Протокол № 276 от 22.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 276 гр. Варна, 21.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500327 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Въззивникът Д. К. Д., редовно призован, не се явява, представлява се о т адв. К. М. и от адв. Я. С., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Въззиваемата страна М. К. Д., нередовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди. Съобщението за насроченото по делото съдебно заседание е връчено на страната по телефона на 14.02.2023г., като към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл. 56, ал. 3 от ГПК.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото. Не възразявам по нередовното призоваване.

СЪДЪТ, като взе предвид изричното изявление на адв. А. П., че не възразява по нередовно спазения срок за призоваване, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

1

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. К. Д. срещу Решение № 2854 от 21.09.2022г. по гр.д. № 7228/2022г. по описа на ВРС, ХП-ти състав, с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в полза на молителя М. К. Д. с ЕГН ********** срещу извършителя Д. К. Д. с ЕГН **********, като въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; забранено му е да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице М. К. Д., обитаваното от него жилище, находящо се в с. Тополи, обл. Варна, ***А и мястото му за социални контакти - с.

Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ПИ с ид. *** за срок от шест месеца /считано от 07.06.2022г./, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200 лева.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, постановяване в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Изложени са доводи, че съдът не е отчел вътрешното противоречие в показанията на свидетелите Д. и Й., противоречието им с твърденията на молителя относно механизма на извършване на деянието, както и с показанията на свидетеля Янк. и със съдържанието на подадения сигнал от въззивника на тел. 112. Не е съобразено и противоречието в сведенията, дадени от свидетелката Янк. пред полицаите в деня на събитието и показанията й, дадени пред съда, а показанията на св. Д.а са напълно игнорирани с аргумент за преценка при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетелите са противоречиви и относно местоположението на всеки от братята в момента, за който се твърди, че ответникът е ритнал брат си, както и за механизма на осъществяване на деянието, за което се търси защита. Същите са неубедителни, отличаващи се от сведенията, обективирани от полицейските служители в докладните записки. По делото не е установено съответно силно ритане в седалищните части от Д. спрямо М.. В тази връзка посочва, че дори да се приеме, че е имало събитие, при което Д. е повдигнал крака си и е докоснал седалищните части на М., това съвсем не е събитието, описано в молбата, предмет на търсената защита. Ето защо домашно насилие, осъществено чрез деяние, описано в молбата за защита и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не е доказано 2 по делото, поради което не може да се приеме, че е осъществено.

Декларираните обстоятелства са напълно опровергани от събраните по делото доказателства. От друга страна произнасяйки се отрицателно по въпроса има ли извършени актове на домашно насилие от М. спрямо Д., който спор е предмет на разглеждане по гр.д. № 7493/2022г. по описа на ВРС, 14-ти състав, съдът е нарушил основни принципи на гражданския процес. Оспорва на следващо място изводите на съда, че имота в с. Червенци е място за социални контакти на молителя. Доказателства за това не са събрани по делото, а целта е единствено въззивникът да бъде отстранен от бащиния си имот, в който напълно неправомерно не е допускан от молителя чрез поставена СОТ система, за която не разполага с код за достъп. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което молбата да се отхвърли с извод за неоснователност.

В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от М. К. Д., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на закона и обосновано. Събраните по делото гласни доказателства са без противоречия по между си, като потвърждават описания в молбата и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН акт на насилие. Посочва, че ритането в задните части на молителя, независимо дали е силно или слабо е проява на незачитане целостта и неприкосновеността на личността и правилно е санкционирано от ВРС като акт на домашно насилие. Отправя искане решението да се потвърди.

В писменото възражение решението е оспорено в частта по определения срок на постановените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както и невключването сред местата за социални контакти адреса на майката на страните Д. Янк., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" № 17, вх. 3, ап. 35 с искане за отмяна на решението в тези части и определяне на максимален срок на действие на мерките от 18 месеца, както и включване сред местата за социални контакти на молителя на адреса на майката на страните.

В тази връзка е депозирана и насрещна въззивна жалба от М. К. Д.в.

В отговор на същата Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че наличието на предходно решение за защита от домашно насилие е ирелевантен за настоящото производство. Позовава се, че постановените 3 мерки целят защита на пострадалото лице от последващи посегателства и възстановяване от последиците на осъществени актове, като мерките за ограничаване на контактите между извършителя и пострадалия не могат да служат за наказване на дееца. Отправя искане насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба е постъпила и срещу Решение № 3585 от 21.11.2022г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като е осъден въззивникът да заплати на М. К. Д. сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на решението с аргумент, че разпределението на разноските по делото не може да се постанови по реда на поправка на ОФГ. При липса на формиран диспозитив въобще за разноските, допълването на решението следва да се извърши по реда на чл.

