Решение № 111 от 12.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно търговско дело № 20232001000197 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД с ЕИК- 200528882 със седалище и адрес на управление гр.Бургас,ул.“Константин Величков“№ 63 ,представлявано от М. М.

Т.,представлявано от пълномощника му адв.К. срещу съдебно решение № 241 от 25.07.2023г.,постановено по т.д.№8/2023г.по описа на БОС ,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивното дружество и съищеца „Банка ДСК“АД за осъждане на ответника ЗК „Уника“ АД с ЕИК- 040451865 да заплати в полза на „Банка ДСК“АД като ползващо се от имуществена застраховка лице,застрахователно обезщетение в размер на 26 255 лева за вреди на имущество от покрит риск по застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“,сключена с полица № 18006 BS 0012,ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска-10.07.2019г.до окончателното изплащане.

С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Направено е подробно хронологично изложение на предходните две разглеждания на спора пред БОС и БАпС,в резултат на които при третото,настоящото разглеждане на спора първоинстанционният съд е конституирал „Банка ДСК“АД като съищец в изпълнение на указанията на въззивната инстанция,като са били повторени част от разпитите на свидетели и вещи лица. С оспореното съдебно решение решаващият състав на БОС е приел,че по делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца „Томатекс хоум 1 текстил“ЕООД и ответника ЗК“Уника“АД ,като договорът за тази застраховка със срок от 18.02.2018г.до 17.02.2019г.е в полза на отпусналата кредит за 357 000 лева „Банка ДСК“АД ,както и че на 08.08.2018г.е настъпило застрахователно събитие,представляващо покрит риск,а именно „наводнение от проливен дъжд“,при което са намокрени стените на приземното помещение и част от застрахованите стоки –топове плат,дамаски,пердета,като застрахователят е изплатил на банката само 1893.54 лева ,съставляващи средства за увредените стени на магазина. Решаващият състав е приел,че ищецът е в правото си да предяви иск срещу застрахователя,като съгласно чл.383 ал.1 КЗ плащането следва да се извърши на банката ,доколкото договорът за застраховка е сключен в нейна полза за обезпечение на отпуснатия кредит. В същото време БОС е приел,че съобразно позицията на конституирания съищец „Банка ДСК“АД ,тя няма правен интерес да участва в процеса и с оглед представеното удостоверение/л.54 от делото/,че ищецът е погасил отпуснатия му кредит на 04.07.2019г.,поради което след като претенцията е заведена на 10.07.2019г.,ищецът няма правен интерес от водене на делото,защото е изплатил своя кредит към банката,а последната няма правен интерес и не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Изразено е несъгласие с крайния извод на съда,като се сочи,че съдът не е обърнал внимание на посоченото в представеното удостоверение/л.54 от делото/,в което ясно е записано,че посоченият договор за кредит е погасен към 04.07.2019г.,като е рефинансиран с друг кредит.На практика е отпуснат нов кредит,за да се погаси стария и кредитополучателят се е задължил да заплаща новия кредит.Отделно,в това удостоверение е посочено,че към 08.08.2018г./денят на настъпване на застрахователното събитие/,главницата по кредита е била в размер 32 021.28 лева,а лихвите не са посочени.В тази връзка въззивното дружество счита,че решаващият съдебен състав не е отчел няколко важни обстоятелства- 1.че към датата на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение,което обосновава претенцията за заплащане на претърпените от наводнението вреди ;2.плащането правилно е поискано да се направи на кредитодателя „Банка ДСК“АД,тъй като и към момента на настъпване на застрахователното събитие и понастоящем ищецът изплаща рефинансирания кредит и заявеното от страна на банката,че няма правен интерес е манипулативно,за да не разваля отношенията си със застрахователя;3.в случая застрахователят и банката съищец „играят своя си игра“ в ущърб на ищецакредитополучател,което е вън от съмнение,защото банката има интерес сумата от 26 225 лева-застрахователно обезщетение да постъпи по сметката на кредита,но заявява обратното; 4.докато банката е била конституирана като трето лице помагач е заявявала становище за допустимост и основателност на иска и едва след конститурането и като съищец през 2023г. е заявила твърдение,че кредитът е погасен през 2019г.;5.въззивното дружество продължава да изплаща рефинансирания кредит,като разноските по делата до момента надхвърлят 7 000 лева.Направен е правен анализ на нормативната уредба в КЗ,относима към процесния спор и на съдебна практика на ВКС,която според въззивника е относима към настоящия казус.Излага се становище,че ищецът никъде в исковата си молба не е твърдял,че застрахователният договор е в полза на кредитор,който има вземане по него за застрахователно обезщетение ,а е основал иска си с твърдението,че той има 2 право да получи обезщетението.Счита,че е активно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка,като основателността на претенцията му е обусловена от доказване на елементите на фактическия състав за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя.

