Определение № 2216 от 22.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2216 гр. София, 22.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002901123 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, против решение № 107/26.03.2026 г. по в.т.д. № 384/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 44/14.04.2025 г. по т.д. № 170/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, поправено с решение № 144/01.12.2025 г., настоящият касатор е осъден да заплати на ищцата Г. М. Я. сумата от още 7 669,38 евро (15 000 лева) - разликата между дължимите 30 000 лева и присъдените от първата инстанция 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от получени телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие на 27.02.2022 г., причинено от А. А. К. като водач на МПС с марка “БМВ”, модел “Е36 Компакт”, peг.№ РА0993ВН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. до окончателното изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3, предл.1, 2 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал.2 ГПК, както и поради необоснованост. Изразява се несъгласие с приетия от апелативния съд размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, който се счита за прекомерно завишен спрямо доказаните вреди, които са пряка и непосредствена последица от инцидента. Подчертава се, че в заключението на КСМАТЕ е посочено, че 1 счупването е зараснало без отклонения от нормата, а остатъчните оплаквания в лявата ръка на ищцата се дължат на хронично заболяване, предхождащо травмата, а именно: остеохондроза на шийните прешлени и двустранен плексит, по-тежък вляво. От експерта е отразено, че ищцата страда от болестта на Паркинсон от 11 години, което е повлияло неблагоприятно раздвижването и възстановяването; проведени са два курса лечебна физкултура с обща продължителност 20 дни, но обостреният и нелекуван адекватно плексит е забавил раздвижването и добрия ефект от рехабилитацията. В тази насока се оспорват изводите на въззивния състав, че експертното становище стъпвало “в известна степен на предположения”. Сочи се, че при преценка за неяснота или непълнота на същото, второстепенният съд следва да предприеме действия за изясняване на фактическата обстановка и да назначи служебно допълнителна експертиза, което не е направено.

Съставът се е позовал само на показанията на свидетелката М. Я. – дъщеря на ищцата, според която майка й не може да се обслужва сама след инцидента, които сведения не са годни да установят медицинската етиология на сочените затруднения – дали се дължат на фрактурата или на предхождащи заболявания, или на съчетание от двете. Във връзка с това се въвеждат оплаквания за допуснати от решаващия състав процесуални нарушения, изразяващи се в неизвършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които да се формират неговите фактически и правни изводи. Счита се, че въззивното решение е постановено чрез изолирано предпочитане на едни от събраните доказателства за сметка на други, без обсъждане на причините за това. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд за липса на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалата, с доводи, че в нарушение на чл. 108 ЗДвП при удара с отворената врата на пасивно движещия се автомобил ищцата се е движела по пътното платно, а не по тротоара, който не се доказва да е бил непроходим. По така заявените оплаквания се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска за присъдената от апелативния съд разлика. Претендират се разноските по делото.

Искането за допускане на касационна проверка на обжалвания съдебен акт се основава чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “При приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД допустимо ли е да се изключи съпричиняване, само защото непосредственият удар е осъществен от отворена врата на движещо се МПС, когато по делото е установено движение на пострадалия по пътното платно и експертно е прието, че при движение по тротоара удар не би настъпил?”.

2. “Длъжен ли е въззивният съд при релевирано възражение по чл.51, ал.

2 ЗЗД да обсъди всички относими експертни данни за механизма и предотвратимостта на ПТП и да извърши съпоставка на обективния принос на делинквента и пострадалия, вместо да основе правния си извод само на непосредствения начин на контакта?”.

2

3. “Длъжен ли е въззивният съд, когато при липса на нови доказателства увеличава обезщетението по чл. 52 ЗЗД и не възприема приетата съдебномедицинска експертиза относно причините за продължаващите оплаквания, да изложи конкретни мотиви защо не кредитира заключението и при съмнение в неговата правилност да назначи допълнителна или повторна експертиза?”.

По първия въпрос се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и трайната такава - решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 169/02.10.2013 г. по т.д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т.о., и решение № 17/08.02.2024 г. по т.д. № 2264/2022 г. на ВКС, I т.о. По второто питане се сочи наличие на несъответствие с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 117/08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т.о., и решение № 17/08.02.2024 г. по т.д. № 2264/2022 г. на ВКС, I т.о. По третото се релевира отклонение на съдебния акт от константната практика на касацията, намерила израз в решение № 38/25.02.2021 г. по гр.д. № 2049/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на ВКС, II г.о., и решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о.

