Решение № 260438 от 31.07.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 31.07.2024 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Съдия: Невена

Чеуз при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7638/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 31 901, 60 лв.

Ищецът А.К.М. заявява, че на 21.08.2018 г. около 21.00 ч., управлявайки своя мотопед бива блъснат от водач на лек автомобил на столично кръстовище.

Твърди се, че след пътния инцидент бил транспортиран и настанен в М. „С.А.С.“ АД с работна диагноза „контузия на корем“ като бил приет по спешност в болничното заведение в 21.50 часа със снета анамнеза, в която е посочено: „Оплаква се от болки в коремната област, ляв крак и лява ръка“. Твърди се, че при постъпването му е назначена ПКК, КАТ на гръден кош и корем с малък таз, консултация с неврохирург, травматолог и реаниматор. Твърди се, че в 23.00 часа бил изпратен по спешност в Клиника по хирургия с лекуващ лекар д-р К.Д.. В исковата молба са изложени твърдения, че при лечението му в болничното заведение са допуснати редица диагностични грешки, от които като резултат се забавило предоставянето на адекватна медицинска помощ и редица пропуски и грешки в последващото му лечение.

В исковата молба се твърди, че в историята на заболяването било посочено, че се настанява в Клиника по анестезиология и интензивно лечение след консултация по телефон с д-р В., което без извършване на физически преглед и установяване на обективното му състояние застрашавало здравето и живота му и представлявало нарушение на императивната разпоредба на чл. 19 ал.3 от ЗЛЗ Твърди се, че в ИЗ била вписана консултация от Клиника по неврохирургия, извършена от д-р А./лекар – ординатор/ и д-р А./лекар – специализант/, подписано само от д-р А., което представлявало нарушение на чл.

80 от ЗЗ вр. с чл. 6 ал.6 от ЗЛЗ вр. с т.4.3.2.2 от Наредба 3/2015 г., с която са утвърдени общите медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия.

Твърди се в исковата молба, че и в следващия декурсуз на ИЗ-то от 21.08.2018 г., 23.30 ч, били посочени двама лекари д-р В. К.и д-р С., но декурсуза бил подписан само от д-р С., за която се твърди, че е била без изяснена професионална квалификация, но в случай, че била без специалност по анестезиология и интензивно лечение отново било налице нарушение на действащото законодателство.

Твърди се, че била направена и консултация в Клиника по ортопедия и травматология като в декурсуза била констатирана разкъсно-контузна рана с дълбочина

0,9/0,5 см по задно-медиалната повърхност като в декурсуза било записано, че е без „Ro и КАТ данни за травматични изменения на двата горни крайника и долни крайника“. Изложени са твърдения, че нито един от консултиращите лекари не е назначил образно изследване на горни и долни крайници, въпреки оплакванията на ищеца и факта, че е пострадал при ПТП.

Твърди се, че след изписването ищецът бил трудноподвижен в резултат на дългия болничен престой, тежкото състояние, което довело до драстично спадане в теглото му и болезненост в левия крак. Изложени са твърдения, че болката в левия крак не се редуцирала с времето, а опитите за раздвижване ставали все по-трудни.

На 20.11.2018 г. ищецът посетил ДКЦ „С.“ ЕООД, при което бил извършен КАТ на ляво коляно и заключението на специалиста по образна диагностика било „Фрактура на латерално тибиално плато, тип Schatzer

II с давност. Малък ставен излив“.

На 18.01.2019 г. ищецът посетил МДЦ „Е.“ ЕООД поради все по-интензивна и сковаваща болезненост на крайника, като след проведен преглед му била поставена диагноза „Счупване на горния край на лява тибия – латерален кондил, преден отдел“ като поради давността на травмата, причинена от липсата на диагностика и лечения в МБАЛ „С.А.– София“ АД възможностите за лечение били малки и незадоволителни – консервативно лечение с хиалуронова киселина и евентуално коригираща остеотомия. Твърди се, че бил проведен рехабилитационен цикъл от 14 процедури в периода 18.12.2018 г. – 05.02.2019 г.

Изложени са твърдения, че параклиничната грешка, изразяваща се в пропуск за извършване на образно изследване на леви крайници нарушавало правата на ищеца като пациент.

Отделно от това, в исковата молба се твърди, че в М. „С.А.С.“ АД поради ненавременно диагностициране и лечение на перфорация на тънки черва довело до перитонит и опасност за живота при ищеца.

Твърди се, че въпреки, че постъпил в болничното заведение след ПТП и с оплакване за болки в корема не била извършена консултация с хирург нито на 21.08.2018 г., нито на 22.08.2018 г., което довело до невъзможност за поставяне на правилна диагноза и ненавременно предоставяне на необходимата медицинска помощ.

