Решение № 75 от 20.01.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пазарджик, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М Ненова при участието на секретаря Ска Миладинова като разгледа докладваното от М Ненова Гражданско дело № 20205220102955 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по делба, първа фаза.

Ищцата П. С. Р. чрез пълномощника си адвокат В. твърди, че с ответниците М. Б. Р., Ц. С. Р. и С. С. П. са наследници на с.п.р., починал на ** г.

Приживе с договор за дарение на недвижим имот № 122, том XI, нот.д.

№ 3438/1997 г. същият дарил на ищцата и на брат й с с р по ½ ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ XV-191, квартал 38 по плана на с. с, обл.

Пазарджик, състоящ се целият от 630 кв.м. при уредени регулационни отношения, ведно с полумасивна жилищна сграда – едноетажна на площ от 77 кв.м. и стопанска постройка – паянтова на площ от 60 кв.м., при съседи на имота: УПИ XVI-185, УПИ ІІІ-184, УПИ XIV-192 и улица.

В имота била построена и двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 66 кв.м., по отношение на която ответниците в качеството им на наследници на с с р, починал на 23.10.2011 г., се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение, при квоти 4/6 ид.ч. за първата ответница и по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответница.

Твърди, че двуетажната масивна жилищна сграда била строена от баща й, поради което имотът се явявал наследствен. Същият не бил придобит по давност от ответниците, тъй като брат й С Р починал през 2011 г., а нотариалният акт бил издаден през 2013 г.

Тъй като притежава по ½ ид.ч. от поземления имот и построените в него полумасивна жилищна сграда на площ от 77 кв.м. и паянтова стопанска 1 постройка на площ от 60 кв.м., твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м. и моли същата да бъде допусната до делба при квоти: ½ ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците М. Б. Р., Ц. С. Р. и С. С. П. чрез пълномощника си адвокат Ц. намират иска за недопустим и неоснователен.

Оспорват процесния имот да е съсобствен с ищцата. Твърдят, че имотът е изключителна тяхна собственост, тъй като е построен през периода 19881990 г. от наследодателя им с с р и ответницата М. Б. Р. по време на брака им и оттогава го владеят, без до настоящия момент някой да е оспорвал правата им.

В тази връзка сочат, че на 23.05.1997 г. с.п.р. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворното място и на другите две сгради, построени в него, но не и на процесната жилищна сграда, тъй като знаел, че тази сграда е построена от сина му с с р и снаха му. На 08.09.1997 г. с.п.р. подписал декларация по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.), с която дал изрично съгласие синът му с с р да построи и узакони на свое име жилищна сграда в собствени му парцел, като всички строителни книжа и разрешения да бъдат издавани на името на с с р. Позовават се на констативен протокол от 03.09.1997 г., съставен от Община Септември, одобрени архитектурни проекти и конструктивно становище за узаконяване на жилищната сграда, в които като инвеститор бил посочен с с р, както и на Акт за узаконяване № 16 от * г. и нотариално заверена декларация от 30.12.1992 г. за даване на съгласие с с р да построи жилищна сграда на граничната регулационна линия.

Твърдят, че след построяването и узаконяването на сградата с с р и съпругата му са декларирали жилищната сграда в Община Септември и са заплащали данък сгради и такса смет до настоящия момент.

След започване на строежа през 1988 г. същите установили владение върху правото на строеж, а след реализиране на строежа обективирали намерението си да своят жилищната сграда, като заживели в нея. Ищцата никога не била живяла в нея, нито имала ключ за нея. След смъртта на с с р съпругата му М. Б. Р. продължила да владее имота, заедно с другите две ответници. Поради това твърдят, че са придобили имота на основание реализирано право на строеж и давностно владение и са изключителни собственици на имота. По тези съображения молят за отхвърляне на иска за делба и присъждане на разноските по делото.

Ангажират писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са наследници на с.п.р., ЕГН **********, починал на ** г., 2 като ищцата П. С. Р. е негова дъщеря, а ответниците – М. Б. Р., Ц. С. Р. и С. С.