248, ал. 1 от ГПК. На следващо място оспорва изобщо основанието за присъждане на разноските, доколкото молбата за защита е неоснователна и следва да се отхвърли, както и поради недоказано плащане на адвокатското възнаграждение от молителя. По тези съображения е отправено искане за отмяна на решението.

В отговор на жалбата, М. Д. оспорва развитите в нея оплаквания. Излага съображения, че когато съдът е формирал мотиви да присъди съдебни разноски, но е пропуснал да го стори, този пропуск се отстранява по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК. С оглед изхода на спора пред ВРС Д. Д. дължи разноски на молителя, а съгласно представен договор за правна помощ и съдействие от 03.06.2022г., в който е уговорен размер и начин на плащане с изрично отбелязване, че плащане е извършено към момента на подписване на договора, който служи за разписка за получаване на сумата, е доказано и реалното плащане. Отправено е искане решението да се потвърди.

АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора на насрещната страна. Поддържам отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Нямам възражения по доклада.

АДВ. П.:

Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.

4

Поддържам насрещната въззивна жалба, както и отговора по частната жалба, с която се оспорва решението в частта за разноските. Нямам възражения по доклада така, както е пресъздаденото в днешното с.з. определение.

АДВ. М.: Междувременно приключи наказателното дело, водено срещу доверителя ми по сигнали на свидетелката Д. Янк. и молителят по настоящото дело М. Д., за извършено престъпно деяние срещу тях.

Постановено е решение, с което присъдата на ВРС е потвърдена. Решението има значение за настоящия спор, защото за да се установи пристрастността на свидетелката Д. Янк., която пред съда изложи неверни обстоятелства, според нас, и тя от самото начало на спора, който датира вече от две години, взе страната на М. Д.. Считам, че решението е относимо към делото и с оглед достоверността на твърденията на М. Д. в настоящата молба, с която съдът е сезиран, предвид на неверността на другите обстоятелства и, бих казала, твърдения, набедяващи доверителя ни в престъпни деяния, по които има вече окончателен съдебен акт. Представям и моля да приемете Решение № 20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД № 1219/22г. по описа на ВОС.

АДВ. П.: От името на доверителя ми и от мое име моля да оставите без уважение искането за приобщаване към писмените доказателства на Решение № 20/23.01.2023г. единствено и само за това, да бъдат приети като недостоверни показанията на разпитан по делото свидетел. За да бъдат приети за недостоверни показанията на разпитан по делото свидетел, без значение дали това е Д. Янк. или някой друг свидетел, е необхоД. решението, което се иска да бъде приобщено като писмено доказателство по което и да е дело, да е свързано с престъпление срещу правосъдието. Само и единствено в този случай ще приложим чл.300 ГПК и присъдата би имала значение за настоящия граждански съд. Настоящото съдебно решение няма абсолютно никакво отношение към предмета на настоящия правен спор дотолкова, доколкото сложеното на разглеждане пред въззивното производство гражданско дело е под специалния закон - ЗЗДН. По него се разглеждат единствено фактите и обстоятелствата, свързани с извършването на конкретно домашно насилие, между конкретни лица, на конкретно място, в конкретен ден и час. Какви са другите наказателни дела, на чия страна била застанала някаква свидетелка по делото, в никакъв случай не е предмет на настоящото производство. Показанията на Д. Янк., както сме посочили в отговора на въззивната жалба, се потвърждават от разпитаните по делото 5 свидетели, полицаи, явили се по подадения сигнал за разрешаване на един от множеството възникнали спорове между страните. Следователно и с Решение № 20/23.01.2023г. по никакъв начин не може да се допринесе за разкриване на обективната истина на настоящия правен спор.

АДВ. М.: Когато преценявате относимостта на доказателството, моля да имате предвид, че по делото насрещната страна представи обвинителния акт, по повод на който е постановена присъдата и той е приет като относимо по делото доказателство. В тази връзка представям решението.

По представеното в днешно съдебно заседание писмено доказателство, а именно Решение № 20/23.01.2023г., СЪДЪТ, за да се произнесе съобрази, че същото е процесуално допустимо и относимо към спорните моменти в отношенията между страните писмено доказателство, което като годно такова следва да бъде прието и приобщено като доказателство. Стойността му като такова ще бъде оценена от съда при постановяване на акт по същество на делото.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното в днешно съдебно заседание от процесуалните представители на въззивника Решение № 20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД № 1219/22г. по описа на ВОС.

АДВ. разноски.

М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност по отношение на претендираните от насрещната страна разноски.