Определение № 156 от 21.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. гр. Добрич, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500095 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 95/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба вх. рег. № 1105/14.02.2024 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис № 4, ЕИК 203670940 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 104/29.01.2024 г. по ч. гр. д. № 295/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, в която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

Длъжникът има качеството на потребител по процесния договор за потребителски кредит.

Клаузата за заплащане на възнаградителна лихва в уговорения размер е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Въззивната инстанция изцяло подкрепя доводите на първостепенния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд, изложени в атакувания съдебен акт.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 104/29.01.2024 г. по ч. гр. д. № 295/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, в която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2