Акт № 5971 от 21.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

18.5.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.07

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20111200500263 по описа за

2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба от А.А. А., в качеството й на пълномощник на Е. П. – собственик и управител на ”Л. – Е. П., с адрес на управление гр.Б., ул.”М. К.” № * насочена против Решение № 64/04.01.2011 г., постановено по гр.д. № 2667/2010 г. по описа на РС Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявената искова претенция.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите.

Същите чрез процесуалния си представител в с.з. поддържат правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанци не са събрани нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по първоинстанционното дело доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не са спорили по факта, установен и от писмените доказателства, че са били обвързани от договорно правоотношение за наем на недвижим имот от 01.10.2008 г., по който въззиваемите, като наемодатели, са отдали на въззивника търговец за възмездно ползване за срок от пет години /считано от датата на подписването му/, помещение, находящо се в Б., ул. “М. К.” № *, с площ за ползване 75 кв.м. с вход откъм ул. “И.” срещу заплащането на месечна наемна цена за помещението в размер на 200 лева.

Този договор е бил анексиран по-късно, като страните постигнали съгласие месечната наемна цена да се увеличи на 1 600 лева.

Следва да се отбележи, че в анекса липсва датата на подписването му, вкл. и от коя дата се дължи уговорената с него нова месечна наемна цена.

Този факт обаче не е бил спорен между страните, според които датата на подписване на анекса съвпада с датата на подписване на договора.

Според приобщените по първоинстанционното дело писмени доказателства /Разписка № 16 от 30.12.2009 г./, въззивникът търговец е заплатил на въззиваемите сумата от 18 400 лева, представляваща наем за месеците от януари до декември 2009 г.

На гърба на този документ е отбелязано “намаление на наем за м. VІІ и м. VІІІ. 2009 г. – по 100.00 лева – 200.00 лева – криза” и м. ХІІ – 1000.00 лева платено – 2009 г.”

Според Разписка № 20 от 05.05.2010 г. наемателят е заплатил на наемодателите сумата от 1000 лева, като не е посочено основанието за плащане.

С Нотариална покана рег. № 1808, том І, № 29 по описа на Нотариус М. К., връчена на Е. П. на 29.05.2010 г., въззиваемата М. Г. е уведомила въззивника, че дължи сумата в общ размер на 8 160.97 лева, представляваща дължими наемни вноски и дължима такса “Смет” и че ако не заплати същата в 7-дневен срок от получаване на поканата, ще прекрати договора за наем.

С Уведомление по искане с рег. № 03893/15.07.2010 г. на ЧСИ Т.С., също получено лично от Е. П. на 17.07.2010 г. въззиваемите уведомили наемателя, че им дължи месечни наемни вноски за периода от м. януари 2010 г. до 08.07.2010 г., както и 800 лева остатък за наема за м. декември 2009 г., вкл. такса смет за 2009 г. и 2010 г.

В поканата е посочено, че на основание т. 5 от раздел VІ на наемния договор, наемодателите уведомяват наемателя, че прекратяват наемния договор едностранно, считано от 21.07.2010 г. и на 21.07.2010 г. в 9.00 ч. ответникът следва да предаде на наемодателите наетото помещение, да бъде подписан приемо-предавателен протокол, както и наемателят да предаде документите за платени консумативи за обекта.

Посочено е още, че ако наемателят не предаде доброволно обекта след 21.07.2010 г., дължи обезщетение за ползването му след прекратяване на договора.

Според отразеното в констативен протокол от 21.07.2010 г., на посочената дата в наетото помещение въззиваемите, в присъствието на свидетелите И. Я. Д., В. Г. Щ. и С.Д.М., провели среща с Е. П. по повод уведомлението за прекратяване на договора, при която последната не е предала обекта по съответния начин и е продължила да го ползва без тяхно съгласие.

Протоколът е подписан както от въззиваемите, така и от цитираните в него трима свидетели.

С Уведомление рег. № 1854, том І, № 31 от 02.06.2010 г. на Нотариус М. К., въззивникът е уведомил въззиваемата М. Г., че желае да сключат взаимно изгодно споразумение относно частично намаляване на месечната наемна цена и за разсрочено плащане на евентуално дължими на наемодателите суми.

В уведомлението е посочено още, че при предсрочно прекратяване на наемното правоотношение следва да бъде поставен въпроса за заплащане на извършените от едноличния търговец подобрения в имота.

По делото няма спор и по факта, въззивникът продължава да ползва наетото помещение.

В хода на поризводството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелят В. Г. /свидетел и по цитирания по-горе протокол/ е заявил, че е присъствал на проведената на 17.07.2010 г. среща в Кафе “Л.” между Е. П. и въззиваемите. Присъствала и адвокатката на Е., както и друга жена.

Според него повод на срещата бил освобождаването на наетото от Е. П. помещение заради това, че последната от една година не плащала наема /факт, който Г. знаел от въззиваемите, с които е близък/.

На тази среща П. отказала да подпише спогодбата.

Според Г. тя предварително знаела за тази среща и затова била там, но не подписала Констативния протокол, т.к. не пожелала. Свидетелят сочи, че освен него и страните по делото на срещата присъствал и И. Д., както и С. М.

Последната от своя страна сочи в показанията си, че на 21 юни или юли 2010 г. сутринта присъствала при подписване на констативен протокол в заведението „Л.”, вкл. и на проведения на срещата разговор между страните по делото.

На срещата били освен посочените и майката на Е. П. - й К. К. и една адвокатка, която всъщност говорела от името на въззивника.

Адвокатката изразила мнение, че претенциите на въззиваемите не са основателни и че могат да се разберат по някакъв начин.

Според тази свидетелкта на срещата не е ставало въпрос за прекратяване на договора за наем, а претенциите на въззиваемите били да си вземат заведението, като П. го освободи, т.к. не била плащала наем от доста дълго време /факт, известен на свидетелката от въззиваемите/.

Свидетелката сочи, че е подписала съставения на срещата констативен протокол, както и че познава И. Д. и В. Г.. Свидетелката К. Й. /майка на Е. П./ заявила в показанията си, че процесното помещение било наето от дъщеря й, но ситуацията, в която изпаднала Е., била пълен капан.

Заявила още, че на дъщеря й било връчено уведомлението лично от куриер, когато била на работното си място във “В.”, на датата, на която е отбелязано,

Заявила, че също е присъствала на срещата, на която се съставил констативния протокол, вкл. и че А. Зотева била там.

На тази среща въззиваемите искали да прекратят договора, защото не им бил плащан наема, като Й. знаела, че Е. е заплатила в началото при наемането на заведението 1000 лева капаро и от следващия месец започнала да плаща по 1600 лева наем до края на 2009 г.

Свидетелката е категорична, че П. знаела за какво е срещата, защото й било връчено писмо, в което се казвало, че Г. иска в едноседмичен срок наемателят да освободи заведението. Това знаела Е., преди да отиде на срещата в заведението.