Решение № 122 от 26.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ловеч, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500170 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и чл.124 от ГПК,вр.със ЗН и ЗС.

С Решение № 564/18.12.2023г.,пост.по гр.д.№1204/2022г.РС-Ловеч е признал за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на С. П. Б. от гр.С., и М. В. Б. от гр.

Ловеч, че ищците Ц. Х. И.,М. И. Х. и Х. И. Х., са собственици по наследство, реституция и отказ от наследство на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, намиращ се в с. *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-68/01.11.2007г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот е от 05.07.2022г., с адрес на поземления имот ***, с площ от 10942 кв.м, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план 102009, при съседи: имоти ***, ***, ***, ***, ***, ***. С оглед изхода в тежест на ответниците са възложени направените от ищците разноски,в размер на 1305лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Г. Н. П. от гр.Ловеч.

Постъпила е въззивна жалба от С. П. Б. от гр.С.,чрез адв.Д. А. И.-Адвокатско дружество „***“-САК, срещу решението.Счита,че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Излага обстоятелствата,за които страните не спорят и тези ,по които не могат да постигнат съгласие,а именно- налице ли е демонстрирано от Н. Н. пред останалите наследници- брат й и неговите наследници, собственическо отношение към една част от процесния имот. Твърди,че тази преценка на съда е неправилна и е довела до незаконосъобразни крайни изводи.Представя анализ на всеки от ангажираните документи.Съгласява се с извода на съда,че Договорът за доброволна делба от 1998г.не е произвел правно действие,но сита,че е от значение за установяване начина на разпределение на земята 1 между подписалите го лица-Х. Ил.Ц.(баща), И. Хр.И.(син) и Н. Хр.Н.(дъщеря).Тълкува,че с него е обективирана волята Н. Н. да бъде собственик на 3дка,а не просто да получава рента по волята на брат й(както приема съдът). По отказа от наследство на Н. Н. повтаря,че не е касаел спорната нива,в потвърждение на което е поведението след вписването на изявлението на самата Н. Н.,а след това и на наследниците й. Самият И. И. е подал декларация по ЗМДТ,в която е заявил наличие на съсобственост със сестра му,което тълкува като изрично признание, че част от имота е на Н. Н.. Счита,че със служебните бележки от ЕТ“Бруто“ се потвърждава получаването на рентните вноски от Н. Н. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила при анализа на свидетелските показания,като е кредитирал тези на св.Д.,а е игнорирал на останалите,които са имали непосредствени впечатления за отношенията между страните. Не е обвързал показанията с приложените писмени доказателства.

Счита за погрешни фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.Не се съгласява с приетото по отношение демонстрираното владение, вкл. получаването на рента от Н.

Н. върху 3 дка от спорния имот. Твърди, че както Н. Н.,така и след смъртта й нейните наследници, ясно,недвусмислено и несмущавано и в продължение на над 20г., са упражнявали давностно владение. Определя като противоречаща на нормалната житейска логика тезата за дарение на рентата в продължение на 20г.Твърдението противоречи на приложените документи за плащане от страна на арендатора и сочи възможните негативни последици от легитимирането му. Има доказателствено искане.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Ц. Х. И., М. И. Х. и Х. И. Х.-всички чрез адв.М.В.-ЛАК,Не споделят възраженията от въззивната жалба и молят да се потвърди обжалваното решение като правилно.Претендират направените от тях разноски.

Излагат,че първоинстанционният съд е направил мотивиран и законосъобразен анализ на доказателствата и е постановил обоснован акт.Излагат аргументи по всяко от възраженията на въззивника. Не споделят тезата за недействителност на отказа от наследство на Н. Н.. Считат,че не е налице и мълчаливо приемане на наследството преди това,съгласно критериите на утвърдената съдебна практика. Не е доказано и възражението за придобиване на спорния имот въз основа на давностно владение,тъй като действията на ищците са именно в обратна насока.Акцентира,че договорът за аренда е сключен от Х. Ил. Х. и той е отдал под наем целия имот.От ангажираните доказателства не може да се установи Н. Н. или след смъртта й-нейните наследници, да са извършвали действия,от които несъмнено да става ясно намерението им да упражняват фактическа власт върху идеална част от имота.

