Решение № 1061 от 01.02.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1061

Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА

ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело №

2758 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

П.Д.Я.,***, с пълномощник адв.И.С. ***, обжалва Отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на физическо лице с рег.№ 281з-531/23.10.2023г. на Началник РУ – Карлово при ОД МВР – Пловдив.

-

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Заявено е, че административният орган приел, че макар да са представени изискуемите от закона документи и да са налице основателни по смисъла на закона причини, обстоятелството на наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ през последните три години е правно основание за отказ – чл.58 ал.1 т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. За последната година това е трети отказ за издаване на исканото разрешение със същите мотиви. Предходните откази били обжалвани пред по-горестоящия административен орган, който ги е отменил на основание чл.97 ал.1 АПК и върнал преписката за решаването й по същество. Поддържа се съществено нарушение на административно-производствените правила предвид предходните откази и отсъствие на мотиви в административния акт – не са посочени фактически основания, вкл. са смесени няколко хипотези от закона. В титулната част на оспорения акт е отразено, че производството е във вр. с подновяване на вече издадено разрешение и в тази вр. е заявено, че такова производство се води по реда на чл.87 ал.1 ЗОБВВПИ и не такова производство е водено в случая. Жалбоподателят разполагал с валидно разрешение, т.е. с неизтичащ срок на валидност към дата на първоначалното подаване на искане за продължаване срока на валидност на издаденото му разрешение. В диспозитива на акта е формулирано изрично, че се отказва издаване на разрешение. Същевременно отказът е основан на чл.83 ал.5 и чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ – относими към отнемане на разрешение. В оспорения акт не е подложен на преценка релевантния към случая факт на влезли в сила съдебни актове за отмяна на издадени по-рано заповеди за незабавна защита по ЗЗДН. Поддържа се противоречие между мотиви и диспозитив на административния акт – самостоятелно основание за отмяна : от изложените мотиви – фактически и правни основания за издаване на оспорения акт, е абсолютно неясна волята на административния орган, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Счита се за неправилна тезата за наличие на нормативно регламентираната пречка по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ – административният орган се позовава на заповед № 117/13.08.2021г. и на заповед от 15.09.2022г., но без да споменава, че има влязло в сила решение на съда за обезсилване на същите. Според жалбоподателя, административният орган следва да има предвид при преценка и излагане на мотиви, че молителят вече е имал разрешение за носене и съхранение на оръжия и боеприпаси, чието действие иска да бъде продължено и принципът на последователност и предвидимост /чл.13 АПК/. В тази вр. следва да бъде съобразено каква основателна причина е изтъкната от молителя при първоначалното заявление и какви доказателства са приложени, тъй като при последващо искане административният орган може да откаже, но дължи подробна мотивация. Посочването в отказа на отменени от съда заповеди по ЗЗДН не представляват факти, обосноваващи отказа и не са посочени мотиви за отпаднала основателната причина, която е обосновала издаването на предишното разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Твърди се, че след като заповеди №№ 117/13.08.2021г. и 158/15.09.2022г. са били отменени и обезсилени с влязло в сила съдебно решение, то те не пораждат права и не вменяват задължения – обезсилената заповед с обратна сила заличава нейното действие и породените от нея правни последици и съответно заличава факта за наличие на наложени мерки по ЗЗНД. Това води до липса на материално правно основание по чл.155 ал.1 вр. с чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ.

С позоваване на чл.6 ал.3 вр. с ал.2 ЗОБВВПИ се твърди, че когато заявеното за издаване разрешение е за дейности с огнестрелни оръжия за ловни цели, посочването на тази причина и наличието на данни, че лицето е член на БЛРС с издаден билет за лов е достатъчно, за да се счита, че искането е обосновано /Решение № 5494/2018г. по адм.д.№ 13611/2016г. на ВАС – „При липса на посочена приложима правна норма не е възможно да бъде изведена действителната правна воля на административния орган. Съдът не може вместо органа да прави избор на правно основание, като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможните правни основания, това би означавало да замести волята на органа, с каквото правомощие той не разполага. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено. Липсата на правни основания не може да бъде заменена с посочването на фактически такива и винаги представлява абсолютно основание за отмяната на акта.“/.

Поискана е отмяна на отказа и връщане на преписката на същия административен орган за произнасяне по същество с определяне на срок за произнасяне. Заявена е и претенция за присъждане на направените разноски по делото.

В ход по същество жалбоподателят заяви, че не е обжалвал решението за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, защото към момента на издаването му е имало дело за домашно насилие и полицията е спазила закона. Но след като съдът е постановил, че не е имало основание за незабавна защита и лицето, завело последващо дело, се е отказало, оръжията не са били върнати и не може да упражнява гражданските си права въз основа на твърдения, които са отхвърлени от съда. Вместо да бъде компенсиран за неудобството, според полицията трябва още три години да търпи това неудобство. Оспорващото лице се позовава на съдебни актове, постановени в сходни хипотези.

