност без да й предостави екземпляр от трудовия договор и копие от заверено уведомление от НАП.

Свидетелката Я.М. също сочи, че до 03.02.2022 г. е работила на трудов договор към друга фирма, когато същият е бил прекратен и че от 01.03.2022 г. е сключила трудов договор с „Г.Х."ООД.

Нито един от тримата свидетели не сочи Я.М. да е била допусната на работа на дата 23.02.2022 г. без да й се предостави екземпляр от трудовия договор и справка за регистриране на същия в НАП.

Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством актът за установяване на адм. нарушение се слага началото на обвинителната функция в административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

В тази връзка следва да се посочи, че е задължително да съществува пълна идентичност между описаното неправомерно нарушение, лицето което го е извършило, времето и мястото, когато това е сторено, отразени в акта за установяване на нарушението и същите обстоятелства, описани в НП. Само по този начин могат да се гарантират в пълна степен интересите на наказания и да му се даде възможност да организира адекватно защитата си.

Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне 2 на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на наказателното постановление, в същите трябва да бъдат описани нарушенията, за които е съставен акта, и обстоятелствата, при които е станало това.

В настоящия случай в акта за установяване на адм. нарушение е отразено, че „Г.Х."ООД-П., в качеството си на работодател, е допуснал на 01.03.2022 г. да извършва трудова дейност - лицето Я.И.М.“, а в атакуваното НП е записано, че „Г.Х."ООД-П., в качеството му на "работодател" по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 23.02.2022 г. лицето Я.И.М., с ЕГН*, да извършва трудова дейност на обекта на проверка. По този начин съществено обстоятелство, отнасящо се до извършването на неправомерното деяние, е посочено по различен начин в двата документа. Първо проверяващите се констатирали, че нарушението /допускането до работа без да е представен на работника екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ/ е извършено на 01.03.2022 г., а наказващият орган е приел, че това се е случило на 23.02.2022 г., без обаче да посочи защо счита тази дата за релевантна.

За пълнота може да се отбележи и че от събраните по делото доказателства се установява, в това число и свидетелските показани, че Я.И.М. е допусната на работа на 01.03.2022 г, без да й е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, като това не се е случило на 23.02.2022 г.

Поради изложените по-горе съображения, съдебният състав приема, че оспореното НП е незаконосъобразно. Това налага неговата отмяна.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски. По делото, обаче, не са представени доказателства за такива, нито пък страната е поискала присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, РС-Рг

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №01-2200046 от 27.05.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Г.Х.“ООД, ЕИК*, е наложено адм. наказание на основание чл.416 ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3