Решение № 100 от 24.09.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Добрич, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Калиптен Ибр. Алид

Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Д.а Вл. Михова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600246 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.Г. Г., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. М. А., с ЕГН ********** срещу Присъда №3/28.03.2025г., постановена по н.о.х.д. №109/2024г. по описа на РС-гр.К., с която Д. М. А. е бил признат за виновен в това, че на 16.03.***г. по главен път I-9 в близост до кръговото движение на гр.К., в посока центъра на града, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №***г. на Началника на РУ-гр.К., влязло в сила на 08.08.***г. е извършил такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство-мотопед „***“ с поставен номер ****, с рама №****, без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.II от НК във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, което наказание е постановено да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.I т.3 от ЗИНЗС, като му е 1 наложено и кумулативно предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 500/петстотин/ лева.

На основание чл.68 ал.I от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия Д. М. А., с ЕГН **********, със Споразумение №22/13.06.2023г. по НОХД №129/2023г. по описа на РС-гр.К., в сила от 13.06.***г., а именно 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, като е постановено същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим,на основание чл.57 ал.I т.3 от ЗИНЗС.

Подсъдимият Д. М. А., с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на К. районен съд направените в хода на съдебното производство по делото разноски в общ размер на 1135,62/хиляда сто тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, от които 500 лева изплатени за изготвена съдебно-автотехническа експертиза и 635,62 лева изплатени за съдебнопочеркова експертиза.[1] Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и като такава е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съдебно заседание, проведено на 02.09.***г. пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява лично, представлява се от процесуалния си представител, който настоява за отмяна на обжалваната присъда поради недоказаност на деянието.Според изложените в хода на съдебните прения съображения на досъдебното, а и в съдебното производство не били събрани нужните доказателства в подкрепа на обвинението относно това, че процесното превозно средство представлява моторно превозно средство и в конкретност мотопед, както е повдигнато обвинението.Всичко почивало на предположения, което е в разрез с разпоредбата на чл.303 от НПК.Излагат се твърдения и за наличието на несъответствие между идентификационния номер на рамата на превозното средство, фигуриращ в документа за собственост и идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство.

Представителят на държавното обвинение намира депозираната жалба за неоснователна.Излагат се доводи относно компетентността на вещото лице, което е специалист в съответната област и може по снимки да установи дали едно превозно средство е снабдено с двигател и на тази база да го определи като мотопед.Обръща се внимание на обстоятелството, че по време на проверката процесното превозно средство има регистрационен номер, което е 2 индиция, че представлява моторно превозно средство.Цитирана е и Наредба Н-3 от 2013г. на Министерството на транспорта за изменение конструкцията на пътните превозни средства..., както и Наредба Н-45 на МВР, съгласно които докато не се промени по надлежния ред типа и вида на превозното средство в съответните регистри, то на практика си остава моторно превозно средство с двигател с вътрешно горене, каквото е посочило и вещото лице.

Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.І от НПК, констатира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано възоснова на обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на Д. М. А. за извършването на престъпление по чл.343в ал.II от НК, а именно за това, че на 16.03.***г. по главен път I-9 в близост до кръговото движение на гр.К., в посока центъра на града, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №***г. на Началника на РУ-гр.К., влязло в сила на 08.08.***г. е извършил такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство-мотопед „***“ с поставен номер ***, с рама №***, без съответно свидетелство за управление.

Наказателното производство е преминало по реда на глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият не се е признал за виновен.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 16.03.***г. в ***ч. в близост до кръгово движение по главен път I-9 към входа за гр.К. полицейските служители от РУ-гр.К. А. А. К. и Д. Я. И. забелязали мотопед, управляван от лицето Д. М. А.,за когото знаели, че няма СУМПС, поради което полицаите спрели А. за проверка и поискали документите му за самоличност и документите за регистрация на мотопеда. А. заявил, че няма СУМПС, както и няма документи за мотопеда, а само удостоверение от производителя и поставен регистрационен номер ***, светлосин на цвят.В сградата на РУ-гр.К., до където А. бил придружен от полицейските служители, същият бил изпробван за употреба на алкохол и упойващи вещества, но и двете проби били отрицателни.По повод констатираните нарушения от страна на Д. М. А. полицейският служител К. съставил два АУАН-а -[1]единият по чл.150 ал.I от ЗДвП - за управление на МПС без притежание на СУМПС, другият по чл.140 ал.I пр.1 от ЗДвП – за 3 управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.Впоследствие след справка в ОДЧ полицейските служители установили, че водача – подс.А. никога не е притежавал СУМПС, а също и че е наказан по административен ред с Наказателно постановление №***г. на Началника на РУ-гр.К., влязло в сила на 08.08.***г.

