Присъда № 23 от 22.05.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 186/2024
- Вид
- Присъда № 23
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Светослав Емилов Петров
Цитирани разпоредби
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 323 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към Присъда № 23 от 22.05.2025г. по НОХД № 186/2024 год. по описа КРС
С Решение № 71 от 14.06.2023г. на Окръжен съд – Кюстендил е отменена Присъда № 26 от 30.11.2022г. по НОХД № 133/2022г. по описа на КРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда На 12.02.2024г., на осн. чл. 242, ал.1 от НПК, Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт против Р. К. П., с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК.
С Разпореждане № 222 от 27.02.2024г. съдията докладчик е насрочил разглеждане на делото в разпоредително заседание. При проведеното разпоредително заседание на 08.04.2024г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – Кюстендил, тъй като съдът е приел, че да допуснати съществени отстраними процесуални нарушения на досъдебната фаза на процеса.
Впоследствие с Определение № 208 от 22.05.2024г. на от Окръжен съд – Кюстендил определението на КРС е отменено, като е посочено, че според въззивния съд констатираните процесуални нарушение не са съществени и респ. делото не е следвало да бъде връщано на Районна прокуратура – Кюстендил. С Разпореждане № 557 от 12.06.2024г. съдията докладчик е насрочил разглеждане на делото в разпоредително заседание, за което страните са надлежно призовани.
Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло внесения в съда обвинителен акт, като залагайки на събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства /писмени и гласни/ изразява становище, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по един несъмнен и категоричен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която на лицето да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от 3 години, при условията на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото срещу него обвинение.
По делото е конституиран като страна - частен обвинител св. Р. Г. К..
Повереникът на пострадалия и частен обвинител по делото Р. К. – адв. П., поддържа обвинението, като обръща внимание върху предисторията за максимална яснота. Като твърди, че, след като Р. П. не е получил удовлетворение на претенциите си по законен начин със съдебно решение, 1 премахнал поставената от Р. Г. К. мрежа и приобщил към неговия имот процесното УПИ. Също така акцентира върху това, че подсъдимият не оспорва това, че е завладял тези 196 кв.м., но прехвърлял отговорността на починалия си баща, но въпреки това през тези години подсъдимият е този който поддържал това положение на нещата.
Упълномощените защитници на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, като основават искането си на недоказаност на обвинението. Изразяват становище, че обвинението е негодно като обвинение, тъй като почива на предположение. Навеждат доводи за несъставомерност на деянието по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, поради липса на признаци от обективният състав, както и поради липса на умисъл към извършване на това престъпление.
В последната дума на подсъдимия, Р. П. заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Иска обезщетение за дръвчета, сондаж и постройка.
Кюстендилският районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Подсъдимият Р. К. П. е *** гражданин, със средно образование, неосъждан, роден на ****., с настоящ адрес в гр. ***, общ. ***, *** № ***, ет.***, ап.***.
Подсъдимият е наследник на К. П. – негов баща, починал през 2014 година.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том IV, дело № 1763/1999г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 175, том V, дело №919/2010г., и двата вписани в Службата по вписвания – гр. Кюстендил, Р. Г. К. от гр. Кюстендил станал собственик на имот № 055007, находящ се в м. ***, в землището на село ***, общ. Н., с начин на трайно ползване – нива, с площ от 4.303 дка. На запад имотът граничел с имот, собственост на подсъдимия - П..
През 2011г. наследодателят на подсъдимия – К. П. подал искова молба в Районен съд – Кюстендил, по която било образувано гр. дело № 643/2011г. по описа на съда. Исковата претенция по делото се изразявала в това съдът да признае за установено, че ищецът /К. П./ е собственик на част от имота на К. и последният да бъде осъден да му отстъпи и да му предаде владението на имота. С влязло в сила на 28.06.2013 г. решение на съда исковете на К. П. били отхвърлени и спорната част от имота, която и към този момент се ползвала от ответника по гражданското дело и частен обвинител в настоящото производство – К., останала негова собственост. След влизане в сила на решението по гр.д. № 643/2011 г. от 28.06.2013 г. по описа на КРС и въпреки резултата от делото, подсъдимият Р. П. премахнал поставената 2 ограда между двата имота, в „спорната част“, като изградил нова ограда, с която присъединил тази спорна част към собствения си имот. Оградата, с която П. отделил от имота на К. и присъединил към своя процесните 196 кв.м. се състояла от дървени колчета и метална мрежа. С това свое действие подсъдимият лишил пострадалия от достъп до собствения му имот.
С оглед на посоченото, с постановление на Районна прокуратура – Кюстендил от 25.11.2021г. Р. К. П. е привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, а именно, че в периода от 2013 година до 26.01.2024 г., в с. ***, общ. ***самоволно, не по установения от закона ред, чрез изграждане на ограда и ползване за земеделски нужди, е осъществил едно оспорвано от друго лице – Р. Г. К. от гр. Кюстендил, свое предполагаемо право – правото на владение на част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 196 кв.м., целият с площ от 637 кв.м., който имот е включен в строителните граници на селото.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в съдебната фаза доказателства и приетите и събрани в досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
От показанията на свидетеля К. в съдебното производство се установява, че Р. П. лично е поставил оградата, като бутането на предишната ограда не е видяно от свидетеля. С подсъдимия не могло да се води разговор, защото трудно се комуникирало с него.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана А. В. – дъщеря на пострадалия. Според нея, Р. П. е премахнал старата ограда в процесния имот и е поставил нова. Това се случило през 2013 година, когато родителите й спечелили гражданското дело. Свид. В. твърди,че е била свидетел очевидец как Р. П. през лятото на 2013г. е премахнал процесната ограда. Свид. В. сочи, че Р. П. е бил с родителите си, но той е лицето клатело колчетата на оградата и впоследствие изцяло я е развалил /блъснал/.
