Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3578 от 27.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4505/2022
Вид
Решение № 3578
Подписан
27.09.2022
В сила
27.09.2022
Състав
АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3578 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110204505 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.З., ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление № НЯСС27/24.01.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, доколкото ДАМТН не била компетентна да издава процесното предписание, компетентността на контролния орган била недоказана, а описанието на извършеното нарушение – непълно. Навеждат се и доводи за маловажност на случая, с оглед на което се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на М.З., с която се поддържа жалбата и се иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – председателят на ДАМТН, редовно призована, не се представлява. С писмени защити се навеждат доводи за неоснователност на жалбата, като се сочи, че процесното НП е правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което се иска съдът да го потвърди, като се моли и за присъждането на адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 14.05.2020 г., с изготвянето на Протокол № 3/14.05.2020 г., служители при ДАМТН дали на М.З., в качеството му на собственик на язовир „П.“, находящ се в поземлени имоти № ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и

*** в землищата на с. П. и с. Г., Столична община, задължително предписание да извърши водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията, намиращи се под вода, в срок до 30.12.2020 г.

На 08.12.2020 г. свидетелят инж. И.С. – на длъжност началник на регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България в Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН, заедно с инж.

Ж.С., заемаща длъжността старши инспектор в същия отдел, извършили последваща проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир „П.“, за което бил съставен констативен протокол № 02-0128/08.12.2020 г. Към момента на проверката нямало данни за извършен водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията, намиращи се под вода, доколкото и срокът на предписанието (30.12.2020 г.) не бил изтекъл. Било дадено ново задължително предписание на собственика на язовира със същото съдържание и срок - да извърши водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията, намиращи се под вода, в срок до 30.12.2020 г.

На 24.06.2021 г., чрез обход и оглед на голяма язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, контролните органи установили, че не е бил извършен водолазният оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията, намиращи се под вода на язовир „П.“, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовира задължителното предписание, дадено първоначално в Протокол № 3/14.05.2020 г., а после - и в констативен протокол № 02-01-28/08.12.2020 г., със срок на изпълнение до 30.12.2020 г.

Поради изложеното на 09.08.2021 г. свидетелят С. преценил, че е налице нарушение на законодателството, уреждащо собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения, и съставил срещу жалбоподателя АУАН № 02018/09.08.2021 г. за извършено на 31.12.2020 г. нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. Актът бил предявен на същата дата и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 24.01.2022 г. било издадено обжалваното НП, с което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите с 2 имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител И.С.. Показанията на свид. И.С. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях.

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но на основания, различни от изложените в нея.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 11 от Закона за водите и т. 24 от Заповед № А-276/18.05.2021 г. на председателя на ДАМТН, с която св. С. е изрично оправомощен да съставя актове за нарушения по Закона за водите, поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недоказана компетентност у актосъставителя. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице съгласно нормата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите – председателят на ДАМТН.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални 3 правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци, като достатъчно подробно и ясно е описан механизмът на извършване на административното нарушение, с оглед на което съдът намира, че се явява неоснователно въведеното в този смисъл от жалбоподателя възражение.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е и правилно от материалноправна гледна точка.

Чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите гласи, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.

190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.

2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Независимо от въведеното възражение на жалбоподателя в тази насока, съдът намира за ирелевантно дали даденото с констативен протокол № 02-01-28/08.12.2020 г. задължително предписание е законосъобразно, тъй като този въпрос е извън предмета на доказване в настоящото производство и разглеждането му би се явявало косвен съдебен контрол, при липсата на компетентност у районния съд за такъв. Тези предписания представляват индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК от административния съд. По делото липсват данни предписанието да е обжалвано и респективно същото е влязло в сила. Това обуславя наличието на задължение за безусловното му изпълнение от страна на адресата. При липсата на твърдения и доказателства за това, нарушението следва да се счита за извършено от наказаното лице – адресат на акта.

В продължение на гореизложеното и щом бе установено по делото, като за това обстоятелство не се и спори, че жалбоподателят е собственик на язовир „П.“, на когото първоначално с Протокол № 3/14.05.2020 г., а в последствие - и с констативен протокол № 02-01-28/08.12.2020 г., е било дадено задължително предписание в срок до 30.12.2020 г. да извърши водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията, намиращи се под вода при язовира, и като не е изпълнил това предписание в срока до 30.12.2020 г., което обстоятелство също не е спорно, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, гласящ, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от същия закон. Задължителното предписание от 4 контролния орган е изисквало извършването на определено по съдържание действие и определен срок за това, като при проверката, завършила след изтичането на срока за изпълнение на предписанието, длъжностните лица от ДАМТН са установили, че това предписание не е изпълнено, с което фактическият състав на нарушението, което е от категорията на т. нар. формални нарушения, при които съставът е реализиран с осъществяването на неговите обективни елементи, без необходимост от настъпването на допълнителни общественоопасни последици, е бил осъществен от обективна страна.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

По отношение на наложеното наказание, административнонаказващият орган е наложил на М.З. за така вмененото му нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите. Според цитираната санкционна разпоредба, наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв. Доколкото това е минималният размер на наказанието и не са налице данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, същото не подлежи на намаляване и е правилно определено.