Решение № 215 от 24.08.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр. Хасково, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200667 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. И. Д. чрез адв. Л. Г. от АК – Хасково срещу Наказателно постановление № 26 – 1253 – 001383 от 22.06.2026 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 102.26 евро за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, без да се излагат конкретни фактически твърдения от страна на жалбоподателя и съображения в подкрепа наведените доводи, както и в подкрепа на оплакванията за нарушение на материалния закон. Сочи се, че такива ще релевира в съдебно заседание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.

1

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Л. Г. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и подробни доводи за нейната основателност и в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 20.05.2026 г., свидетелите Т. Я. Я. и Ц. Б. Б., двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково били на работа, нощна смяна, като при движение със служебен автомобил по ул. „********“ в град Хасково, в около 23:51 часа възприели движение по същата улица в посока кръстовището с бул. „*****“ на лек автомобил марка „***”, модел „****” с рег. № ********, държава *****, издаващ значително по – силен шум на двигателя от обичайното за този модел, поради което го спрели за проверка до номер 3. В хода на проверката било установено, че водач на превозното средство бил жалбоподателят Д. И. Д., както и че превозното средство било собственост и регистрирано на името на лицето И. К. Д. На място, бил извършен оглед от контролните органи, при който свидетелят Т. Я. Я. визуално, след като се навел под автомобила от задния край и осветил, за да прегледа долната му част, възприел липса на задния шумозаглушител от изпускателната система на автомобила, вместо което имало монтирани само тръби, които не били поставени от производителя. Въз основа на тези констатации и след като достигнали до извод за значителна техническа неизправност и въпреки представените 2 доказателства за преминат годишен технически преглед, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Ц. Б. Б., след като резултатът от извършената от нейния колега – свид. Т. Я., проверка, документирана с боди камера й бил пресъздаден, Акт за установяване на административно нарушение серия G A № 5376004 за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. След предявяването му, жалбоподателят подписал акта, без да впише възражения или обяснения в съответната предвидена за това графа.

Възражения не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН станало на 20.05.2026 г., според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, но наред с отразените в АУАН обстоятелства, посочил в НП, че жалбоподателят бил извършил: „1) движи се със значителна техническа неизправност на ППС“ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП наложил процесната санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. Я. Я. и Ц. Б. Б., които разполагат с преки и непосредствени впечатления относно извършване на процесната проверка и установените в хода на същата обстоятелства /в последната част, възприятията на свид. Ц. Б. са опосредени/, както и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, поради което показанията им се кредитират с доверие относно тези факти. На практика липсва противоречие на изложеното от тях, за да се налага по – обстоен анализ относно достоверността на гласните доказателства относно факта на управление на процесните дата и място именно от жалбоподателя на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление моторно превозно средство и предприетите от контролните органи конкретни действия в хода на проверката, както и за липса на замерване, направено от тях на нивата на шума при работа на двигателя на процесния лек автомобил със специализирана апаратура. Преценка за съставомерността на тези факти, 3 съдът ще направи съобразно правомощията си в изложението по същество и същата не касае пряко анализа на достоверността на гласните доказателствени източници.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Според чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В случая настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, които да се квалифицират като съществени от гледна точка критерия за това, а именно обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност на лице. На същото е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. При съставяне на АУАН и впоследствие – при ангажиране на отговорността с издаване на санкционния акт, съдът също не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, доколкото по отношение на акта следва да се отбележи, че изискванията на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН относно необходимите реквизити са удовлетворени, респ. тези по чл. 57 ЗАНН що се касае до наказателното постановление и в частност относно описанието на деянието откъм всички съставомерни признаци. В тази връзка, следва да се отбележи, че движещите се по пътя превозни средства следва да бъдат технически изправни според общата норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, работи. В АУАН и НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до невъзможност лицето да узнае за какво нарушение е привлечено към отговорност, а впоследствие санкционирано, съответно не е нарушено по 4 никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От материалноправна страна, безспорно доказано по делото е снемането на шумозаглушител и демонтирането му, като елемент на изпускателната система, пряко възприето от контролните органи, а юридическата оценка на този факт от страна на съда съвпада с тази на наказващия орган. Допуснато е нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без значение кой реално и физически е извършил това снемане на шумозаглушителите или кой го е възложил.

Жалбоподателят, като водач на процесното моторно превозно средство, е следвало, въпреки преминатия в предходен момент технически преглед, да се убеди, че в последващия – при поемане на управлението, тое технически изправно. Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на управляваното МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените в чл. 10, ал. 1, т. 10 е посочено, че технически неизправно МПС с неизправност по двигателя, когато според б.

„б“ нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности.

Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Според т. 72 „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други позначителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности (ал. 1), в следващите три алинеи видовете неизправности са дефинирани в по-разгърнат вид спрямо § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно 5 списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба. В конкретния случай е доказано нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като неизправността на МПС се е изразявала в това, че са снети шумозаглушители, безспорно установено при извършената проверка. От текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение. В случая АНО е приел, че е налице значителна техническа неизправност. Предвид естеството на неизправността в конкретната хипотеза, същата е относима към 8.1.1, б. „б“ от цитираната по-горе Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г.).

Налице е когато част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, много сериозен риск от падане, при това при субективна оценка и използване на специализирана апаратура само при съмнение, че нивото на шума може да е на границата на допустимото, в който случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер). Следователно, обосновано техническата неизправност е класифицирана като „значителна“.