Решение № 22446 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22446 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110132634 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

08.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Цветелина Янакиева, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 32634/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Т.С. ЕАД срещу Н. А. А. и И. С. Р., като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „К.п. I част“, бл. 14, вх. В, ет. 3, ап. 52, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 462,10 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 192,97 лева за периода от 15.09.2022 г. до 08.04.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 5,96 лева за периода от 01.02.2022 г. до 31.05.2022 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 2,09 лева за периода от 15.04.2022 г. до 08.04.2025 г. Сочи, че 1 е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове, тъй като ответниците били подали възражение. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба, и за конституиране на трето лице помагач, което да бъде задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато по отношение на ответниците, че дължат разделно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.

110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… 2

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том II, нот дело № 321/2022 г. от 17.05.2022 г., като се установява, че И. С. Р. и Н. А. А. са дарили на И. И.ов Р., следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „К.п. I част“, бл. 14, вх. В, ет. 3, ап.

52.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 43, том II, рег. № 1499, нот. дело № 217/2021 г., като се изяснява, че А. А. А.ов е продал на Н. А. А. 1/3 ид. част от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„К.п. I част“, бл. 14, вх. В, ет. 3, ап. 52.

От Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 153, том I, рег.

№ 1024, нот. дело № 137/2021 г. се установява, че А. А. А. е дарила на Н. А. А. 1/3 ид. част от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „К.п. I част“, бл. 14, вх. В, ет. 3, ап.

52.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на ответника И. С. Р. липсват каквито и да било доказателства, че същият е бил собственик за процесния период или е имал някакви други ограничени вещни права по отношение на същия, за да възникне облигационно отношение с ищеца на основание чл. 153 ЗЕ. Следователно по отношение на ответника Р. не е установена първата материална предпоставка – наличието на облигационно отношение между страните, поради което и само на това основание претенциите срещу него следва да се отхвърлят в цялост, като е безпредметно обсъждането на доказателствените средства събрани по отношение на останалите материални предпоставки на предявените искове.

За пълнота с оглед гореизложеното, съдът намира, че следва изрично да отбележи факта, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за това дали и кога е възникнало брачно правоотношение между ответника Р. и ответницата А., за да може да се направи евентуална преценка, че имотът в определен период от време, вкл. с оглед извършените транслативни сделки за определена част е бил в режим на СИО.

По отношение на ответницата Н. А. А., съдът счита, че с оглед представените 3 писмени доказателства, то за процесния период 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г. безспорно се установява наличието на облигационно отношение по договор за покупо-продажба на топлинна енергия при общи условия, но до датата на последната транслативна сделка 17.05.2022 г.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключението на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че е доставена топлинна енергия за отопление на имот във връзка с 1 бр. щранглира, определена е топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, като последната е на базата на реален отчет по показанията на 1 бр. технически изправен водомер за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. и на базата на „служебен отчет“ за периода от м.05.2022 г. до м.06.2022 г., поради повреда на водомера на базата на 1 лице. Експертът е установил, че стойността на потребеното количество топлинна енергия за процесния период е за сумата от 765,25 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че на 28.02.2025 г. и 04.04.2025 г., са извършени общи плащания в размер на 148,48 лева по обща фактура от м.07.2022 г., която касае периода от м.05.2021 г. до м.06.2022 г.