Решение № 295 от 23.09.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Б., 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К.В. Н. Гражданско дело № 20241810101484 по описа за 2024 година

С исковата молба от И. Ц. И., чрез пълномощник адв. И. Н. от САК, срещу „*“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми по изпълнителен лист от 16.08.2010 г., издаден въз основа на Заповед № 472/01.07.2010 г. по ч. гр. д. № 913/2010 г. по описа на РС - Б.: 1.) 287,17 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 7401612666 от 03.07.2008 г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 2.) 425,84 лв. – мораторна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 08.08.2024 г. върху главницата по Договор за потребителски кредит № 7401612666 от 03.07.2008 г.; 3.) 23,60 лв. – неолихвяеми вземания.

Ищецът твърди, че е наследник на Ц. И. Д., б. ж. на с. Врачеш, обл. София, починал през 2024 г. Съразмерно на наследствения дял на ответника, от последния се претендирали сумите по изпълнителен лист от 16.08.2010 г., изд. по ч. гр. д. № 913/2010 г. по описа на РС – Б.. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 2021*403985 по описа на ЧСИ Г. К. рег. № * Претендираните суми били погасени по давност. Титуляр по вземанията било дружеството „*“ ЕАД, но ищецът предполага, че вземанията са прехвърлени чрез цесия на „*“ ЕООД. Сочи, че не е уведомяван за цесия. В рамките на изпълнителното дело била издадена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение. Наложеният запор бил формален, по него нямало реално удържани суми, тъй като трудовото възнаграждение на ищеца било под размера на минималната работна заплата. Повече от пет години не били 1 извършвани действия по изпълнението. Намира, че приложимата давност в случая е дори тригодишна. Акцентира, че според съдебната практика действия на съдебен изпълнител, насочени към несеквестируеми имущества, не прекъсват давността. По същество иска съдът да признае за установена недължимостта на процесните суми.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Уточнява, че вземанията произтичат от Договор за кредит № 7401612666 между наследодателя на ищеца и „*“ ЕАД. С Договор за цесия от 23.02.2015 г. вземанията били прехвърлени на ответното дружество. Кредиторът многократно предприемал действия по събиране на вземането си. Сочи се, че в периода от 2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече, тъй като приложимо е било ППВС № 3/1980 г. След 26.06.2015 г. се прилагало ТР № 1 по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. В отговора на исковата молба се акцентира върху разликата между перемпцията и погасителната давност. Акцентира се, че искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва давността. В заключение се посочва, че в случая давността е прексъсвана многократно, поради което не е изтекла. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се съдебно – деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В откритото съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.07.2008 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 7401612666 между „*“ ЕАД и Ц. И. Д. за сумата от 1 000 лв., при срок на издължаване 24 месеца, с краен падеж на договора – 15.07.2010 г.

На 01.07.2010 г. за процесните суми в полза на кредитора „*“ ЕАД по ч. гр. д. № 913/2010 г. по описа на РС – Б. е издадена Заповед № 472 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На 16.08.2010 г. е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника Ц. И. Д..

Съгл. Удостоверение за наследници изх. № 269/06.08.2024 г., изд. от общ. Б., се установява, че Ц. И. Д. е починал на 19.02.2014г., като е наследен от своята съпруга (починала през 24.10.2021 г.) и от своите син и дъщеря. Така окончателно след 24.10.2021 г. наследството се е разпределило поравно между сина и дъщерята на Ц. И.

Д., като синът му и ищец по делото е получил ½ ид. ч. от наследството.

През м. 07.2024 г. на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Изпратено е и запорно съобщение до работодателя на ищеца.

2

Видно от служебна справка от 23.04.2025 г. (л. 53 от делото), ч. гр. д. № 913/2010 г. по описа на РС – Б. е унищожено, поради изтекъл срок на съхранение.

От наличните документи по изп. д. № 2021*403985 по описа на ЧСИ рег. № *– Г.

К., със стар № 20128610402838 по описа на ЧСИ рег. № 861 – Д. В., се установява следното:

На 10.12.2021 г. при ЧСИ Г. К. (приел служебния архив на ЧСИ Д. В.) е входирана молба от кредитора „*“ ЕАД за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Ц. И. Д., като в молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи, които се иска да бъдат приложен. Молбата е адресирана до ЧСИ Д. В., но от нея не може да се установи точната дата, на която е входирана при съдебния изпълнител.

Единствено е посочена годината на изготвяне – 2012 г.

На 30.10.2012 г. са изпратени запорни съобщения (л. 71 до 98 вкл. и л. 103 от делото) до всички търговски банки в Р България, които са получени от банките на 05.11.2012 г.

На 27.11.2012 г. на длъжника Ц. И. Д. е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 77393/30.10.2012 г., видно от приложеното известие за доставяне към същата.

На 03.03.2013 г. е връчено запорно съобщение изх. № 17317/21.02.2013 г. на работодателя на длъжника – кметство с. Врачеш - за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение.

