Решение № 3 от 16.11.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева при участието на секретаря Антонина В. Митева като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600405 по описа за 2021 година Производството има своето правно основание в чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 14.10.2021г. по н.ч.д.

№2908/2021г. по описа на СНС, с което при условията на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 24 от НК са групирани наказанията, наложени на осъдения Н. по НОХД №247/2009 г. на Окръжен съд -Бургас, НОХД №2181/2012 г. Районен съд - Бургас и НОХД № 126/2014 г. на СНС , като е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим. При условията на чл. 24 от НК така определеното общо наказание е увеличено със 7 месеца и е приспаднато изтърпяното от осъдения Н. наказание, по което групираните дела.

Определението е оспорено от прокурора и от осъдения.

В протеста се твърди, че определението е неправилно, тъй като групираните присъди не били в съвкупност по чл. 23 и сл. от НПК. Иска се 1 отмяна на определението и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 126/2014г. на СНС.

В жалбата се изразява несъгласие с приложението на чл. 24 от НК и се иска запазване на наказанието в размер, отмерен по последната влязла в сила присъда.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

От приобщеното към доказателствения материал свидетелство за съдимост, придружено с бюлетини за съдимост, се установява, че спрямо осъденият Н. е осъждан с пет отделни съдебни акта, като тези, които имат отношение към настоящето производство са последните три, а именно:

1. определение за одобряване на споразумение по НОХД №247/2009 г. на ОС - Бургас, с което за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4 вр. чл.29, б. А и б.Б от НК, извършено на 12.01.2009 г. му е наложено наказание 3 години „Лишаване от свобода“. Определението за одобряване на споразумение, имащо значение на влязла в сила присъда, е постановено на 23.10.2009 г. и о тази дата е вляло в сила.

2. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2181/2012 г. на РС - Бургас, с което за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б, извършено на 11.06.2012 г. му е наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване.

Определението е влязло в сила на 13.06.2012 г. и

3. присъда по НОХД № 126/2014 г. по описа на СНС, влязла в сила на 17.09.2021 г., с която за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, извършено в периода от октомври 2011 г. до 20.06.2012 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години при първоначален строг режим.

По предложение на

Специализираната прокуратура първоинстанционният съд е допуснал групиране на наказанията отмерени по цитираните три дела, като е определил и наложил едно общо, най - тежко наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, което на основание чл.24 от НК е увеличил със 7 месеца.

2

Така постановеното определение е неправилно, понеже престъпленията, санкционирани по горните три дела не се намират помежду си в условията на реална съвкупност. Престъплението, предмет на НОХД №2182/2012 г. е извършено след влизане в сила на предходното определение по НОХД №247/2009 г. Престъплението санкционирано с присъдата по НОХД № 126/2014 г. по описа на СНС е продължено по своето правно естество и е довършено на 20.06.2012 г., т.е. след влизане в сила на определението по НОХД № 2181/2012 г. на РС - Бургас, което е пречка да бъде формирано общо наказание по двете дела. В този смисъл са Решение №139 от 31.03.2010 г. по наказателно дело №66/2010 г. на II-ро наказателно отделение на ВКС и Решение №233 от 06.06.2013 г. по н.д. №492/2013 г. на I-во наказателно отделение на ВКС. Изложеното означава, че за осъжданията по посочените три дела отсъстват предпоставките на чл. 25 от НК, поради което първоинстанционният съд е следвало да отхвърли предложението като неоснователно, а не да допуска претендираната кумулация.

По изложените съображения, оспореното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отказано групирането, поискано с предложението на СП.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.10.2021 г. по НЧД №2908/2021 г. по описа на СНС, с което на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени на осъдения Н. по НОХД №247/2009 г. на Окръжен съд - Бургас, НОХД № 2181/2012 г. Районен съд - Бургас и НОХД № 126/2014 г. на СНС и вместо него

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Специализираната прокуратура за групиране наказанията по посочените три дела.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4