Прави довод,че независимо,че застрахователната полица е сключена при условията на чл.398 КЗ вр.с чл.383 КЗ – в полза на трето лице,кредитор на ищеца,претендирано е цялото застрахователно обезщетение /независимо,че исковете са частични/ ,като банката е лицето,което е материалноправно легитимирано да получи сумата ,съобразно договореното,а ищецът не претендира разликата,на която би имал право съобразно чл.383 ал.4 КЗ.Моли за отмяна на решението като неправилно,незаконосъобразно -противоречащо на материалния закон и за постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковата претенция да се уважи изцяло. Претендира разноски. Въззивното дружество е направило доказателствено искане с въззивната си жалба,оставено без уважение от БАпС поради настъпила преклузия съгласно чл.266 ал.1 ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на съищеца „Банка ДСК“АД,като писмен отговор не е постъпил в законоустановения срок.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника ЗК“Уника“АД,като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. В депозирания писмен отговор въззиваемото застрахователно дружество е оспорило въззивната жалба,изразявайки становище за неоснователността и.Счита,че изложените в жалбата съждения нямат отношение към настоящия казус,тъй като рефинансирането предполага сключването на нов договор за кредит и погасяване на кредита по стария договор. Посочва,че при третото разглеждане на делото от първоинстанционния съд на ищеца е била предоставена възможност да отстрани констатираните противоречия между фактическите основания и отправеното искане по предявената искова претенция.И в настоящото производство ищецът е потвърдил,че е предявил правото на ползващото се от имуществената застраховка лице „Банка ДСК“АД да получи застрахователно обезщетение на основание чл.383 ал.3 КЗ вр.с чл.26 ал.2 ГПК вр.с чл.4 ГПК и чл.134 ЗЗД.С оглед направеното изявление на „Банка ДСК“АД,в качеството и на съищец за липса на правен интерес да бъде конституирана като съищец и на база представените по делото доказателства,въззиваемата страна намира за правилен изводът на БОС ,че липсват материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск. Направен е правен анализ на разпоредби от КЗ,като се прави довод,че възраженията на въззивника не почиват на правна обосновка.

Направено е възражение и по твърдението,че застрахователят и банката „играят своя си игра“,като го намира за неуместно и без каквато и да било обосновка. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззивното дружество е направило доказателствено искане с въззивната си жалба,оставено без уважение от БАпС поради настъпила преклузия съгласно чл.266 ал.1 ГПК.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.К.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Представя нови писмени доказателства,които не са приети от съда поради настъпила преклузия по чл.266 ал.1 ГПК.

3

В съдебно заседание въззиваемата „Банка ДСК“АД,редовно уведомена не изпраща представител.Депозирана е писмена молба от пълномощника на банката гл.юрисконсулт Г. П.,в която е изразено становище за основателност на въззивната жалба и предявения иск.Заявено е,че банката,като трето ползващо се лице,след настъпване на застрахователния риск се е отказало от облагата да получи обезщетение в своя полза,поради което това застрахователно обезщетение следва да бъде заплатено на застраховащия.

Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемата страна ЗК“Уника“АД,редовно уведомена,не изпраща представител.Депозирана е писмена молба от процесуалния представител В. М.,в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.Не са заявени нови доказателствени искания,претендират се разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По съществото на спора и основателността на въззивната жалба Апелативен съд-Бургас намери следното:

Предявеният иск е разгледан от БОС за трети път,след като два пъти Апелативен съд-Бургас е обезсилил постановените съдебни решения и е връщал делото за ново разглеждане с указания за изясняване на предмета на спора и страните.

Съобразявайки множеството уточнения и пояснения на исковата молба правени и пред двете съдебни инстанции,последните две от които на 05.08.2022г.и 15.08.2022г. и указанията,дадени в решенията на БАпС, правилно БОС е приел,че ищецът „Томатекс Хоум текстил“ЕООД е предявил иск за осъждане на застрахователя ЗК“Уника“АД да заплати на „Банка ДСК“ АД процесната сума, „представляваща стойността на увредени платове, дамаски и пердета вследствие настъпилото застрахователно събитие. В молбата от 15.08.2022 г. ищецът е заявил, че тъй като банката кредитор бездейства, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл.383, ал.4 КЗ. Посочил е също, че по процесния застрахователен договор „Банка ДСК“ АД е кредитор по отпуснат на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД кредит, обезпечен с налично имуществостока, материали и имущество за сумата от 375 000 лв., поради което договорът за застраховка е сключен в полза на банката.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и внесените уточнения и пояснения,първоинстанционният съд е приел,че ищецът „Томатекс хоум текстил“ ЕООД е предявил правото на ползващото се от имуществената застраховка лице „Банка ДСК“ АД да получи застрахователното обезщетение на основание чл.134 ЗЗД и чл.383, ал.4 КЗ вр. чл.26, ал.2 и ал.4 ГПК .

Правната квалификация на предявения иск е по чл.134 ЗЗД и чл.383, ал.4 КЗ вр. чл.405 КЗ,както правилно е приел и БОС.

„Банка ДСК“АД е конституирана като съищец при настоящото разглеждане на делото,като в писмено становище е заявила,че няма 4 претенции за получаване на застрахователното обезщетение, тъй като ищецът е погасил задълженията си по кредита, поради което и за Банката липсва правен интерес от участие в делото. При предходното разглеждане на делото е заявила становище,че искът е основателен.

Ответното застрахователно дружество в представения писмен отговор и допълнителни становища е оспорвало основателността на предявения иск,тъй като след настъпването на застрахователното събитие е било заплатено обезщетение на ползващото се трето лице-банка, чийто размер съответства на установеното придобиване и цена за 12 броя увредени артикули, а за всички останали стоки, чието погиване или увреждане твърди ищецът, липсват доказателства за придобиването и стойността им.