Молят да се потвърди обжалваното решение,като правилно и законосъобразно.

Противопоставят се на доказателственото искане за преразпит на свидетелите.

С Молба от13.03.2024г. към въззивната жалба се е присъединил М. В. Б.. В съдебното заседание се явява пълномощникът му- адв.И.-АК-Разград и моли да се уважи въззивната жалба.

Въззиваемите се представляват от пълномощника им-адв.М.В.- ЛАК,която поддържа отговора на въззивната жалба.

От доказателствата, приложени по гр.д.№1204/2022г.по описа на РС-Ловеч, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на производството съдът се е произнесе с определението по 2 чл.267,ал.1 от ГПК и няма основания за промяна на становището на състава.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори по делото,установява се от приложеното удостоверение за наследници, че Х. И. Ц.,б.ж. на ***, е починал на 21.06.2000г. и оставил за свои наследници по закон дъщеря Н. Х.

Н. и син И. Х. И.. Н. Х. Н. е починала на 20.01.2016г. и нейни наследници по закон са Г. Н. П. и Ю.

Н. Г.-конституирани като трети лица по делото(производството по отношение на Ю. Г. е прекратено на осн.чл.219,ал.2 от ГПК). Синът И. Х. И. е починал на 05.10.2009г. и оставил за наследници по закон тримата ищци- Ц. Х. И.- преживяла съпруга и М. И. Х. и Х. И. Х.- деца.

Представени са доказателства за проведена реституция на недвижими имотиземеделски земи в полза на общия наследодател. С Решение №14/21.07.1995г. на ОС“З“–Ловеч е възстановено правото на собственост на Х. И. Ц. върху два имота, в т.2 е и процесният- нива от 10.942 дка, ІІІ кат.,в м.***, представляващ имот № 102009 по плана за земеразделяне в землището на с. Й..Актуалният статут на имота е виден от представената Скица на поземлен имот №15745683/05.07.2022г. на СГКК–Ловеч. Представлява Поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-68/01.11.2007г. на ИД-р на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот е от 05.07.2022г., с адрес на имота ***“, с площ от 10942 кв.м, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 3, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 102009, при съседи: имоти ***, ***, ***, ***, ***,

***.

Хронологично следва „Договор за доброволна делба на земеделските ниви на Х. И. Ц. – собственик на земя и дял от имуществото на бившето ТКЗС с.Й.“ от 20.03.1998г. С него Х. И. Ц. приживе е разпределил собствената си земеделска земя- общо 12.199дка на наследниците си.

Вписано е,че на сина си И. Х. И. предоставя лозе в м.“Бяла черква“ с площ 1.257 дка и нива в м.*** с площ 7,942 дка, а на дъщеря си Н. Х. Н. – нива с площ 3,000дка в м.***. Отразено е ,че договорът е съставен да послужи пред ВК “Осъм“ и ВК“Надежда 94“– с.Й.. Полагането на подписите на страните е удостоверено от кмета на с.Й..

С Удостоверение №8/19.02.2001г.на РС-Ловеч се удостоверява, че със заявление вх.

№34/19.02.2001г., Н. Х. Н. е заявила, че се отказва от наследството, оставено й от наследодателите Х. И. Ц., поч.на 21.06.2000г. и М.К.Ц., поч.на 03.05.1993г., б.ж.на с. Й.. Отказът е вписан в специалния регистър на съда под №8 от 19.02.2001г.

Представен е Договор за аренда на земеделска земя от 03.12.2012г.,с вписан в СВп с вх.

№6, том I, №6, парт.книга №6, с който Х. И. Х.- като арендодател, е предоставил на ЕТ“БУРГО – Димо Дочев“ – с. Й.- арендатор, процесния земеделски имот, под аренда за ползване, обработване и стопанисване за срок от 10 стопански години, с начало от 01.10.2012г. и уговорено арендно плащане- 20лв.на декар за година, или в продукция(пшеница,ечемик,овес), според желанието на арендодателя. Със служебна бележка от 26.09.2022г. арендаторът удостоверява,че Н. Х. Н. е получавала арендни плащания за стопанските 2010г. до 20212г, а наследниците й Ю. Н. Г. и Г. Н.