П. са наследници (съпруга и дъщери) на сина му с с р, починал на 23.10.2011 г.

На 23.05.1997 г. с.п.р. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 54, том III, дело № 1340/1997 г., с който бил признат за собственик по давностно владение и наследство на дворно място от 630 кв.м., съставляващо имот пл. № 191, за който е отреден урегулиран парцел № XV-191 от 630 кв.м. в кв. 38 по плана на с. с, ведно с полумасивна жилищна сграда, застроена върху 77 кв.м. и стопанска постройка върху 60 кв.м., при съседи: Н. Р, Илия Ш, Любен Близнаков и улица.

През периода от месец май 1997 г. до месец септември 1997 г. на с с р са издадени строителни книжа за узаконяване на построената в парцел ХV-191, кв. 38, с. с двуетажна жилищна сграда с площ от 63 кв.м., както следва: конструктивно становище, проект за ЧКЗП, проект за узаконяване на жилищна сграда, обяснителна записка.

На 03.09.1997 г. е съставен констативен акт № 8 от 03.09.1997 г. от Община Септември, с който след извършване на проверка на проектите, сметките документи и други книжа, характеризиращи обекта, и изпълнените до момента строително-монтажни работи, е констатирано, че строителството на жилищната сграда е започнато от с с р от с. с в парцел ХV-191, кв. 38 на с. с върху 63 кв.м. през периода 1988-1990 г. Изпълнена е едноетажна сграда със сутерен и тавански етаж на уличната и дворна регулационна линия съгласно ЧКЗП, одобрено със Заповед № 37/30.07.1997 г.

На 08.09.1997 г. с.п.р. подписал декларация по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.), с която дал съгласието си синът му с с р да узакони жилищна сграда на свое име в собствения му парцел XV-191, кв. 38 по регулационния план на с. с, като всички строителни книжа и разрешения да бъдат издадени на негово име и същия се ползва от всички права и задължения по ЗТСУ (отм.).

Подписът на декларатор в тази декларация е изпълнен от с.п.р. съгласно приетото по делото заключение по съдебно-почерковата експертиза.

На * г. сградата е узаконена на името на с с р с Акт за узаконяване № 16 от * г., издаден от главния архитект на Община Септември.

На 15.09.1997 г. с нотариален акт № 122, том ХІ, дело № 3438/1997 г. с.п.р. и Ц.на Иа Р. са дарили на децата си с с р и П. С. Р. при равни дялове следния недвижим имот: дворно място, представляващо урегулиран парцел XV-191 в кв. 38 по плана на с. с, състоящ се от 630 кв.м., при съседи на парцела: Н. Р, наследници на Илия Ш, Любен Близнаков и улица, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда на площ от 77 кв.м. и стопанска постройка върху 60 кв.м., като дарителите са запазили правото си да ползват имота, докато са живи.

На 11.03.1998 г. с с р е подал декларация по чл. 26 от ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България, с 3 която е декларирал, че с М. Б. Р. са собственици при квоти по ½ ид.ч. за всеки на жилищна сграда в УПИ ХV-191, кв. 38, представляваща къща, построена през 1990 г., на два етажа, с РЗП от 126 кв.м. с.п.р. е починал на ** г. и е оставил за свои наследници по закон сина си с с р и дъщеря си П. С. Р.. с с р е починал на 23.10.2011 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Б. Р. и дъщерите си Ц. С. Р. и С. С. П..

На 28.03.2012 г. М. Б. Р. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирала, че с Ц. С. Р. и С. С. П. са съсобственици на основание наследство и Акт № 16 от * г. при квоти: ½ ид.ч. за М. Б. Р. и по 1/6 ид.ч. за Ц. С. Р. и С. С. П., на жилищна сграда в УПИ ХV-191, кв. 38 по ЗРП, одобрен през 1968 г., представляваща къща, построена през 1990 г., на два етажа, с РЗП от 132 кв.м.