Твърди се, че при проведените лабораторни изследвания, левкоцитите при ищеца били в норма, лимфоцитите над норма, а моноцити и гранулоцити под долната граница. Нивото на хемоглобина било 151, а само час и половина по-късно кръвната картина била съществено изменена. Левкоцитите и гранулоцитите били съществено увеличени, а лимфоцитите съществено спаднали под нивото на долна граница, а хемоглобина бил понижен до ниво на 144. Въпреки влошените показатели обаче не били предприети никакви медицински действия. На 22.08.2018 г. в 10.41 ч. били проведени отново лабораторни изследвания, които показвали влошена кръвна картина, а в 11.19 ч. след ултразвуково изследване на коремни органи било отразено „Незначително количество течност перихепатално“. Отразена била и констатацияза липса на УЗ данни за плеврални изливи без да е правено образно изследване на бели дробове. Твърди се, че в ИЗ-то била направена поправка на датата, касаеща консултация от д-р М.М.– лекар специализант в Клиника по хирургия на 22.08.2018 г., 2015 ч. като в декурзуса било посочено, че пациента има болезненост вляво и еднократно е повърнал, за което в исковата молба се твърди, че тези симптоми били пренебрегнати.

Твърди се, че сутринта на 23.08.2018 г., 7.50 ч., състоянието на ищеца се влошило, болката в корема продължавала, а повръщанията се увеличили, а консултацията била извършена от лекар-специализант по хирургия д-р Х.А., което било противоправно поведение. Изложени са твърдения, че на 23.08.2018 г. в 13.30 ч. ищецът претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в „Ruptura intestine kekune traumatica. Peritonitis Diffusa fibrino-purulenta“, която била отразена като спешна. Твърди се, че наличието на остра или внезапно възникнала промяна в здравето на ищеца била налице още в момента на хоспитализацията му като въпреки силната болка в корема и влошаващата се клинична картина не му било извършено компютърно томографско изследване на тънките черва, а едва в операционна зала чрез лапароскопия била установена руптура на йеюнума с размери 1,5 см, довела д9о дифузен фибрино-пурулентен перитонит.

Твърди се, че забавената оперативна интервенция довела до разгръщане на тежък перитонит и успешно развитие на три различни микроорганизма – ешерихия коли, ентеробактер клокае и клебсела пнемония. Твърди се, че ненавременно предприетите действия към настъпилата руптура на тънките черва и некачествено извършената оперативна процедура довела до тежък следоперативен период. Настъпили усложнения, водещи до риск за живота на ищеца с наличен солиден плеврален излив и все по-изостряща се дихателна недостатъчност. Твърди се, че се развил панкреатит, описан в ИЗ-то като „постравматичен“.

Поради тежкото състояние на пациента същият бил реинтубиран и умишлено поставен на апаратна вентилация в продължение на 72 часа, тъй като съществувал висок риск за живота му. На 31.08.2018 г., десет дни след изписване от болницата, ищецът бил все още с увредено общо състояние и драстично намалено телесно тегло – за 20 дни бил свалил 20 кг, а състоянието му след болничния престой не позволявало да се върне към работните му задължения.

Твърди се, че освен крайно закъсняла оперативната интервенция била и некачествено извършена. Три – четири месеца след изписване от болничното заведение, ищецът забелязал подуване на корема, поради което се консултирал с няколко специалиста по хирургия като всички констатирали наличие на херния и необходимост от планова оперативна намеса. На 24.02.2020 г. при извършен преглед от доц. А.в „А.С.К.ДКЦ“ ЕООД му била поставена основна диагноза „Постоперативна вентрална херния без непроходимост или гангрена“ като била насрочена планова операция през март 2020 г., впоследствие отложена поради пандемичната обстановка.

Твърди се, че при престоя в болничното заведение – ответник на ищеца му било нарушено правото на информираност като същото не предоставило информация за наличното заболяване, очакваните рискове и възможности за лечение. Твърди се, че в самата медицинска документация били налице редица противоречия с действащото законодателство, а издадените финансови документи във връзка с неговото лечение страдали от редица недостатъци.

В исковата молба са наведени твърдения, че с оглед поредицата от противоправни действия и бездействия от медицинския персонал на ответното дружество ищецът претърпял интензивни и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, усещане за обреченост, панически страх от смъртта, съмнения за бъдещия му живот, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и психическа стабилност. Бил в състояние на временна неработоспособност в период от 9 месеца заради травмата на левия крак и трудният следоперативен период. Твърди се, че в този период получавал обезщетение от НОИ в размер на 80% от полагащото му се трудово възнаграждение като разликата възлизала месечно на 408 лв. за периода септември – декември 2018 г. и на 560 лв. за периода януари – май 2019 г. Отделно от това поради допуснатите редица диагностични и терапевтични лекарски грешки се наложило закупуване на редица медицински консумативи и лекарски продукти на обща стойност 183, 60 лв., лекарски прегледи на стойност 190 лв. и рехабилитационни процедури на обща стойност 560 лв.