3

П., са получавали арендни плащания всяка стопанска година – в периода 2012г.-2021г.

Представени са служебни бележки, издадени от ЕТ“Бурго – Димо Дочев“-с.Й., представлявано от Д.Д.И.,с които се удостоверява,че Н. Х. Н., а след смъртта й нейните наследници Ю. Н. Г. и Г. Н. П., са получавали арендни плащания всяка стопанска година– от стопанската 2010/2011 г. до стопанската 2020/2021г.

С Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти и движима вещ № 172, т.V, рег.№ 5405, д.№ 574 от 20.12.2021г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № ***, т.V, рег.№ 5412, д.№ 575 от 20.12.2021г., Г. Н. П. и Ю. Н. Г., чрез пълномощника им М. В. Б., прехвърлят на ответниците С. П. Б. и М. В. Б., идеални части от недвижими имоти, намиращи се в с.Й.. С двата акта са прехвърлили общо ½ ид.ч. от процесния недвижим имот с идентификатор № *** – нива в м.*** с площ 10942 кв.м.(9/20 + 1/20).

Представено е Приложение №1 към Данъчна декларация на И. Х. И.(вх.№2943407.11.2000г.,в което е декларирана съсобственост върху спорния имот,заедно с Надка Х..

Страните са ангажирали свидетели.

Водените от ищците свидетели са П.Б.Б.,който обяснява,че познава Х. И.Х.,тъй като е сключвал договор за аренда с него, от 2011г. Тогава се занимавал с подготовка на договорите на арендатора ЕТ „Бурго–Димо Димов“. Изготвили пълномощно, което заверявал кметът.

Потвърждава, че приложените по делото пълномощни са именно тези, с които Х. И. Х. и Д.Д.И. са го упълномощили за сключването на договора за аренда от 2012г., заверен от нотариус Л..

Обяснява,че към тези години по закон е имало възможност договорите да се сключват само с един от наследниците. Д. се познавал с хората и уговарял с наследниците арендните плащания. Не е участвал в разпределянето на дивидентите, като само Д. се занимавал с паричните средства и натурата.

Свидетелят И.М.Д. работи като председател на земеделска кооперация ВК“ОСЪМ“ в с.Й. от 24 години и се занимава с арендуване на земи. Познава И. и Н., защото са били членове на кооперацията, а след това сключили договори за аренда с друг арендатор– ЕТ „Бурго“. Свидетелят знае,че И. и Н. имат една нива от около 11 дка в м.“Й.ска кланица“, както и че Н. има от съпруга си някакви декари, за които са сключени договори за аренда при Д. Дочев в ЕТ „Бурго“. Знае,че Н. се е отказала от наследствения си дял от баща си Х. И., но в годините брат й И. й е предоставял да си ползва аренда, за да си изхранва животните. Така било до последно, а след смъртта й синът продължил да изпълнява заръката на бащата-виждала е Н. и ищеца Х. да й помага по двора, водил я да си вземе рента от ЕТ „Бурго“.

Свидетели на ответниците са- Д. И.,който потвърждава, че приложените по делото служебни бележки са издадени от него и носят подписа му. Познавал Н.,като тя имала отделен договор за аренда на земи от мъжа й,като е ползвала малко над 14дка. На свидетеля е предявен „Договор за доброволна делба от 1998г.“, като заявява,че не го е виждал,но от И. знае, че е дал на сестра си 3 дка от земеделската земя. Затова още от 2002г. й е плащал възнаграждението за тези 3 дка.,макар да не е получил документ за притежаването им. Служебните бележки касаят именно плащането за тези 3дка. Не знае Н. да е правила отказ от наследство. Първоначално плащал в натура – зърно, тъй като Н. имала животни, а след това в пари. Виждал е,че Н. идва за рентата с ищеца Х. Х.,с когото знае,че са роднини и не са имали недоразумения във връзка с арендата.