Определение № 599 от 11.12.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. Смолян, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500479 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 396 от ГПК и по чл. 274 и следващите от ГПК.

С Определение № 794/31.10.2024 г. по гр. д. № 1277/2024 г.

Смолянски районен съд е отхвърлил молбата по чл. 389 ал. 1, във вр. с чл. 397 ал. 1 т. 1 от ГПК на Ц. А. Ч. за обезпечение на предявения иск по чл. 108 от ЗС срещу Г. А. Д..

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата Ц. А. Ч., чрез пълномощник адв. Л. Д., с оплаквания, че е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон.

В частната жалба се сочи, че районният съд в нарушение на чл. 395 ал. 2 от ГПК не се е произнесъл в деня на постъпване на молбата, а едва след три дни – след като исковата молба вече е била вписана и на това основание е отхвърлил молбата за налагане на обезпечителна мярка.

Твърди се, че е налице интерес за обезпечаване на иска по чл. 108 от ЗС, тъй като поисканата възбрана е насочена и към запазване на имотите, каквото е едно от предназначенията на тази обезпечителна мярка /чл. 451, чл.

469 – 471 от ГПК/.

Прави се позоваване на т. 3, т. 4 и т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на разпоредбата на чл. 453 от ГПК.

Твърди се, че след като са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за налагане на обезпечение, както и обезпечителна нужда, районният съд неправилно е отхвърлил искането, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и вместо това се постанови уважаване на 1 молбата за налагане на исканата мярка за обезпечение.

С Определение № 795/31.10.2024 г. по гр. д. № 1277/2024 г.

Смолянски районен съд е оставил без разглеждане като недопустим искът с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, предявен от Ц. А. Ч., с който се иска да бъде осъден Г. А. Д., да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** и от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян в размер на 200 лева месечно, считано от 28.10.2024 г. и е прекратено производството по делото в тази част.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата Ц. А. Ч., чрез пълномощник адв. Л. Д., с оплаквания, че е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В частната жалба се прави разграничение между иска по чл. 59 от ЗЗД и иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Твърди се, че извода за преждевременно предявяване на иска по чл. 32 ал. 2 от ЗС е несъстоятелен и необоснован, както и неправилен. Твърди се, че подобен извод би бил относим само при подаден иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, съединен с установителен такъв по чл. 124 ал. 2 от ГПК, тъй като възникването на субективното право е обусловено от бъдещо действие на ответника – ползването на имота, преЦ.та на което обстоятелство не би могла да бъде извършена предварително преди осъществяването му.

Твърди се, че в настоящия случай субективното право на собственост е възникнало и съществува към момента на предявяване на претенцията. Според жалбоподателката в съдебния акт е налице смесване на съставите на иска по чл. 108 от ЗС и иска по чл. 124 ал. 2 от ГПК, които имат различна природа, действие, защита и различни предели на субективното право. Сочи се, че произнасянето по така предявения иск е въпрос по същество на делото и основателността на исковата претенция, а не по нейната допустимост.

С тази частна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение.

Смолянски окръжен съд намира частните жалба за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежна страна, ДТ са внесени, а по същество съобрази следното:

Гражданско дело № 1277/2024 г. е образувано по искова молба на Ц. А. Ч. против Г. А. Д. с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от посочените два поземлени имота, да бъде осъден ответника да предаде владението им в съответната 1/3 ид.ч. от същите имоти, както и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за невъзможността на ищцата да ползва недвижимите имоти в размер на пазарния наем, ведно със законната лихва до датата на окончателното плащане.

2

Исковата молба е депозирана на 28.10.2024 г.

С Разпореждане № 2008/29.10.2024 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване нейните нередовности, в това число да впише исковата молба, както и да изложи твърдения дали е лишена от ползването на притежаваната от нея част от процесните имоти, по какъв начин счита, че е лишена от ползването и от кого е лишена и от кога, респективно обезщетение за какъв период от време претенедира и в какъв размер; дадени са и указания за внасяне на ДТ.