Иска се допускане на касационен контрол и в хипотезата на чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с доводи, че въззивният съд е изключил съпричиняването въз основа на критерий, който не произтича от закона - дали непосредственият контакт е бил с “нормален” габарит или с отворена врата на автомобила, макар че ако пострадалата се е движела по тротоара, удар не би настъпил; при определяне размера на обезвредата е отхвърлил категоричните изводи на експерта, без да мотивира причината за това и без да ползва процесуалния способ по чл. 201 ГПК.

От ответника по касация Г. М. Я. е депозиран отговор, в който се възразява срещу искането за достъп до касационна проверка и се оспорва подадената жалба като неоснователна. Изразява се несъгласие с доводите на касатора за допуснати от въззивния състав процесуални нарушения. Оспорват се аргументите на обжалващия за наличие на принос от страна на пострадалата, като се изтъква, че единствената причина за произшествието е субективното поведение на делинквента, който е бил в тегления автомобил и се е движел с отворена врата. Сочи се, че съгласно заключението на КСМАТЕ, при снежна покривка от около 20-30 см тротоарът би се слял с пътното платно и ако не е почистен от снега, движението на пешеходци по него е невъзможно.

Поддържа се тезата, че експертът е категоричен, че съпътстващите заболявания на пострадалата не са причина за счупването на костта на ръката, а са допринесли единствено за по-бавното и болезнено възстановяване, което предвид двигателните ограничения не е завършило, въпреки че костта е 3 зараснала. Твърди се, че преди процесното ПТП здравословното състояние на ищцата е било влошено, но не в степен да налага лечение. След инцидента е настъпила негативна промяна в живота й и тя е загубила в голяма степен функциите на лявата си ръка, което е в резултат на виновните действия на застрахования при ответника водач на МПС. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след преценка на доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд е бил сезиран с въззивна жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.

432, ал. 1 КЗ за дължимото й обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените й 15 000 лева и поддържаните във въззивното производство 30 000 лева. Поради влизане в сила на решението на окръжния съд в осъдителната част за сумата 15 000 лева и в отхвърлителната - за горницата над 30 000 лева до търсените с исковата молба 70 000 лева, съставът на ПАС е приел, че въпросите за наличие на елементите от фактическия състав, обуславящи отговорността на деликвента и застрахователя, вкл. момента, от който последният дължи законна лихва, са разрешени между страните със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат преразглеждани. По повод отговорността на деликвента решаващият състав е отбелязал, че с влязла в сила присъда по приложеното НОХД № 240/2023 г. на Районен съд - Велинград А. А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. “б” вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 27.02.2022 г. в гр. Ракитово при управление на л.а. “БМВ”, модел “Е36 Компакт”, peг. № РА0993ВН, с отворена предна лява врата, преминавайки покрай спряла движението си в лявата лента на платното за движение пешеходка Гълъбина Я. с хванато за ръка дете е нарушил правилата на чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 95, ал. 1 ЗДП и е ударил пешеходката с отворената си предна лява врата в лявото рамо и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда - счупване на лявата раменна кост в хирургичната шийка без разместване. С оглед разпоредбите на чл. 300 ГПК е посочил, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, въззивната инстанция е обсъдила 4 медицинската част на назначената по делото КСМАТЕ, според която е проведено консервативно лечение чрез имобилизация за срок от 45 дни; след премахване на същата е проведенаа лечебна физкултура - два курса, което било удостоверено с издадени амбулаторни листове от физиотерапевт; на база направения преглед при изготвяне на експертизата вещото лице е направило извод, че счупването е зараснало перфектно без отклонения; в случая усложението е произтекло от обстоятелството, че ищцата страдала и страда от хронични заболявания - остехондроза, двустранен плексит и паркинсон; същите не са допринесли за счупването, но са наложили по-дълъг възстановителен период и забавено раздвижване; според експерта, болките, мускулната атрофия и ограничените движения, изпитвани към момента, не са обусловени от счупването, а от хроничните заболявания и са били факт преди същото; счупването, макар и излекувано, ще бъде причина за появата на преходни, търпими болки при влошаване на времето.

Въззивният състав е кредитирал показанията на св. М. Я. - дъщеря на ищцата, отчитайки, че същата е логично да има преки и непосредствени впечатления от изживяванията на пострадалата. Според свидетеля, ръката на ищцата била обездвижена с колан около 2-3 месеца, като в този период изпитвала силни болки и крайникът й бил постоянно подут. Въпреки проведената физиотерапия, към момента не може да вдига ръката си нагоре, поради което не може да се грижи напълно сама за себе си. Травмата е променила психиката й и се налагало да пие Ксанакс, когато не може да заспи.