При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на исковете и съдът е сезиран с искане да бъде осъди ответника, да заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 901, 60 лв. – обезщетение за имуществени такива. Претендира се законна лихва върху главниците и сторените в производството разноски.

Ответникът М. “С.А.С.“ АД, редовно уведомен, оспорва заявените искове чрез процесуален представител в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и в открито съдебно заседание.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано дружество З. „Л.И.“ АД, редовно уведомено, което оспорва заявените искове чрез процесуален представител.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. З..

Третото лице помагач на страната на ответника се представлява от адв. А..

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени медицински документи относно А.К.М.

– епикризи, резултати от медицински изследвания, направления за хоспитализация, истории на заболяването и др.

Представени са и фактури респ. платежни документи, установяващи заплащане на медицински прегледи, изследвания, закупени медицински изделия.

По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.А.П.. В заключението си вещото лице е посочено, че ищецът е бил настанен в реанимационно отделени с оглед динамично проследяване на здравния му статус и диагностично уточняване като е спазен алгоритъмът на медицинско определение при наличие на пострадал от ПТП. Посочено е, че при приемане на пострадал от ПТП се извършват конвенционални изследвания – ПКК, биохимия, коагулационен статус, ЕКГ и рентгенография на бял дроб като допълнителен обем от изследвания на по-късен етап зависи от оплакванията на пациента и назначаване на специализирани изследвания от консултиращите го интердисциплинарни специалисти във връзка с конкретните патологични промени в състоянието му. Вещото лице е посочило, че допълнителните изследвания на корема се назначават след консултация със специалист по хирургия и включват ехография на коремни органи, обзорна рентгенография на корем, а при малък процент от пациентите се провежда КАТ на корема за диагностично уточнение в случаите с неясно развитие на абдоминален патологичен процес. Вещото лице е посочило, че при наличие на удар на лявата част на тялото и постоянни оплаквания на болезненост в левите крайници се назначава консултация със специалист по ортопедия и травматология, който след щателна анамнеза и статус на пострадалия определя и назначава необходимите образни изследвания. Посочено в заключението е, че в конкретния случай е била необходима консултация с анестезиолог – реаниматор, приемащ болния в реанимационно отделение, а впоследствие консултация с кардиолог, с оглед евентуално оперативно лечение, а във връзка с конкретните оплаквания са необходими консултации с ортопед, хирург и невролог. Вещото лице е посочило, че лабораторните изследвания при ищеца и техните резултати в първите три дни на хоспитализацията показват тенденция към постепенно манифестиране и прогресиране на възпалителен процес в организма и индикират наличие на влошаване на състоянието като конкретния източник на това възпаление следва да се уточни и повлияе с допълнителни изследвания. Посочено е, че намалената стойност на хемоглобина с 10 пункта не говори за съществено отклонение в състоянието на организма и не би следвало да се тълкува като резултат на патологичен процес като в тази връзка не е необходимо предприемане на особени мерки за намиране и отстраняване на причината за тази промяна. Посочено е, че повръщането е общ симптом, който би могъл да се дължи на коремни и на извънкоремни заболявания като важното в случая е динамично проследяване на развитието на патологичния процес и адекватна диференциална диагноза за установяване произхода на този симптом. Вещото лице е обосновало извод, че перфорацията на червата е една от многото причини за развитието на конкретната клинична картина и за точната диференциална диагноза в случай са повлияли наличието на перитонеални сраствания от предходна операция. Посочено е, че медицинските диагностично терапевтични действия до пълното манифестиране на процеса и поставяне на индикации за оперативно лечение са правилни и навременно извършени. Посочено е, че не може да се прецени точният момент на перфорацията, тъй като тя може да е настъпила на втория етап след първичното контузионно увреждане на чревната стена от травмата. Вещото лице е обективирало извод, че при поставените индикации за оперативно лечение правилно се е започнало с лапароскопия с оглед ориентация на хирургичния екип за конкретната налична патология като конверсията от лапароскопска към конвенционална оперативна намеса е индицирана от наличието множество сраствания от предходната оперативна интервенция, непозволяващи адекватно саниране на коремната кухина и в частност тънкото черво. Вещото лице е посочило, че обективната причина за влошаване на състоянието след оперативния период е развитието на дифузен перитонит от излива на тънкочревно съдържимо в перитонеалната кухина при перфорация на червото, водещо до обща интоксикация и намаляване на съпротивителните сили на организма. Посочено е, че влошеното състояние на организма, поради интоксикацията от перитонита налага въвеждането в медикаментозна кома.