Решение № 50 от 21.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Сливница, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200685 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. К. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 8935 от 22.10.2024 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „П.И.“ – гр. С., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева за това, че на 25.09.2024 г., в 15.28 часа, на път I-8, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. С., е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „ИВЕКО“, модел АД 410 Т, рег. № ***, а именно превоз на асфалт, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1305/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28,440 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 9,440 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като е издадено в нарушение на закона и е явно необосновано, като приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства.

Поддържа се още, че санкцията е неправилно определена – в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП и чл. 12 и 27, ал. 2 ЗАНН.

В последното проведено открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от процесуалния му представител – адв. С., с която е заявил, че поддържа подадената жалба.

По същество твърди, че при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 1

ЗАНН, доколкото не е описано натоварването на всяка една от осите, а не само на двойната задвижваща ос, като по делото липсвала и кантарна бележка за резултатите от измерванията.

Сочи се, че в АУАН не е описана и общата маса на МПС, което прегражда възможността да се прецени приложението на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ и чл. 6, ал. 4 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като не може да се прецени още дали е била приложима и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Сочи се, че по делото няма доказателства, че използваната ролетка е от одобрен тим средство за измерване, като е представена единствено декларация за съответствие, поради което установени те с нея стойности нямат доказателствена сила. Сочи се, че от представените по делото доказателства се установява, че актосъставителят Д. Г. не е преминал обучение за работа с мобилна везна DFW-KR, поради което той не е компетентен да установи обстоятелствата, които е вписал в АУАН. Поддържа се, че е налице и несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП, което било недопустимо. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на глобата до минимума от 1000,00 лв.

Претендират се разноски, вкл. по съразмерност с уважената част от жалбата. Към молбата е представен и списък по чл. 80 ГПК.

В последно проведеното открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено по съображенията, подробно изложени в отговора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 28.10.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 05.11.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 25.09.2024 г. жалбоподателят Г. К. В. управлявал ППС с четири оси, от които 2 управляеми оси марка „ИВЕКО“, модел АД 410 Т, рег. № ***, собственост на с „В.М.“ ООД, като превозвал асфалт и се движел в посока гр. Сливница – гр. С.. За превоза при натоварването му водачът получил кантарна бележка, издадена от „Н.С.“ ЕООД, в която било отразено, че теглото на натовареното ППС е 44880 кг. Управляваното от жалбоподателя ППС било с разстояние между осите 1,38 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 28,440 тона.

По същото време на път I-8, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. С., се провеждала съвместна акция между МВР, ДАИ, АМ, НТУ и АПИ, като служителите от МВР спирали произволни автомобили и камиони.

В 15.28 часа, на път I-8, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр.

С., свидетелите Д. Г. Г. и Б. К. П. спрели за проверка жалбоподателя В. с управлявания от него товарен автомобил, натоварен с асфалт. Свидетелите установил, че камионът е претоварен поради което извършили измерване на управляваното от жалбоподателя ППС.

Измерването било извършено посредством ролетка 1305/18 (5м.) и електронна везна DFWKR № 118845, верифицирана до 25.04.2025 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на 2 основание чл. 43, ал. 4 ЗИ). При измерването контролните органи установили, че разстоянието между осите е 1,38 м., натоварването на първата ос било 8265 кг., натоварването на втората ос било 9175 кг., натоварването на трета ос било 14660 кг., а на четвъртата – 13780 кв., като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на превозното средство била 28,440 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., а общото натоварване – 45880 кг. Резултатите от измерването били удостоверени в издадения на място кантарен билет, който бил предоставен на водача за запознаване, като същият удостоверил това с подписа си. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал.

1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

За това нарушение свидетелят Д. Г. Г. на длъжност главен инспектор Дирекция АРОК (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ да осъществява контрол по РПМ и да съставя АУАН за нарушения по ЗП, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в присъствието на свидетеля Б. К. П., съставил на жалбоподателя АУАН № 0010036/25.09.2024 г., който той подписал и в който не записал възражения.

Въз основа на така съставения акт В.Б.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „П.И.“ – гр. С., упълномощена със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ да издава НП по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда на, предвидени в ЗП и ЗДвП, издала атакуваното НП № 8935 от 22.10.2024 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева за това, че на 25.09.2024 г. , в 15.28 часа, път I-8, км 31+700, в посока гр. Сливница – гр. С., е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „ИВЕКО“, модел АД 410 Т, рег. № ***, а именно превоз на асфалт, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1305/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28,440 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 9,440 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) Част II за ППС марка „ИВЕКО“, рег. № ***, АУАН, разписка за връчване на АУАН, кантарен билет № 115 от 25.09.2024 г., кантарна бележка, издадена от „Н.С.“ ЕООД, Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-11-1145/31.10.2022 г. на председателя на АПИ, Заповед № РД-11-720/01.06.2023 г. на председателя на АПИ, Заповед № РД-11-657/20.06.2024 г. на председателя на АПИ, Заявление за проверка № 00002922104/25.04.2024 г., с отразяване на датата на извършването й – 25.04.2024 г., удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за везни с неавтоматично действие, тип DFW, издадено на 07.07.2006 г., ведно с приложение към него, представените в оригинал и заверен превод преписи от ЕС Декларация за съответствие за ролетка и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1302/18, протокол за проведено обучение от 03.08.2018 г. на Д. Г. и протокол за проведено обучение от 20.08.2019 г. на Б. П., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. К. П. и Д. Г.

3

Г..

Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се позова и на показанията на свидетелите Г. и П., които имаха конкретни спомени от случая.

Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях.

Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).