Решение № 196 от 13.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Добрич, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200584 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ *** „ ООД, ЕИК: 207797038, представлявано от управителя Л. Ц. И. срещу Наказателно постановление / НП / № 08-2600049/49, издадено на 23.04.2026г. от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 800 евро. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради грешно посочена дата на нарушението, липса на материалноправна предпоставка за повторност и липса на мотиви при определяне на размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез законният си представител, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Процесуалният представител на АНО пледира НП, като законосъобразно и обосновано да се потвърди. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е 1 обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и на законен представител на жалбоподателя, след надлежното му призоваване. Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.

От фактическа страна:

На 04.02.2026г. била извършена проверка от свидетелите Е. К. и С. С. – инспектори в Д“ ИТ „ гр. Добрич за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се в гр. Добрич, ул. „ Възраждане „ № 4, стопанисван от „ *** „ ООД, ЕИК: 207797038. От работодателят били изискани с призовки документи, касаещи трудовите правоотношения, начисляване и заплащане на трудови възнаграждения за м. януари 2026г. / л. 15 / и присъствени форми до м. януари 2026г./ л. 16 /. От надлежно представените такива, вкл. присъствена форма за м. януари 2026г. / л. 36 / и ведомост за заплати за м. януари 2026г. се установило, че св. С. Д. К. на длъжност „ машинен оператор шиене на облекла „ е полагала труд в търговското предприятие на жалбоподателя през м. януари 2026г., за който не й е било изплатено до 02.03.2026г., начисленото от работодателя трудово възнаграждение в размер на чиста сума за получаване 36.09 евро / л. 43 /, съгласно Трудов договор № 18/18.11.2025г. / л. 51 / и предвид прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед № 1/07.01.2026г. / л. 50 /.

В резултат на констатираното, на 24.03.2026г. св. К. в присъствието на св.

Е. И., св. С. С. и представител на нарушителя, образувала процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 082600049, в който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.

За санкциониране на извършителя, предвид констатираното по-горе нарушение, на 23.04.2026г. било издадено обжалваното НП № 08-2600049/49 от Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част, на което АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „ *** „ ООД, ЕИК: 207797038, гр.

Добрич, в качеството на работодател била наложена „ имуществена санкция „ в размер на 800 евро.

Разпитана в качеството на свидетел С. К. потвърждава, че не й е било изплатено трудовото възнаграждение за м. януари 2026г. и към датата на 2 заседанието.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви, а именно: Е.

К., С. С., Е. И. и С. К., както и от приложените по делото заверени „ вярно с оригинала „ копия от: НП № 08-2600049/49 от 23.04.2026 г., Покана за съставяне на АУАН с изх. № 26021107/19.03.2026 г.; АУАН № 08-2600049 от 24.03.2026 г., Призовки (чл.45, ал.1 АПК) с изх. №26007899 от 04.02.2026 г. и изх. № 26013376 от 23.02.2026 г., Протокол за извършена проверка № ПР2604461 от 18.03.2026 г., Вътрешни правила за работна заплата, Таблица за отчитане явяване и неявяване на работа за м. януари 2026 г., Ведомост за заплати към януари 2026 г., Трудов договор № 18 от 18.11.2025 г. и Заповед № 1/07.01.2026г. за прекратяване на трудовото правоотношение на св. С. К. с „***“ ООД.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ „ Работодателят е длъжен в установените срокове: да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”.

Не се спори между страните, че жалбоподателят е работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, който в това си качество е следвало да изплати начисленото във ведомост трудовото възнаграждение за извършената работа за м. януари 2026г. на св. С. К., заемаща длъжността „ машинен оператор шиене на облекла „, полагала труд в търговското предприятие на жалбоподателя през м. януари 2026г., в размер на 36.09евро. На основание чл.

4 от Вътрешните правила за работна заплата в „ *** „ ООД, гр. Добрич / л. 32 и сл. / трудовото възнаграждение на св. К. е следвало да бъде изплатено не покъсно от 30-то число на месеца, за който се начислява работната заплата / през който е положен трудът, т.е до 02.03.2026г. / понеделник /, тъй като 28.02.2026г. е почивен ден и на 03.03.2026г. бездействието на работодателя от обективна страна става съставомерно с вмененото му административно нарушение.

Касателно наложената имуществената санкция, следва да се отбележи липсата на доказателства, обосноваващи необходимостта от санкциониране на жалбоподателя с налагане на санкция в размер над минималния, регламентиран в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което и в тази част НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция от 800евро /1564,66лв./ на 766,94евро /1500лв./.

Съдът счита, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.

339/2014 г. на Адм.С - Добрич/. Намира, че не следва да се приложи и разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е било отстранено веднага след установяването му и се състои в неизплащане на 3 трудово възнаграждение, което по разбиране на настоящият съдебен състав е довело до вредни за работника последици. Т. е. не са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП, като законосъобразно и обосновано следва да се измени единствено в санкционната му част. Касателно направените възражения в жалбата, следва да се отбележи, че на жалбоподателя не е вменено административно нарушение, извършено в условията на повторност и не се установява грешно посочена дата на нарушението, както бе отбелязано по-горе.

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 70 евро съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивира и на основание чл. 63 ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 08-2600049/49, издадено на 23.04.2026г. от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „ *** „ ООД, ЕИК:

207797038 за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 800 евро., като НАМАЛЯВА размера на наложената „ имуществена санкция „ от 800евро на 766,94евро /1500лв./.

ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

ОСЪЖДА „ *** „ ООД, гр. Добрич, ЕИК: 207797038, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в размер на 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4