На 28.03.2013 г., видно от Преводно нареждане УРН 322516642, е постъпила удържана сума от работодателя в размер на 60,00 лв. по сметка на ЧСИ Димитър Вълчов по образуваното пред същия изпълнително дело. На 01.03.2013 г. Ц. И. Д. е освободен от заемната длъжност в кметството на с. Врачеш, което се установява от Писмо вх. № 17204/07.03.2013 г. по описа на съдебния изпълнител, ведно с приложената уволнителна заповед.

На 29.04.2015 г. ищецът в настоящото производство „*“ ЕООД е подал молба до частния съдебен изпълнител да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. Самият договор за цесия е наличен по изпълнителното дело, заедно с приложение, в което в табличен вид са посочени всички длъжници и съответните номера на изпълнителни дела срещу тях, по които е извършено цедиране на вземанията.

На 10.12.2021 г. служебният архив на ЧСИ рег. № 861 – Д. В. е прехвърлен на ЧСИ рег. № *– Г. К., съгл. заповед на Министъра на правосъдието от 12.10.2021 г.

На 10.10.2022 г. „*“ ЕООД е подало молба да съдебния изпълнител за налагане на запор върху личната пенсия на Ц. И. Д..

На 29.02.2024 г. е подадена молба с вх. № 33893 от „*“ ЕООД за насочване на 3 изпълнението към наследниците на починалия Ц. И. Д..

На 25.07.2024 г. с разпореждане на ЧСИ рег. № *– Г. К. по изпълнителното дело са конституирани като длъжници наследниците на Ц. И. Д., вкл. ищецът по делото И.

Ц. И..

На 25.07.2024 г. е изготвено запорно съобщение до работодателя на ищеца за запориране на трудовото му възнаграждение. На същата дата е изготвена и ПДИ до ответника, като и за двете няма разписки кога са връчени. От разпечатка от електронна поща с вх. № 151960/27.08.2024 г. е видно, че работодателят на ищеца е уведомил ЧСИ, че трудовото възнаграждение на ищеца е недостатъчно, за да се извършват удръжки (съгл. чл. 446 от ГПК).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените отрицателни установителни искове са с правна квалификация чл.

439, ал. 2 от ГПК.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в процеса твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание.

Ответникът, в условията на насрещно доказване, следва да докаже всички свои възражения, включително че погасителната давност е била прекъсвана.

По реда на действащия ГПК, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.

2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.

Касае се за съдебно признати с влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК парични вземания, които се погасяват с общата 5 – годишна давност.

Първоначално давността е започнала да тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение (т.е. с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК) през 2010 г., когато е издаден и изпълнителният лист - 16.08.2010 г. На 16.08.2010 г. кредиторът е разполагал с годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. четвърто ГПК. Оттогава насетне кредиторът е разполагал с възможността да 4 предприеме действие за принудително изпълнение на процесните вземания, с които действия да прекъсне погасителната давност по реда на чл. 116, бук. в) ЗЗД. Тази давност е прекъсната през 2012 г. с образуването на изпълнително дело срещу длъжника, а именно изп. д. № 20128610402838 по описа на ЧСИ рег. № 861 – Д. В..

С ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземане по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г., погасителна давност не тече, тъй като се прилага ППВС № 3/1980 г.

Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

В настоящия случай изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015г., поради което от образуването му през 2012 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност се счита, че не е текла, тъй като е приложимо ППВС № 3/1980 г.

От 26.06.2015 г. влиза в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като от тази дата за процесните вземания е започнала да тече нова 5 – годишна давност.

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разрешен въпросът кои действия по принудителното изпълнение прекъсват погасителната давност за вземания и кои не. Прието е разрешението, че всяко валидно изпълнително действие в рамките на избрания изпълнителен способ е годно да прекъсне погасителната давност, независимо дали е инициирано от взискателя или от съдебния изпълнител. Такива изпълнителни действия, които прекъсват давността, са: налагането на запор, налагането на възбрана, присъединяването на кредитор, извършването на опис, извършването на оценка, назначаването на пазач, насрочването на продан, извършването на продан и др. С цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че не спадат в обсега на изпълнителните действия, респ. не прекъсват давността дейности, които имат обслужващ и подготвителен характер спрямо изпълнителните действия, като например: самото образуване на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имуществото на длъжника, снабдяването с книжа, документи и справки в тази връзка, назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането по разпределението и т.н.

До 26.06.2015 г. кредиторът „*“ ЕАД и неговият частен правоприемник – цесионер „*“ ЕООД са проявявали активност, за да съберат вземанията си, като многократно са предприемали действия по изпълнението (налагани са запори, конституиран е нов взискател), но тези действия не са прекъснали давността, тъй като тогава се е прилагало ППВС № 3/1980 г. и давност се счита, че изобщо не е текла.