На 27.03.2013 г. с нотариален акт № 27, том ІІ, рег. № 2295, нот.д. № 189/2013 г., М. Б. Р., Ц. С. Р. и С. С. П. са признати за собственици на основание давност при квоти: 4/6 ид.ч. за М. Б. Р. и по 1/6 ид.ч. за Ц. С. Р. и С.

С. П., на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и РЗП 132 кв.м., построена в поземлен имот пл. № 191, съставляващ УПИ ХV-191, който се намира в кв. 38 по плана на с. с, общ.

Септември, обл. Пазарджик, при съседи: УПИ ІІІ-184, УПИ ХVІ-185, УПИ ХІV-192 и улица.

Свидетелят Р Г Н, син на ищцата, установява, че в с. с имат двор с две къщи. Едната била по-стара и в нея живели баба му и дядо му. По-новата се намирала на улицата и била строена през 1990 г. на мястото, където преди имало гараж. На първия етаж имало две стаи, коридор и кухня, а над тях – подпокривно пространство, което се ползвало за багаж. Откакто била построена новата къща в нея живеели вуйчо му и вуйна му. Когато бил в с, на гости на братовчедките си, свидетелят винаги спял в новата къща. Не знае кой е построил новата къща, нито кой е възложил строителството й. Докато вуйчо му бил жив, нямали спорове с майка му. Споровете започнали след смъртта му.

Свидетелката И М Д, без родство със страните, установява, че живее в съседство с имота. В двора на Р имало две къщи. Старата била строена от дядото С, а новата я построил С преди 1990 г. – около 1986-1988 г. На мястото на новата къща имало гараж, който бил построен от С със съгласието на баща му. В него С си прибирал колата. Сега на мястото на гаража имало кухня. Над гаража имало още един етаж – тавански етаж, който бил разделен на стаи, нещо средно между стая и подпокривно пространство. Било измазано, но не се ползвало. Дядо С идвал, виждал какво се работи и се прибирал. На майсторите помагали дъщерите на С – С. и Ц.. След като била построена новата къща, в нея заживели С и М в долната стая, а на горния етаж живеели децата С. и Ц.. След смъртта на С в къщата живеела М. и дъщерите им. Сестрата на С – П. идвала много рядко, може би веднъж в 4 годината. На гости идвал и синът й Р. От М. знаела, че когато идвал, спял в старата къща, а се хранил при тях.

Свидетелят А А К, без родство със страните, установява, че М и децата й имат две къщи – старата била наследствена от дядо С, а новата я построил мъжът й. Първо С направил гараж, а след това върху гаража направил къщата, а гаражът станал кухня. Къщата била строена преди 1990 г. в продължение на 3-4-5 години. Най-вероятно С имал съгласието на дядо С за построяване на къщата. Новата къща имала приземен етаж, още един етаж и тавански стаи.

Свидетелят С И З, без родство със страните, установява, че живее през две къщи от ответниците. Те имали две къщи – старата била отдолу, а новата отгоре, откъм улица. Новата къща я построил С Р. Имало гараж и той вдигнал плоча. Н. Р бил съсед на С от лявата страна. Къщата не била на калкан. С измазал къщата и направил всичко с ответниците.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза процесната сграда е двуетажна, разположена на уличната регулация и на вътрешната регулационна граница със съседния УПИ ХVІ-185 в кв. 38. Изградена е с двускатен покрив със стрехи над четирите фасади, прозорци на северната, източната и южната фасади и входове на източната и северната. От север към същата е долепена друга съществуваща в имота постройка. Двуетажната жилищна сграда в УПИ ХV-191 в кв. 38, по плана на с. с не е изградена с калканна стена към съседната сграда.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствен недвижим имот.

Основателността на иска предполага наличие на съсобственост между страните върху делбения имот на посоченото в исковата молба правно основание, съществуване на имотите, предмет на делба, към момента на приключване на устните състезания и годност на същите да бъдат обект на съдебна делба. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.