Решение № 4197 от 05.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 4197 Година 05.11.2019

Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На осми октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19406 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В.

(EMXCORE B.V.), с

ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: Холандия, ул. "Музелхавенвех" 8А, 1034 AM Амстердам, представлявано от *** А.Б.(A.В.), чрез И.Я.К., със съдебен адрес:***, офис ***, с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането му от „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. „Стефан Веркович" № 3, ет.3, ап.5, представлявано от *** Д.Б.А., с ЕГН **********, както следва:

1. 2 100.00 евро - незаплатен остатък от главница по издадена фактура, представляваща неизплатен остатък от цена на предоставена вещ на стоки;

2. 2

417.24 евро - законна лихва за забава, начислена върху незаплатената главница за периода 28.09.2014 г. до 10.10.2018 г.;

3. законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издавне на заповед за изпълнение по ч.гр.д № 16115/2018 г. до окончателното заплащане на задължението;

4. 80,00 лева - разноски за събиране на вземането на основание чл. 309а от Търговския закон.

Ищецът твърди, че между страните по делото към настоящия момент съществуват неуредени търговски правоотношения, произтичащи от неформален договор за покупка и доставка на оборудване - професионален рутер, със следните характеристики, посочени и във фактурата, а именно: рутер с наименование Base system with redundant RE-2000, SCB, power. Enhanced Cable Manager- 1брой, както и допълнителни части към него DPC-R-4XGE-XFP -4 броя (4xlOGE DPC for MX, requires optics sold separately), заедно с включени транспортни разходи, необходимо за дейността на длъжника. Твърди, че закупуването на устройството се удостоверявало с издадената и надлежно осчетоводена от ответника фактура № 424 от 29.08.2014 г., по която били извършени неколкократни частични плащания.

Твърди, че оборудването било заявено от ответника по електронен път, като следвало да се посочи, че и цялата кореспонденция, във връзка с доставката на оборудването, в това число и плащането, страните са уточнявали чрез електронна писмена кореспонденция (електронна поща). По силата на постигнатите между страните договорености „И ЕМ ЕКС КОР” Б.В., се е ангажирало да достави на разположение на длъжника посоченото оборудване, за което издало съответните счетоводни документи. От своя страна, „ГЛОБЪЛ

КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, се задължило да заплати доставеното оборудване, заедно с транспортните разходи за доставка. В изпълнение на договореното, оборудването било доставено от ищеца в гр. София, на посочен от длъжника адрес.

Твърди, че вземанията, претендирани с настоящата искова молба, произтичали от издадената от „И ЕМ ЕКС КОР” Б.В. фактура № 424 от 29.08.2014 г., която била приета и редовно осчетоводена от страна на длъжника, а доставката на оборудването се потвърждавала от приложената международна CMR товарителница, с която същото било предадено на адрес, посочен от страна на ответника, където било инсталирано.

Твърди, че Фактурата била съставена на 29.08.2014 г. от „И ЕМ ЕКС КОР” Б.В. (EMXCORE B.V.), с предишно наименование ТЕРАБИТ СИСТЕМС НИДЕРЛАНДИЯ Б.В. (Terabit Systems The Netherlands BV), с адрес на управление ул. "Музелхавенвех" 8А, 1034 AM Амстердам, Нидерландия (Moezelhavenweg 8А, 1034 AM Amsterdam) и с идентификационен ДДС номер ***, съгласно която „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, следвало да заплати на И ЕМ ЕКС КОР Б,В., сумата от 20 100.00 евро, представляваща цената на закупената от „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД стока.

Твърди, че в периода от датата на доставката до настоящия момент, ответникът е извършил няколко частични плащания, в основанията на които се посочвала именно издадената фактура, с която било предадено оборудването. Извършените плащания били, както следва:

На 27.02.2015 г. били заплатени по банков път-

10 000,00 евро;

На 28.07.2015 г. били заплатени по банков път

- 2 750,00 евро, като плащането било извършено от трето лице, с посочване в основанието, че е от името на ответника и съответната фактура, по която се плаща;

На 29.09.2015 г. били заплатени по банков път

- 2 750,00 евро, като плащането е извършено от трето лице, с посочване в основанието, че е от името на ответника и съответната фактура, по която се плаща;

На 08.03.2017 г. били заплатени по банков път

- 2 500,00 евро, като това плащане на практика било последното извършено такова, от страна на ответника.

Твърди, че общият размер на извършените плащания от страна на ответника „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД бил 18 000 евро, като непогасеният остатък към настоящия момент бил в размер на 2 100,00 евро.

Твърди, че вземанията на ищеца станали изискуеми на уговорения между страните и респективно - обозначен във фактурата падеж - 28.09.2014 г.