На 30.10.2024 г. е депозирана от ищцата молба по чл. 389 от ГПК, с която иска да бъде допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 108 от ЗС чрез налагане на възбрани на процесните имоти. Поради това не отговаря на действителността твърдението в частната жалба, че молбата за обезпечение е депозирана заедно с исковата молба, което обстоятелство е видно както от дата на входящия щемпел – 30.10.2024 г., така и от входящия номер – 6970, докато исковата молба е заведена с вх. № 6899 от 28.10.2024 г. Не отговаря на действителността и твърдението в частната жалба, че съдът се е произнесъл три дни след депозиране на молбата за обезпечение. Съдът се е произнесъл на 31.10.2024 г. На 30.10.2024 г. – в деня на получаване на молбата за обезпечение, съдът е резолирал молбата, като същата да се докладва след отстраняване нередовностите на исковата молба и представяне на вписана искова молба.

Като се има предвид, че към исковата молба документ за платена ДТ по предявените искове не е приложен, а с оглед указанията на съда документи за внесена ДТ по трите иска са представени от ищцата с молба вх.

№ 7020/31.10.2024 г., неоснователни са оплакванията в частната жалба, че съдът е забавил произнасянето си по молбата за обезпечение, изчаквайки представяне на вписана искова молба, за да отхвърли искането за обезпечение.

Законосъобразно районният съд се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение в деня, в който са представени документи за платена ДТ по предявените искове.

Районният съд се е съобразил с постановеното в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС - В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително - защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването й. В жалбата се прави позоваване и на другите части от посоченото ТР, като не се отчита, че разрешението, дадени в т. 4 отграничават хипотезите, при които не се допуска обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана на недвижим имот“.

С вписването на исковата молба всяка извършено от ответника действие на разпореждане с имота би било недействително.

В случая не е налице хипотезата, при която има период между 3 постъпване на исковата молба и вписването й, както се твърди в исковата молба, тъй като съдът се е произнесъл с определението по искането за обезпечение в деня, в който са отстранени нередовностите на исковата молба и конкретно са представени доказателства за внесена ДТ по предявените искове.

Предвид гореизложеното определението, с което е отхвърлено искането за допускане на обезпечение на иска по чл. 108 от ЗС чрез налагане на „възбрана“, е законосъобразно и обосновано, тъй като вписването на исковата молба осъществява защитното и оповестително действие.

По отношение определението, с което е прекратено производството по иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС:

Изложените в частната жалба доводи, касаещи иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС и съпоставката му с чл. 59 от ЗЗД, съответстват на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 782012 г. на ОСГК на ВКС, но се пропуска в жалбата по-нататък приетото с това ТР разрешение Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик; от този момент той дължи обезщетение.

Необосновано в частната жалба се твърди, че произнасянето по така предявения иск е въпрос по същество на делото и основателността на исковата претенция, а не по нейната допустимост. Както в исковата молба, така и в молбата за уточнение на исковете не се въвеждат твърдения за кой период от време ищцата е била лишена от ползване на процесния имот, липсват твърдения за отправено искане за ползване на процесните имоти или за изплащане на обезщетение заради лишаване на ищцата от това ползване.

Правилно районният съд е приел, че претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС касае бъдещ период – от предявяване на иска.

Предвид гореизложеното в частта по иска чл. 31 ал. 2 от ЗС законосъобразно и обосновано е прекратено производството по делото.

Въззивната инстанция счита, че обжалваните определяния като законосъобразни и обосновани следва да бъдат потвърдени, поради което Смолянски окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 794/31.10.2024 г. по гр. д. № 1277/2024 г. на Смолянски районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 795/31.10.2024 г. по гр. д.

№ 1277/2024 г. на Смолянски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател В ЧАСТТА, касаеща иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5