Според В. К., съпруга на Р. К., закупили имота през 1999 година, като същият е бил ограден в този момент. Воденото гражданско дело било за част от правото на собственост на имота – 500 кв. метра, които подсъдимия и неговата майка претендирали. След като делото приключило и исковете били отхвърлени, подсъдимият, въпреки решението на съда, преместил оградата.
От показанията на свидетеля С. П.а, дадени по досъдебното производство, майка на подсъдимия и наследник по закон на К. П., починал през 2014г., се установява, че тя, заедно със сина й наследили имот в с. ***, местност „Реката“. Имота се състоял от 500 кв. метра, ведно с построена в дворното място масивна постройка от 32 кв. метра. Имотът бил придобит по време на брака им, като е предоставен по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което има и съответния документ. През 2009г. Р. К. закупил имот в съседство с техния. И двата имота били земеделска земя. След като закупил имота, К. им заявил, че взима 240 кв. метра от техния имот и им оставя 260 кв. метра за двор към постройката. От този момент К. владеел тези 240 метра. Свидетелят 3 твърди, че нито тя, нито синът са премахвали ограда на К.. Към настоящия момент, в качеството им на съсобственици на имота, С. П.а и Р. П. не са били осъждани от граждански съд да отстъпят собствеността на пострадалия по настоящото наказателно производство.
К. К. – син на подсъдимия, разпитан в открито съдебно заседание твърди, че семейството му имало имот в землището на с. ***, който бил наследствен от баба му и дядо му. През 1999 година К. закупил имота, намиращ се под тяхната селскостопанска постройка. Още преди приключване на гражданското дело, К. съборил тяхната ограда, сложена от баба му преди това.
Горните показания с изключение на показанията на сина на подсъдимия, които съдът не ги кредитира са еднопосочни, последователни и кореспондират по между си и с останалите писмени доказателства по делото – документи, съдържащи се в адм. дело №12/2019г. по описа на Административен съд – Кюстендил, със страни *** против началника на СГКК-Кюстендил, ведно с касационна жалба и определение на ВАС, постановено по адм. дело №2780/2019г. и др.; гр. дело №643/2011 г. по описа на Районен съдКюстендил; помощен план и плана на новообразуваните имоти за имот с проектен идентификатор ***, представляващ земя по §4 от ЗСПЗЗ в землището на с. ***, обл. Кюстендил, общ. Кюстендил, с рег.№ ОА-94-Р15/16.04.2025 г. от Област Кюстендил.
От заключенията по назначените съдебно-геодезически експертизи се установява, че не е възможно дефиниране на имотните граници, тъй като липсвала скица № 39/20.11.1996г. на Община Невестино. Същото било предпоставка да не може да се направи заключение относно наличие на припокриване на двата съседни имота. С оглед отстраняването на пропуските, установени при първата геодезическа експертиза, наблюдаващият прокурор е възложил допълнителна, с цел – да бъде направена справка в Община Невестино за наличието на скица № 39/20.11.1996г. От заключението по допълнителната експертиза е видно, че такава скица не е била открита и не е възможно конкретизиране на местоположението на имота на сем. П.и.
Въпреки това, основавайки се на геодезическо заснемане, експерта е посочил, че площта в размер на 196 кв.м., заградена и ползвана от сем. П.и, попадаща в ПИ с идентификатор *** е собственост на Р. К.. След посещение на място експерта е установил, че спорната част от 196 кв.м. попада в границите на горепосочения имот, който е собственост на К. и се ползва от Р. П. за земеделски нужди.
В хода на съдебното следствие е допусната и назначена още една съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Д. Х.. Според Нотариален акт №79, том XI, дело 3505 от 25.11.1996г. се е придобило право на собственост върху 500 кв. метра, находящи се в местност „Реката“ в землището на село ***, ведно с построена върху тях барака с площ от 32 кв. метра, във връзка с §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсата обаче на номер на имот или 4 скица към представения документ водело до невъзможност да бъде определено точното местоположение на процесните 500 кв. метра.
При повторна справка в Община Невестино отново е установено, че общинската администрация няма задължение да води и съхранява копие на издадените от нея скици. Представено е копие от регулационен план на с. ***, но поради липсата на номер на имота, както и номера на съседните имоти, не е налична информация, необходима за идентификация на имота, посочен в Нотариален акт №79, том XI, дело 3505 от 25.11.1996г.
След справка на експерта в СГКК – Кюстендил, също не е установено наличие на територии по §4 в близост до или засягащи поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с. ***.
Към доказателствения материал по делото, съдът е приел и изготвеното заключение на инж. Л. В. по гр. дело № 643/2011г. От него се установява, че е налице точно местоположение на процесния имот и останалите съседни на него. В границите на процесните 500 кв. метра попадал част от имот с идентификатор ***, за който К. се снабдил с нотариален акт от 2010 година. Площта на спорната част била 260 кв. метра. Имотите на К. не попадат в зони по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с изключение на процесния имот, който като единичен не е включен в изработения план на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.