Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 843 от 04.07.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 609/2025
Вид
Определение № 843
Подписан
04.07.2025
В сила
04.07.2025
Състав
Ивайло Христов Родопски, Димитър Георгиев Цончев, Магдалена Димова Инджова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. София, 04.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М. Й. Д. процесуалния му представител адв. Д. М., против протоколно определение от 29.04.2025 г. по гр.д. № 1297/2024 г. на РС – Елин Пелин, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото прекратено в частта относно предявения от М. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е. П., ул. „К. О.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . иск за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № .., ет. ., ап. ....., представлявано от управителя да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като частичен иск от общо 104,76 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № .............., сключен между М. Й. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Частния т жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно. Указанията, дадени от съда са били изпълнени, конкретизирани са извършените плащания по договора, исковата молба е била редовна, поради което незаконосъобразно е била върната.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество основателна.

Производството по гр.д. № 1297/2024 г. на РС – Елин Пелин е образувано по искова молба с предявени три кумулативно съединени иска.

Един от тях е процесният – от М. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:

1 гр. Е. П., ул. „К. О.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . иск за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № .., ет. ., ап. ....., представлявано от управителя да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като частичен иск от общо 104,76 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № .............., сключен между М. Й. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД.

Изложени са твърдения, че на 28.03.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Й. Д. и ответното дружество (кое от двете) е сключен Договор за предоставяне на гаранция № .............., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца, който се задължил да плати на ответника разсрочено сумата от 104.76 лева. Твърди се, че договорът е нищожен, поради което се иска осъждане на ответника за горната сума.

С Разпореждане № 1251/09.10.2024 г. исковата молба е оставена без движение с дадени указания, които да бъдат изпълнени от ищеца едноседмичен срок от съобщението. Едно от указанията е да бъде уточнено кога и каква сума е била предадена, какви са падежите на задълженията, какви плащания са извършени и каква част от вземанията са погасени.

С уточнителна молба, постъпила с вх. № 5854/10.10.2024 г., ищецът изпълнил дадените указания, като досежно процесния договор за поръчителство е посочено, че плащанията са извършени в периода от 04.04.2023 г. до 20.06.2023 г. в погашение на възнаграждение за поръчителство в размер на 104,76 лева. Сумите са заплатени на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който впоследствие ги е превел на „Файненшъл България“ ЕООД.

Съдът е приел, че с уточнителната молба са изпълнени дадените указания, исковата молба е редовна и с Разпореждане № 1327 от 29.10.2024 г. е изпълнил процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК.

След размяна на книжа делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. В деня преди провеждане на заседанието ищецът е депозирал молба, постъпила с вх. № 1600/24.03.2025 г., с която е поискал на основание чл. 214 ГПК да бъде изменен размерът на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който да се счита предявен за сумата от 58.98 лева, представляваща пълния размер на претендираното вземане, а не като частичен за сумата от 5 лева от общо 104,76 лева.

В проведеното на 25.03.2025 г. заседание първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК. Приел е, че са предявени искове за нищожност на договори и заплащане на недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство. В молбата от 24.03.2025г. са направени противоречиви твърдения за безспорни обстоятелства, като се сочи, че няма доказателствени искания, а в първоначалната искова молба са направени такива. Поради това на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника да уточни правния интерес от всеки от исковете, какви са 2 извършените плащания по процесните договори и дали се претендират недължимо платени суми, както и да се посочи кои доказателствени искания от исковата молба се поддържат.

Указанията са съобщени на ищеца на 16.04.2025 г. и в тяхно изпълнение той е депозирал уточнителна молба с вх. № 2188/22.04.2025 г. Досежно договор за поръчителство № .............., сключен между М. Й. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, е посочено твърдение, идентично на това с предходната уточнителна молба от 10.10.2024 г., че плащанията са извършени в периода от 04.04.2023 г. до 20.06.2023 г. в погашение на възнаграждение за поръчителство в размер на 104,76 лева. Сумите са заплатени на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който впоследствие ги е превел на „Файненшъл България“ ЕООД. Относно петитума е посочено, че се иска осъждан на ответника да заплати на ищеца 5 лева, частична претенция от 104.76 лева, представляваща връщане на недължимо платена сума по договора.

Отправено е искане на основание чл. 214 ГПК да бъде изменен размерът на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който да се счита предявен за сумата от 58.98 лева, представляваща пълния размер на претендираното вземане, а не като частичен за сумата от 5 лева от общо 104,76 лева.

С обжалваното протоколно определение от 29.04.2025 г. по гр.д. № 1297/2024 г. на РС – Елин Пелин, съдът е приел, че указанията в частта относно иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не са изпълнени. Изложени противоречиви твърдения относно основанието и размера на претендираните суми. В молбата от 22.04.2025г., се твърди, че е погасено възнаграждение за поръчителство в размер на 104.76 лева, като се моли на основание чл. 214 ГПК да допусне изменение на иска за сумата от 58.98 лева, който иск вече не е частичен, а представлявал пълен размер на вземането. Поради това на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото прекратено в частта относно предявения от М. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е. П., ул. „К. О.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . иск за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № .., ет. ., ап.

....., представлявано от управителя да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като частичен иск от общо 104,76 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № .............., сключен между М. Й. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Определението е неправилно. Противно на възприетото от първоинстанционния съд липсва противоречие между твърденията в исковата молба и петитума. В хода на цялото производство ищецът е поддържал, че по договор за поръчителство № .............., сключен между М. Й. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, са извършени плащания в размер на 104,76 лева в периода от 04.04.2023 г. до 20.06.2023 г., като те са в погашение на възнаграждение за поръчителство, на което основава претенцията си по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 5 лева, като частичен иск от общо 104,76 лева. С депозираните молби с искане за изменение на размера на претенцията, 3 който да бъде увеличен на 58.98 лева, представляваща пълния размер на претендираното вземане и искът да се счита не като частичен за сумата от 5 лева от общо 104,76 лева, не е допуснато несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Това е така доколкото принципът на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, предвижда, че обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо от волята на страната ищец зависи дали при твърдения, че е заплатила по нищожен договор сумата от 104.76 лева ще претендира осъждане на ответника с частичен иск за сумата 5 лева или за част от нея - 58.98 лева без иска да е частичен, въпреки че е изложил твърдения, че е платила сума в по-висок размер. Последиците са изцяло в правната сфера на страната, която, ако бъде допуснато изменението на иска от частична претенция от 5 лева за пълен претендиран размер от 58.98 лева, ще загуби правото да претендира разликата до пълния размер от 104.76 лева в последващ процес. Поради изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата молба следва да бъде върната и производството по делото прекратено по предявения иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по основателността на искането за изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на иска по чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я протоколно определение от 29.04.2025 г. по гр.д. № 1297/2024 г. на РС – Елин Пелин, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото прекратено в частта относно предявения от М. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е. П., ул. „К. О.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . иск за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № .., ет. ., ап. ....., представлявано от управителя да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като частичен иск от общо 104,76 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № .............., сключен между М. Й. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ВРЪЩА делото на РС-Елин Пелин, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5