Решение № 6454 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6454 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно гражданско дело № 20251100513452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба на ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Решение № 5583 от 29.03.2025 г., постановено по гр. д. № 38153/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 143 състав.

С обжалваното първоинстанционно решение районният съд е признал за установено в отношенията между ищеца Г. В. Р. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7053255037 от 10.02.2022 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК; оставил е без разглеждане предявените при условията на евентуалност установителни искове срещу „Кардиф Общо застраховане“ АД (чрез „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ) и „Кардиф Животозастраховане“ АД (чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ) за обявяване нищожността на два броя застрахователни договори; и е осъдил „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 1 500,00 лв. (766,94 евро) за сторени в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Въззивникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че договорът за потребителски кредит съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, включително коректно посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 48,39%, обща дължима сума от 10 894,93 лв. (5 570,49 евро) и предвидените в закона допускания. Твърди, че сключването на застраховките по програмите „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ не е било задължително условие за получаване на кредита, поради което съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК застрахователната премия от 820,67 лв. (419,60 евро) не 1 представлява разход по кредита и правилно е била включена в кредитната главница като финансирана по искане на кредитополучателя допълнителна услуга. Възразява срещу възприетото от СРС заключение на съдебно-счетоводната експертиза за ГПР в размер на 85,69%, като сочи, че същото почива на несъществуваща хипотеза за нетно получена сума от 7179,33 лв. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а предявеният главен иск – отхвърлен като неоснователен, с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Г. В. Р. подава писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че застрахователните премии представляват съпътстващ разход по кредита, който е задължителен елемент от ГПР, а включването им в главницата представлява нелоялна практика за скрито оскъпяване на заема и заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален праг на ГПР.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Ответниците по евентуалните искове – „Кардиф – Общо застраховане“ АД и „Кардиф Животозастраховане“ АД не вземат становище по спора между кредитополучателя и банката, но молят, в случай че първоинстанционното решение бъде отменено и съдът премине към разглеждане на евентуалните искове, същите да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като застрахователните правоотношения са действителни, почиват на валидно писмено съгласие по чл. 382, ал. 2 от КЗ и предоставят реално застрахователно покритие срещу съответната премия.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивен контрол първоинстанционен съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При служебната проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Между страните не е спорно, а и от приложените писмени доказателства се 2 установява, че на 10.02.2022 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД (като кредитор) и Г. В. Р.

(като потребител-кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № 7053255037. По силата на този договор банката е предоставила на потребителя заемна сума за лично ползване в размер на 8 000,00 лв. (4 090,33 евро) със срок на погасяване 12 месеца – до 15.02.2023 г.

В чл. 7.1 от договора е отразено, че общият размер на кредита възлиза на 8820,67 лв. (4 509,94 евро), в който е включен размерът на застрахователна премия на обща стойност 820,67 лв. (419,60 евро) по две застрахователни програми, предлагани чрез банката в качеството й на застрахователен агент на застрахователите „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, а именно: застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ на стойност 119,88 лв. (61,29 евро) и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ на стойност 700,79 лв. (358,31 евро). Съгласно чл. 7.2.3 от договора заемните средства в частта за застрахователните премии са преведени директно от банката по сметката на застрахователите. В чл. 9.1 от договора е уговорен годишен лихвен процент върху посочената обща сума от 8820,67 лв. в размер на 40,91%, а в чл. 10 е посочен ГПР в размер на 48,39% и обща дължима сума от 10 894,93 лв. (5 570,49 евро), платима на 12 месечни погасителни вноски по 907,91 лв.

Установява се още, че преди подписване на договора потребителят е попълнил бланково Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 10.02.2022 г., в т. 13 от което е маркирано съгласие за сключване на застраховки чрез банката като застрахователен агент, както и декларация за присъединяване към застрахователните програми. В чл. 19 от договора за кредит е инкорпориран текст, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка и прави това по свое усмотрение.

Не се спори по делото, че до 24.06.2022 г. потребителят е заплатил три месечни вноски и еднократно плащане за предсрочно погасяване в размер на 5262,50 лв., с което общо заплатената от него сума по кредита възлиза на 8 000,00 лв. (4 090,33 евро), равняваща се на предоставената му чиста главница.

От приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при залагане на реално предоставената за ползване главница от 8000,00 лв. и отнасяне на сумата за застрахователните премии (820,67 лв.) като разход по кредита, действителният ГПР значително надхвърля декларирания в договора и законоустановения праг, като в зависимост от начина на усвояване възлиза на 79,66% (по изчислението на въззивника) до 85,69% (по варианта на вещото лице при авансово отнасяне на разхода). При всички изчислителни варианти, включващи застраховката като разход, ГПР превишава максимално допустимия размер.

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на процесния Договор за потребителски кредит № 7053255037 от 10.02.2022 г. поради нарушаване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1, 2 и 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва задължително да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 начин. По смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в съответствие с чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО) изрично включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, както и когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В константната си практика Върховният касационен съд (вж. Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к. т. д. № 1533/2025 г., I т. о., Решение № 96 от 02.04.2026 г. по к. т. д.

№ 1001/2025 г., I т. о., Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., и Определение № 1374 от 18.05.2026 г. по к. т. д. № 591/2026 г., I т. о.) и Съдът на Европейския съюз (вж. Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 и Решение от 23.04.2026 г. по дело C-744/24) приемат, че преценката дали застраховката е задължително условие за предоставяне на кредита при предложените условия не може да се основава единствено на формално декларирания от кредитора в договора или бланковите заявления текст, че застраховката не е задължителна. Съдът е длъжен да извърши цялостен анализ на фактическите и правните условия на сделката. Когато застрахователният продукт е предварително подбран и предложен от банката в качеството й на агент на застрахователя, сключен е в същия ден и за същия срок, а премията е разсрочена и инкорпорирана в месечните погасителни вноски за целия период на кредита, както е в настоящия случай, заплащането на застрахователната премия обективно съставлява част от общите разходи по кредита за потребителя.

Нещо повече, както изрично подчертава СЕС в Решение от 23.04.2026 г. по дело C-744/24, понятията „общ размер на кредита“ (предоставената чиста главница) и „общ разход по кредита“ са автономни и взаимно изключващи се. Всички суми, които съставляват разход по кредита (включително застрахователни премии), не могат валидно да бъдат включвани в общия размер на кредитната главница и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. В процесния случай кредиторът е включил премията от 820,67 лв. (419,60 евро) в главницата, неправилно формирайки „общ размер на кредита“ от 8820,67 лв. (4 509,94 евро), върху който е начислил лихва от 40,91%, изкуствено изключвайки премията от базата за изчисление на ГПР. Тази договорна конструкция представлява скрито оскъпяване на заема и заобикаляне на императивния законов текст относно максималния размер на ГПР.

Ето защо, с оглед данните по делото може да се направи извод, че застрахователните премии от 820,67 лв. (419,60 евро) представляват общ разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а не са част от кредитната главница. Липсва реалното предоставяне и разпореждане с паричния ресурс от страна на потребителя. Главницата по заема обхваща единствено средствата, предоставени на потребителя за свободно и неограничено ползване (в случая 8 000,00 лв. / 4 090,33 евро). Сумата от 820,67 лв. (419,60 евро) не е постъпвала в патримониума на кредитополучателя, а по силата на чл. 7.2.3 от договора е удържана и преведена директно от банката към свързаните застрахователни дружества. Стойността на съпътстващите финансови услуги и застраховки не може да бъде включвана в общия размер на кредита, нито върху нея може валидно да се начислява възнаградителна лихва. Застрахователните пакети са предварително структурирани от банката, покриват риска от неплащане на самия кредит и са сключени едновременно с кредитния договор за идентичен 12-месечен срок. Финансирането на премията от 4 банката и разсрочването й в месечните анюитетни вноски с начисляване на лихва от 40,91% годишно представлява финансова конструкция за скрито оскъпяване на заема, целяща заобикаляне на законовата забрана по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален размер на ГПР до 5 пъти законната лихва. Доколкото застраховката е сключена като част от търговските условия по кредитирането, тя попада пряко в хипотезата на § 1, т.