Решение № 15 от 11.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. С.З., 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря С. Ив. Н. като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900214 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Посочено е в исковата молба, че ищцата е наследник на починалата, вследствие на ПТП - Н.Н.В., на 62 години.

Изложени са обстоятелства, че на 07.09.2020 г. около 14:50 ч., около гр.Х., виновният водач Е. В. П., при управление на л.а. марка „Нисан“ модел „Терано“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата като поради несъобразена скорост с пътните условия след завой изгубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл от пътното платно и се блъснал в метална ограда, в следствие на което автомобилът се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на возещата се в същия автомобил - Н.В..

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 394/2020 г. по описа на РУ Х., пр.пр. № 1587/2020 г. по описа на ОП Х., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. Е. П., нарушения на правилата за движение по пътищата. Посочено е, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач П. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Н.В..

1

Твърди се, че за увреждащия л.а. “Нисан Терано” с peг. № ***, управляван от Е. П., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/30/120001132843 със срок на валидност една година, считано от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. със З. „Д.Ж.З.“ АД, гр. С..

Отбелязва се, че по силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица към датата па събитието.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред З. „Д.Ж.З.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполага, получена от застрахователя. По случая е заведена щета с № 0801-004749/2020-02 и № 0801-004749/2020-03, по която застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок. Сочи се, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на З. “Д.Ж.З.” АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата.

Заявява, че ищцата Д. е дъщеря на загиналата. Твърди, че тя изключително тежко преживява смъртта на своята майка Н.. Тя е била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Н. е била опора за дъщеря си и, както ищцата е разчитала на нея и се е радвала на нейните грижи и морална подкрепа, така и тя е разчитала на нейната обич и подкрепа. Посочва се, че Д. е израснала с всеотдайните грижи на своята майка, нейните съвети и напътствия. Възприемала я е като пример за подражание, някой на когото се възхищава и иска да прилича. В резултат на трагичния инцидент обаче ищцата губи моралната и физическата подкрепа на майка си, тази, която винаги е имала и на която е разчитала. Д. и Н. са поддържали постоянен контакт помежду си, били са много близки. Внезапната смърт на майката неочаквана и насилствена, е причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата на най - близкия до нея човек е непрежалима. Сочи 2 се, че несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата, тъй като смъртта на майка й е изключително тежко обстоятелство за нея. Посочва, че моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на Н. ще я съпътстват през остатъка от живота й. Твърди, че независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищцата продължава да страда и скърби.

Изложено е, че починалата Н. е била на 62 години, била е дейна и активна, в добро здравословно състояние. Била е работоспособна, винаги се е занимавала с нещо. Н. е била опора за детето си, винаги й е помагала, когато е имала нужда от нея.

Заявява, че причинените неудобства, болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Счита, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по - високо. Сочи, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Сочи, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Твърди, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача Е. П., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото З.

,„Д.Ж.З.“ АД, гр. С.. Изложени са доводи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Заявява, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейната майка, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

3

Моли, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника З.

„Д.Ж.З.“ АД, гр. С. да заплати на ищцата Д. И. Х. обезщетение в размер на 26 000, частичен иск от 200 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на майка й Н.Н.В..

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 14.09.2020 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Моли, да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адвокатката е регистрирана по ЗДДС, като моли настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание от 23.11.2023 г. съдът е допуснал увеличение размера на предявения иск за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 150 000 лв. - частичен иск от 200 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП на 07.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от 11.09.2020г. до окончателното плащане.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ като неоснователен и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност на главния иск.

В случай, че съдът намери иска за основателен, ответникът моли да се намали размера на обезщетението, тъй като според него претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието

„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания от загубата на своята майка в резултат на процесното ПТП и, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на загиналата Н.Н.В. за настъпване на вредоносните 4 последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан, с който автомобила е бил фабрично оборудван, както и в разсейване с приказки вниманието на водача.

Прави възражение за нередовност на исковата молба, изразяваща се в следното:

Счита, че същата не отговоря на изискването на чл. 127, ал.4 ГПК предявения по същността си иск е осъдителен, а в исковата молба не се сочи банкова сметка на ищцата, по която при евентуалното му уважаване да бъде преведено обезщетението. За пълнота на възражението уточнява и че ищцата не е предоставила своята банкова сметка и на застрахователя при предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция въпреки, че това изрично и е указано, видно от приложеното към исковата молба писмо, изх. № 1530/18.03.2022 г. от З. „Д.Ж.З.“ АД.

Заявява, че непосочването на банкова сметка поставя дружеството в неравнопоставено положение предвид заложения в ГПК принцип на равнопоставеност на страните, доколкото ищецът ще може спокойно да се удовлетворят по принудителен ред чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, по които винаги има достатъчно средства за удовлетворяване, с което ще натовари застрахователя с ненужни такси и разноски по принудителното изпълнение, които биха били избегнати при своевременно представяне на банкова сметка.

Заявява, че в случай на постановяване на осъдителен диспозитив на първа или на въззивна инстанция и/или изчерпване на възможностите за инстанционен контрол над съдебния акт, ответното дружество желае да изпълни абсолютно доброволно евентуално осъдително решение, като издаването на изпълнителни листове и образуването на изпълнителни дела ще счита за злоупотреба с права.

Обръща внимание, че банковата сметка при предявен осъдителен иск са З.ължителен реквизит на съдебното решение съгласно чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК.

Взема следното становище по допустимостта на иска:

Намира, че искът е допустим, макар и неоснователен и няма процесуална пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.

Становище по основателността на иска:

5

Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като отговорността на застрахователя по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. В процесния случай твърди, че водачът на л. а. Нисан Терано, с peг. № *** - Е. В. П. не носи отговорност за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата, поради което искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на майка й в резултат на процесното ПТП се явява абсолютно неоснователен.

На следващо място, ответникът твърди, че искът е неоснователен и поради липсата на друг съществен елемент от сложния фактически състав на обезвредата, а именно - вредите. Твърди, че ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата на майка си в процесното ПТП. Твърди, че приживе между тях не са съществували близки емоционални връзки и отношения, поради което и смъртта на Н.В. не е предизвикала отрицателни изживявания, болки и страдания у ищцата. Счита, че съществуването на определена роднинска връзка между увреденото лице по смисъла на чл. 478 ал.2 КЗ и загиналата при ПТП - Н.В., не е достатъчно основание за присъждане на обезщетение.

Според ответника, от значение са естеството на отношенията приживе между посочените категории лица, степента на близост между тях, обстоятелствата поддържали ли са връзка, живели ли са заедно, разбирали ли са се и т. н., респ. как смъртта на техния родственик се е отразила на емоционалното им състояние, какви болки и страдания са преживели и преживяват в момента и т.н.