Определение № 1672 от 15.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1672 гр. Бургас, 15.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20222100501068 по описа за 2022 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане №6484/02.06.22г., постановено по ч.гр.д.№1562/22г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Б.Ю. Ю. и А. Й. И., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 501.47 лева, за периода 08.04.2015г. – 08.10.2016г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 15.03.22г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Б.Ю. Ю., за присъждане на суми по договор за потребителски кредит №5001526490/14.05.2012г.

Изложени са твърдения за сключен между заявителя, Ю. Х. И. и Б.Ю. Ю. договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 850 лева; изложени са твърдения за договорени 48 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 58 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 8-мо число на месеца.

1

Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 501.47 лева. Представя договор за револвиращ заем №50015264490, общи условия, декларация, удостоверение за наследници. Заявителят твърди, че длъжниците са платили 31 погасителни вноски и са изпаднали в забава.

Видно от представените доказателства, между заявителя „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, от една страна като кредитор, и Ю. Х. И., като кредитополучател, и Б.

Ю. У. като солидарен длъжник, от друга, е сключен договор за потребителски кредит за предоставяне на заем в размер от 850 лева, с ГПР 104, 75 % и ГЛП 78,18 %. Общата сума, която следвало да бъде върната, е 2831,34 лева.

Видно от представените удостоверения за наследници, Ю. Х. И. е починала на 25.08.2013 година и след смъртта си е оставила наследници по закон Б. Ю. У., А. Й. И., нейни дъщери, Н. А. Х. и А. Х. К. по заместване, които са деца на починалия неин син Х. М.

М., починал на 29.01.2009 година.

В уточнението на заявлението е посочено, че заявителят не насочва претенциите си към наследниците Н. А. Х. и А. Х. К.. С решение № 1411 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, е постановено да се впише в Особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН, водена при РС Бургас, че на основание чл.51, ал.2 от ЗН Б. Ю. У., ЕГН: **********, ***, е загубила правото да приеме наследството, оставено от майка й Ю. Х. И. – б. ж. на ***, починала на 24.08.2013г. По отношение на наследника А. Й. И. производството по делото е прекратено.

По заявлението е издадена Заповед №1764/02.06.22г. срещу Б.Ю. Ю. и А. Й. И. за сумата 308.59 лева – главница и 41.38 лева – съдебно – деловодни разноски. С тук обжалваното разпореждане е отказано присъждането на договорна лихва.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Процесното правоотношение се регламентира от разпоредбите на Закон за потребителския кредит. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, приета ДВ, бр. 35 от от 2014г., в сила от 23.07.2014г., годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Правилото на ал.5 - нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 повелява, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Процесният договор е сключен на 14.05.2012г. – преди приемане на посочените разпоредби. Независимо от това, съобразно действащите норми на чл.411, ал.1, т.2 и чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение ако искането противоречи на добрите нрави и/или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай въззивната инстанция намира, че противно на добрите нрави е уговарянето на възнаградителна лихва в размер на 78.18 %, при ГПР в размер на 104.75 %.

2

Така видно от уговореното между страните, при дадена в заем сума, в размер на 850 лева, сумата, подлежаща на връщане повече от три пъти по-голяма - 2831,34 лева. Такива клаузи, освен че противоречат на добрите нрави, съставляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл.143, ал.1 ЗЗП).

Поради изложените съображения, клаузата за договорна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и на ЗЗП, поради което претендираната сума не следва да се присъжда в полза на заявителя.

Поради изложените съображения разпореждането, с което заявлението е отхвърлено като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6484/02.06.22г., постановено по ч.гр.д.

№1562/22г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Б.Ю. Ю. и А. Й. И., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 501.47 лева, за периода 08.04.2015г. – 08.10.2016г.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3