За установяване вида на превозното средство в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция била назначена и изготвена Автотехническа експертиза/л.34 и сл. от н.о.х.д. №109/2024г. по описа на РСгр.К./.В заключението на вещото лице е отбелязано, че представеното превозно средство „***“ с поставен номер *** е двуколесно моторно превозно средство тип „С.“, оборудвано с двигател с вътрешно горене.Моторното превозно средство „***“ с поставен номер *** отговаря на категория ***мотопед.От представените материали по делото не може с категоричност да се отговори какъв е работния обем на двигателя и каква е конструктивната максимална мощност на двигателя.Скутери с такава конструкция са мотопеди с конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45км/ч и двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50куб.см.

В хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция била назначена и изготвена и Графическа експертиза, която установила, че подписът в графа „Подпис“ на Разписка за получаване Наказателно постановление № ***г. издадено от Началник на РУ-гр.К., съдържащо се на стр.31 от ДП 33/2024г. по описа на РУ-гр.К., е положен от подсъдимия Д. М.

А.. Подписите в графа „Нарушител“ на АУАН серия GA №*** от 16.03.***г. издаден от МВР, съдържащ се на стр.32 от ДП №33/2024г. по описа на РУгр.К. и в графа „Нарушител“ на АУАН серия GA №*** от 16.03***г. издаден от МВР, съдържащ се на стр.33 от ДП №33/2024г. по описа 2 на РУ-гр.К. и в графа „Подпис“ на Разписка за получаване на Наказателно постановление №***г. издадено от Началник РУ-гр.К., съдържащо се на стр.31 от ДП №33/2024г. по описа на РУ-гр.К., са положени от едно и също лице-Д. М.

А..При изследване на посочените по-горе подписи вещото лице не е установило следи от прекопиране, прерисуване, техническо пренасяне или имитация на подписа на подс.Д. М. А./л.70 и сл. от н.о.х.д. №109/2024г. по описа на РС-гр.К./.

По делото е установено още, че подсъдимият Д. М. А., с ЕГН **********, не е правоспособен водач на моторни превозни средства и не притежава свидетелство за управление на такива.

Съобразно разпространената съдебна

4 практика, в хода на производството пред първата съдебна инстанция, с цел разкриване на обективната истина и независимо разглеждането на делото по специален ред – по чл.371 от НПК, съдът е допуснал до разпит свид.А. К. – един от полицейските служители, извършили процесната полицейска проверка, при която било установено деянието на подсъдимия. Разпитът на този свидетел се наложил поради твърденията на подсъдимия, че бил преработил превозното средство от такова с двигател с вътрешно горене в електрическо.В показанията си разпитания в съдебно заседание на 28.03.***г. свид.А. К. е категоричен, че на инкриминираната дата подс.Д. М. А. е управлявал превозно средство с двигател с вътрешно горене, като уточнява, че от ауспуха излизали изгорели газове, имало е специфичен шум при работа на двигател с вътрешно горене, за разлика от електрическите двигатели, които са безшумни/л.100 и сл. от н.о.х.д. №109/2024г. по описа на РС-гр.К./.

Правилно и законосъобразно, тълкувайки ги като израз на защитна позиция, районният съд отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, че купил бензинов скутер, но след като бензина му създавал проблеми решил да премине на електрически, като си закупил електромотор и батерия.И това е така, тъй като обясненията на подсъдимия се намират в явно противоречие с останалите гласните и писмени доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка е установена по безспорен начин въз основа на писмените доказателства, приложени и приобщени към доказателствения материал по надлежния процесуален ред, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, копие на АУАН №***, копие на НП №***, копие на АУАН с №*** и №**, справка за нарушител/водач, назначените в хода на съдебното следствие Автотехническа и Графическа експертизи, справка за съдимост на подсъдимия, характеристични данни.

Въззивната инстанция намира за установено, че с действията си на 16.03.***г. по главен път I-9 в близост до кръговото движение на гр.К., в посока центъра на града, подсъдимият Д. М. А., с ЕГН **********, от обективна и субективна страна осъществил фактическия състав на престъпление по чл.343в ал.II от НК.

От обективна страна деянието било осъществено чрез действие - в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №***г. на Началника на РУ-гр.К., влязло в сила на 08.08.***г. подс.А. извършил такова деяние, като управлявал моторно 5 превозно средство-мотопед „***“ с поставен номер ***, с рама №***, без съответно свидетелство за управление.

По делото е безспорно установено, видно от съдържанието на Справка за нарушител/водач, че на подсъдимия никога не е било издавано свидетелство за управление на МПС/л.34 от ДП №33/2024г. по описа на РУ-гр.К./.

От субективна страна подсъдимият Д. М. А. е извършил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал, че е неправоспособен водач, който никога не е притежавал СУМПС, съзнавал е също така, че за такова деяние вече му е било налагано административно наказание възоснова на НП №***г. на Началника на РУ-гр.К., надлежно връчено и влязло в законна сила на 08.08.2024г., но въпреки това подс.А. целял да извърши именно управлението на процесното МПС.