Решение № 483 от 23.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Велико Търново, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Явор Данаилов

Силвия Йовчева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500675 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт К. П., въззивна жалба против Решение № 856/28.05.2024 г. по гр.д. № 551/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на ищеца П. Б., извършено със Заповед № ЧР-ТП-НТУ57/11.12.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“. С решението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7 258,87 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 03.01.2024 г.

– 13.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /13.02.2024 г./ до окончателното изплащане на обезщетението, като на 1 основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в тази част.

В жалбата се навеждат оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят заема становище, че решението е немотивирано, като в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е изложил мотиви относно твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства.

Поддържа, че първоинстанционният съд разгледал представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което от крайния съдебен акт не става ясно кои от тях са кредитирани, и кои не. Счита, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице обективни факти, установяващи неизпълнение на задълженията на ищеца. Посочва, че в заповедта за уволнение са изложени фактическите обстоятелства, налагащи прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като в нея са описани и два доклада, в които са изложени конкретните нарушения, допуснати от ищеца при изпълнение на трудовите му задължения. Счита, че посочените доказателства и наличните по делото доклади, които са вписани като основание в заповедта за прекратяване, не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира направените във въззивна инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Счита, че въззивната жалба е бланкетна, подадена в противоречие с чл. 260, т.

3 ГПК, като в нея липсва указание в какво се изразява твърдяната порочност на обжалваното съдебно решение. Посочва, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е ангажирал доказателства пред първоинстанционния съд и не е взел отношение по същество на делото, поради което счита, че обжалването има за цел единствено да забави влизане в сила на същото. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, 2 доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът констатира, че първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ частично за сумата от 7 258,87 лв. за периода 03.01.2024 г. – 13.05.2024 г., но в решението липсва отхвърлителен диспозитив до пълния предявен размер на иска от 10 080 лв.

Доколкото решението не се оспорва от ищеца и са налице мотиви по този въпрос, въззивният съд намира, че в тази част решението не е предмет на контрол. Констатираният пропуск на съда може да бъде отстранен безсрочно по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение.

При проверка за правилносттта на обжалвания акт, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по предявени от П. Б. обективно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. Ищецът твърди, че е заемал при ответника длъжността „главен специалист“ в отдел „Контрол и правоприлагане“ при Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново. Посочва, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението, тъй като от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не става ясно какви качества му липсват за 3 ефективно изпълнение на работата, респ. кои задължения и задачи не е изпълнил. Посочва, че заповедта не е мотивирана, а за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да посочи и докаже конкретно какви качества липсват у работника, за да изпълнява възложената му работа. Допълва, че липсата на качества следва да е обективен факт, който отразява трайно състояние.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка, по делото е безспорно установено, а и изрично се посочва във въззивната жалба, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „главен специалист“ в отдел „Контрол и правоприлагане“ при Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново. Макар въззивникът да не оспорва, че в периода 19.09.2019 г. – 11.12.2023 г. страните са били в трудово правоотношение, то видно от представената по делото Заповед № ЧР-ТПНТУ-57/11.12.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, същата е връчена на ищеца на 03.01.2024 г. Поради това, трудовото правоотношение се счита прекратено именно от тази дата, а не от 11.12.2023 г., тъй като работодателят не е спазил предизвестие за прекратяване на правоотношението и в заповедта е посочено, че следва да изплати на работника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Не се спори по делото, а и е видно от представения трудов договор и допълнителните споразумения към него, че така сключеният трудов договор е безсрочен. Основният спорен въпрос между страните е дали са спазени изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и обосновал ли е работодателят твърдяната липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено 4 волеизявление. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, което е причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Според Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, липсата на качества означава липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. В тази връзка, макар законът да не урежда съдържанието на заповедта, необходимо е работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на правоотношението, като посочи конкретни качества, които липсват на работника и водят до неефективно изпълнение на възложената му работа.

Този извод следва от необходимостта волеизявлението на работодателя да е индивидуализирано, като се отчита значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Понятието „липса на качества“ представлява оценка, която следва да бъде дадена на база определени факти от обективната действителност, които в своята съвкупност водят до извод, че работникът не разполага с необходимите качества, за да изпълнява възложената му работа. Поради това и в заповедта за уволнение следва да е посочено не само юридическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а и конкретните факти, въз основа на които се дава тази оценка на работника.

Същевременно, според константната съдебна практика, в тежест на работодателя е да докаже сочените от него факти в заповедта за уволнение, които според него обуславят липса на качества у работника. Както е посочил и първоинстанционният съд, за да докаже законността на уволнението, на основание чл. 154 ГПК работодателят е следвало да докаже посочените в заповедта факти и обстоятелства, съставляващи основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, а именно, че последният не притежава качества за ефективно изпълнение на работата. В първоинстанционното производство не са изложени твърдения и не са представени доказателства в тази насока.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в заповедта не са посочени конкретни факти, които обосновават липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. На първо място, в заповедта е посочено, че липсват качества на работника за ефективно изпълнение на работата, изразяващи се в неизпълнение в цялост на вменените 5 му задължения относно верификация на нарушенията с помощта на автоматизирана система. Макар да се твърди установена липса на качества, свързана с вменените на работника задължения относно верификация на нарушенията, то не е посочено конкретно кои качества липсват в случая и какво точно неизпълнение е констатирано, което да е във връзка с тази липса.

На следващо място в заповедта се твърди, че е налице несправяне с поставените задачи и неправилно използване на системата MIV. Отново не става ясно какви качества липсват у работника, които да са в причинноследствена връзка с посоченото неправилно използване на системата MIV и същевременно да има траен характер. Освен това, уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не може да бъде мотивирано само чрез резултати на служителя, представляващи неизпълнение на възложените му трудови задачи, тъй като това неизпълнение не обосновава автоматично обективна липса на качества за изпълнение на работата. В заповедта се сочи и че на работника липсват професионални качества и самоинициативност, като отново са използвани бланкетни изрази, без посочване на конкретни факти, обуславящи основание за прекратяване на трудовото правоотношение. На последно място, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се посочва, че работникът упражнява трудовите си функции „…рутинно, допускайки грешки, което се отразява и на ефективността му, като последиците са слаби резултати“. Посочената причина за прекратяване на трудовото правоотношение не е свързана с липса на качества у работника, а макар и бланкетно, насочва към неизпълнение на трудовите задължения.