В писмени съображения по същество адв.С. поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят притежава разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като административният орган неправилно е приел, че е налице нормативно регламентираната пречка по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ. В отказа е направено позоваване на двете заповеди №№ 117/13.08.2021г. и 158/15.09.2022г. за незабавна защита по ЗЗДН, но не се споменава, че има влезли в сила решения за обезсилване на заповедите. Твърди се, че при отмяна на заповедите – не е налице нормата по чл.155 ал.1 вр. с чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ, тъй като мярката следва да се счита с обратна сила за неналожена. Юридическият факт, станал основание за издаване на отказа не съществува в правния мир, поради което следва да се счита за ненастъпил, което води до незаконосъобразност и отмяна на административния акт /цитирана съдебна практика – Решения №№ 6803/2013г. по адм.д.№ 569/2013г., 1628/2013г. по адм.д.№ 11086/2012г. и др./.

-

Ответникът Началник РУ Карлово при ОД МВР – Пловдив оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна /молба-становище, л.39/. Поддържа законосъобразност на отказа – издаден от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона, с изложени мотиви и описана действителната фактическа обстановка. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

-

Окръжна прокуратура Пловдив не участва в съдебното производство.

1.

Жалбата е допустима за разглеждане по основателност поради подаването й в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен акт – отказът е съобщен лично на оспорващото лице на 25.10.2023г., л.10 гръб. Жалбата е с вх. номер в АС – Пловдив от 07.11.2023г.

Няма данни за проведено производство по административно оспорване на отказа пред Директора на ОД МВР – Пловдив.

2.

Началникът на РУ Карлово при ОД МВР - Пловдив разполага с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл.76 ал.1 и сл. във вр. с чл.83 ЗОБВВПИ/.

С представяне на преписката /20.12.2023г./ във вр. с изискани конкретни документи /определение от 13.11.2023г. за насрочване на делото/, ответникът заяви, че на оспорващото лице е било издадено Разрешение № 20170377249/24.07.2017г., валидно до 23.07.2022г., на което е поискано подновяване на срока, а оспореният отказ е издаден по заявление рег.№ 281000-7572 от 10.07.2023г.

Според данни от преписката : До Началник на РУ Карлово при ОД МВР - Пловдив е отправено заявление вх.№ 281000-7572 от 10.07.2023г. от г-н Я. с постоянен адрес ***, за подновяване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет Хеклер и Кох кал. 9 х 19 № 24-044884, необходим за самоотбрана като физическо лице и ловни пушки Барета с описани технически характеристики, необходими за ловни цели /л.102/. За пистолета е отразено, че е необходим за самоотбрана като физическо лице, а за пушките – необходими за ловни цели. Приложени са : „копие на курс за боравене с късо оръжие; копие членска карта; копие на билет за лов; копие на удостоверение за подборен лов; такса носене и такса съхранение; медицинско свидетелство и удостоверение справка ИПЗ; копие на Определение № 576 / 22.05.2023г. от РС-Карлово; копие от решение на директора на ОД МВР.

-

Във вр. със заявлението за „подновяване“ срока на разрешението следва да бъдат съобразени данните в обстоятелствената част на оспорения отказ при съпоставка със заявените в жалбата данни : в жалбата е заявено, че към дата на подаване първоначалното искане за продължаване срока на издаденото му разрешение, същото е било действащо и с неизтекъл срок, а според отразеното в отказа – издаденото разрешение № 20170377249 със срок на валидност до 23.07.2022г. е отнето с Решение № 281з-498/15.09.2021г. и на 19.05.2022г. е постъпило заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет Хеклер и Кох и ловни пушки Барета /л.185/. В случая отменените откази по административен ред касаят произнасяне по заявление за издаване на разрешение, подадено след постановяване на решението от 15.09.2021г. за отнемане на издаденото разрешение и изземване на оръжията от лицето.

-

За решението за отнемане на разрешителното се установи, че е влязло в сила като необжалвано : писмено изявление на ответника с твърдение за непостъпила жалба и влизане в сила на решението от 15.09.2021г. на 01.10.2021г. /л.220; връчено е на 16.09.2021г. – л.178, л.215 гръб/; устно потвърждение на посоченото от ответника необжалване на решението от 15.09.2021г. – от страна на жалбоподателя в съдебно заседание от 18.01.2024г.

В обстоятелствената част на отказа са описани в хронология следните данни : В РУ-Карлово постъпило Решение рег.№ 317000-16855/21.09.2023г. на Директора на ОД – МВР – Пловдив /л.14/, с което е отменен отказ рег.№ 281з-443/30.08.2023г. на Началник РУ – Карлово за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на физическо лице.

Отмененият отказ от 30.08.2023г. /л.15/ е издаден по заявление вх.№ 281000-7572 от 10.07.2023г. Директорът на ОД МВР – Пловдив приел, че Началникът на РУ – Карлово не е отчел фактът на поискано издаване на разрешение на огнестрелни оръжия на две основания : за самоотбрана и за ловни цели, които не са разграничени и изследвани в пълнота. Посочено е, че не е изследвано наличието на необходимост от притежаване и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като евентуално при недоказване на необходимост следва да се прецизира приложимост на разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. По отношение отказа за издаване на разрешение за оръжие за ловни цели следва да се направи самостоятелна преценка на материалите по преписката, относими към издаване на разрешение за ловно оръжие, като се вземат предвид всички обстоятелства, за които законът е предвидил правно основание за издаване на отказ.

Разпечатката съдържа 36 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e17b8da-0c26-4558-9623-694bbf60140d