Решение № 402 от 28.05.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Благоевград, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210102741 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН **********, чрез адв.

М. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.

Навежда се в молбата, че между В., Л. К., с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година. Навежда се, че последният е сключен при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 417.93 /четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ на ищеца. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит годишният лихвен процент по заема е в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година и на основание глава II, чл. 4 от последния, се твърди, че ищеца е сключил и договор за поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договорът за поръчителство се уговаря, че ищеца дължи възнаграждение на ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899 за това, че става гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплаща от г-жа А. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита.

Твърди се, че въпреки тези факти, касаещи договорът за поръчителство, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

1

Твърди се, че ищеца е заплатила доброволно и извънсъдебно заемът, като сумата която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е в общ размер на BGN 616,26 /шестстотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/.

Всички парични средства са внесени по сметка на ответника КРЕДИСМО ЕАД. Прави се довод, че платената сума значително надхвърля посоченото в приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година.

Твърди се, че на 16.12.2022 година В. Л. К., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, сключват втори договор за заем. Последният договор за потребителски кредит е с № CN 2690826. Съглашението отново е сключено при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 2174.96 / две хиляди сто седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ на ищеца. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема отново е в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/.

Твърди се, че както при Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, в чл. 4 от Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година за ищеца е поставено условие да предостави поръчител по правоотношението. В тази връзка тя сключва договор за поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК 203508899 отново с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. Договорът се подписва в същият ден, както и при първия договор за кредит. С договора за поръчителство се уговаря, че г-жа К. дължи възнаграждение на АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК 203508899 за това, че става гарант по договора. Договореното възнаграждение тя отново следва да заплаща по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, като последното се кумулира към ежемесечната му вноска по кредита. Твърди се, че към днешна дата процесния договор е изцяло погасен.

Твърди се, че и по при този договор ищеца е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е в общ размер на BGN 2850 /две хиляди осемстотин и петдесет лева/.

Всички парични средства са внесени по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437.

Прави се довод, че процесиите договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Навежда се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да 2

Формира Г11Р в размер на 48.21% /четиридесет и осем пяло и двадесет и един процента/.

Поддържа се, че освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка се прави довод, че това нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Навежда се, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита.

Поддържа се, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Навежда се, че твърдяното от ищеца се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 4, от договора за потребителски кредит, ищеца е следвало да предостави в срок от 48 /четиридесет осем/ часа поръчител, но въпросният поръчител по всички договори винаги е „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899, като същевременно договорът за поръчителство, се сключва непосредствено след подписване на основния договор. Същевременно в договора за поръчителство се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основания договор. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC - Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д.

№ 3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г;

Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Д.град по гр. д. № 1442/2021 г./ Прави се довод, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Сочи се, че този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с БИК 203508899 е „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437.

3

Поддържа се, че с цел заблуда на потребителя никъде в основаните договори за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, и че това поръчителство ще бъде възмездно.

Основната причина за сключването акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика, да се опита да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит.

Поддържа се, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесиите договори за потребителски кредит, е уговорено размерът на оскъпяването по кредитите да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.

Поддържа се, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на 4

СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че следва да се предостави поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника.