Определение № 16011 от 27.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16011 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100505256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Д. М. частна жалба срещу определение 33 761/13.08.2025 г. на СРС, 169 състав, постановено по гражданско дело 3 445/2025 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е незаконно, тъй като нямало идентичност между делата, цитирани от СРС, послужили като основание за прекратяване на производството по делото.

Заявени са твърдения за нарушаване на чл. 6, 47, 54 от ХОПЕС като липсвало основание за прекратяване, а поведението на СРС било отказ от правосъдие.

Заявено е искане същото да бъде отменено като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за допускане на правна помощ.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок и от лице с наличен правен интерес.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Производството по гр.д. 3 445/2025 г. по описа на СРС, 169 състав е инициирано с искова молба, депозирана от настоящия частен жалбоподател срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 24 999 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди чрез нарушение правото на ЕС. Заявени са твърдения в исковата молба, че ответника манипулирал и използвал неистински показания на Н.Г. по внохд 102/2018 г. на АпСНС като Г. лъжел за грабеж срещу пострадалия О.Б. на 12.03.2010 г. Твърди се, че лъжи били и показанията, в които същият твърдял, че ищецът насочил автомат „Калашников“ срещу пострадалия Огнян, след което друг човек му отнел чантата с парите. Неистинските показания били използвани от Прокуратурата срещу него, с което му било навредено чрез произвол, незаконност, превратност и използване на правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието. Заявени са твърдения, че доказване на грабежа следвало да се установи чрез разследване, но Прокуратурата изменила начина на извършване на грабежа и си измислила престъпление, което изобщо не се било случило, с което му били нарушени правата по ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ДЕС. Бил подложен на психически и физически тормоз, развил хипертония и паник атаки.

С определение 33

761 от 13.08.2025 г. СРС е прекратил производството по делото като е счел, че заявения иск съставлява злоупотреба с право. Посочил е, че към датата на постановяване на обжалваното определение само в СРС ищецът има заведени общо 1162 дела с претенции за обезщетение на неимуществени вреди, възникнали пряко или косвено вследствие на постановената срещу него присъда, поради което на основание чл. 130 от ГПК е върнал исковата молба, прекратил е производството по делото и е оставил без уважение заявеното искане за предоставяне на правна помощ..

Настоящият съдебен състав намира постановеното определение за правилно.

Д е ф и н и т и в н о злоупотребата с права се определя като недобросъвестно упражняване на права с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други или да бъдат упражнени в противоречие с интересите на обществото, тъй като е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено и целта, за която то се използва.

Поради което принципа за забрана на злоупотреба с право е последователно 2 установен в законодателството – чл. 57 ал.2 от Конституцията, чл. 8 ал.2 от ЗЗД, чл. 289 от ТЗ, чл. 3 от ГПК.

Санкцията при установена злоупотреба с право се изразява в отказа на съда да даде защита на превратно упражняваното субективно право. Това е така, защото превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува / в този смисъл решение 257/14.07.2011 г. по гр.д. 1149/09 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Идентично разрешение дава и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.

Latvia/, на която се е позовал и СРС.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че съдът има правомощие и служебно да установи, че ищецът злоупотребява с правото на иск. Служебно установеното, че през относително кратък период от време ищецът е завел множество висящи дела със сходен предмет обаче е недостатъчно за еднозначен извод за злоупотреба с правото на иск по конкретното дело.

Правото на достъп до съд е гарантирано от действащите на територията на страната нормативни актове от най-висш йерархичен ред. Държавата е длъжна да осигури функционирането на съдебната система така, че да осигури ефективен достъп до правосъдие. Правовата държава не допуска отделният гражданин да бъде лишен от правото на иск, само защото разглеждането на неговите дела изисква съдебен ресурс. Накърняването интересите на обществото не следва да се отъждествява с увеличаване натовареността на съдилищата. Нито извод за злоупотреба с право на иск следва само от това, че 3 ищецът сезира често съдилищата. Накърняване на обществения интерес в смисъла по чл. 57, ал. 2 и в нарушение на принципа на правовата държава е налице, когато целта на ищеца от предявените множество искове в относително кратък период от време е да затрудни функционирането на правосъдието или на друга публична институция, надлежна страна или участник в процеса по заведените дела. Съдът следва да извърши преценката в цялост, за да заключи, че по конкретното дело правото на иск е упражнено недобросъвестно и да приложи санкцията по чл. 130 ГПК. За това е необходимо да установи колко са другите висящи дела, кога са заведени, какъв е техният предмет, има ли самостоятелни фактически основания за различните предявени искове, а когато са за ангажиране на отговорност на държавата за вреди – кои са публичните органи, които представляват или упражняват правото на иск на държавата, и т.н. / в този смисъл определение 3674/03.07.2026 г. по ч.гр.сд. 2 465/2026 г. на Четвърто ГО на ВКС/.

В този смисъл заявяването на 1162 дела срещу Прокуратурата, СГС, ВКС, СРС само в СРС, заявени при идентични фактически твърдения, обосновани с водено срещу ищеца – настоящ частен жалбоподател наказателно производство, което обстоятелство се явява служебно известно за настоящия съдебен състав и съставлява класически пример за злоупотреба с право. Отделно от това, всяко от делата е съпроводено с искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Подобно поведение е класифицирано като злоупотреба с право и в Директива /ЕС/ 2024/1069 на ЕП и Съвета от 11.04.2024 г., която макар и с по-тесен обхват посочва част от белезите на злоупотребата с право - предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството / т. 28 от същата/.

На следващо място, видно от обстоятелствената част, вредоносното поведение на сочения ответник се изразява в предприети действия в рамките на досъдебно наказателно производство, което след внесен обвинителен акт е преминало във фаза на съдебно производство, по което е постановена влязла в сила присъда на наказателния съд. Действията и актовете на прокуратурата респ. констатираните пороци се отстраняват по реда на инстанционния 4 контрол в наказателното производство по реда на НПК, а не могат да се проверяват инцидентно от гражданския съд, за който присъдата на наказателния е задължителна с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Поради което, при наличие дори на влязъл в сила съдебен акт в наказателното производство същият не може инцидентно да се проверява и заявените искове в този смисъл биха били процесуално недопустими /определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г. на IV г. о. на ВКС/. По аргумент на по-силното основание същото важи за актове на прокуратурата.

По повод отправеното искане за предоставяне на правна помощ от частния жалбоподател, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 24 т.2 от ЗПрП и предвид процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази насока съображения на съда по-горе /в този смисъл е и определение 548/ 05.10.2015 г. по ч.гр.д. 3744/2015 г. на Трето ГО на ВКС/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 33 761/13.08.2025 г. на СРС, 169 състав, постановено по гражданско дело 3 445/2025 г., с което е върната исковата молба по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатно процесуално представителство по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от връчване на препис от същото до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6