Твърди, че в настоящия случай се касаело за абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 от Търговския закон, понеже предоставянето в изпълнение на договора за покупко-продажба вещ, било в рамките на обичайната дейност на дружеството, а също така и двете страни били търговски дружества и се изключвало сделката да е била сключена за лични цели, предвид точно правноорганизационната им форма и предмета на дейност на ищеца и ответника по настоящата.

Твърди, че ищецът е изпълнил точно, коректно и в срок задължението си за предоставяне на уговорената стока. Въз основа на факта на получаването от ответното дружество на стоката, същия издал именно фактура № 424 от 29.08.2014 г. на обща стойност 20 100.00 евро, с включен ДДС.

Твърди, че предвид липсата на пълно и точно погасяване на задълженията от страна на ответника, за ищеца бил налице правен интерес да поиска заплащането на законна лихва за забава. За прецизност на изчисленията, законната лихва била изчислена съобразно отделните частични плащания.

Твърди, че общият непогасен размер на задължението за законна лихва за забава, начислена съобразно направените плащания по горепосочената фактура, бил 2 417.24 евро, като „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху незаплатената сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.10.2018 г., до окончателното погасяване на дълга.

Твърди, че ищецът е изпълнил коректно поетите ангажименти, но от страна на длъжника липсвало изпълнение на основното му задължение - да заплати и изцяло и в срок цената на получената вещ, предмет на договора за покупко-продажба между страните, в резултат на което имало непогасени парични задължения към ищеца.

Твърди, че ищецът многократно е изпращал покани за доброволно изпълнение на задължението до „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД по електронен път, както и е провеждал редица разговори с представители на длъжника, но задължението не е погасено до момента, породи което ищецът претендира и разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а, ал. 1 от Търговския закон.

ОТВЕТНИКЪТ „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, чрез адв. Б.Р., с отговора на исковата молба заявява, че исковата претенция на "И ЕМ ЕКС КОР" Б.В., е неоснователна и недоказана по следните съображения:

Твърди, че между страните по спора липсвало правоотношение, т.е. ответникът не се е задължил да престира именно на ищеца по делото нещо по силата на действащ договор. Към исковата молба ищецът не е представил доказателства, че страните по спора са имали обективирани насрещни права и задължения.

Заявява, че в исковата молба се твърдяло, че ответникът е имал търговски отношения с дружеството "И ЕМ ЕКС КОР" Б.В. Видно от представения към исковата молба документ на чужд език, за който се твърдяло, че представлява фактура № 424/29.08.2014 г. на обща стойност 20 100 евро, издател на същата било Terabit Systems The Netherlands B.V. - дружество, съвсем различно от ищеца по делото.

Твърди, че по посочената фактура не могло да вземе допълнително отношение преди представянето й в точен превод на български език на основание чл. 185 от ГПК. В случай, че такъв не бил представен, моли съда да не приема представеното писмено доказателство на чужд език към доказателствата по делото.

Отделно от горното, във връзка с преклузивните срокове предвидени в чл. 193. ал. 1 от ГПК, оспорвал истинността на приложения документ на чужд език, за който се твърдяло, че представлява фактура № 424/29.08.2014 г.

Твърди, че по изложените съображения исковата претенция на ищеца се явявала неоснователна и недоказана, поради липса на идентитет между ответника и лицето издало представения към исковата молба документ на чужд език, за който се твърди че представлявал фактура № 424/29.08.2014 г. на обща стойност 20 100 евро.

На следващо място, заявява че твърденията на ищеца, че процесното оборудване "е доставено" били недоказани.

За да твърди изпълнение на задълженията си, ответникът следвало да докаже: 1) наличието на валидно правоотношение, което да породи тези задължения и да ги обективира недвусмислено съгласно двустранна договорка между страните: и 2) изпълнението на тези задължения.

Твърди, че от представените към делото писмени доказателства не се установявала доставката на процесното оборудване, поради което твърди, че същото не се било състояло.

В представения към исковата молба документ на чужд език, за който се твърди, че представлявал международна товарителница за извършена доставка отново не фигурирало наименованието на ищеца, а на Terabit Systems The Netherlands B.V. - дружество, съвсем различно от него. Твърди, че по посоченото писмено доказателство отново не могъл да вземе допълнително отношение преди представянето му в точен превод на български език на основание чл. 185 от ГПК. В случай, че такъв не бъде представен, моли съда да не го приема към доказателствата по делото.

Отделно от горното, на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК, оспорва истинността на приложения документ на чужд език, за който се твърди че представлява международна товарителница за извършена доставка, както и на приложената към исковата молба „заявка за автомобилен транспорт".

Счита, че предявените претенции на ищеца за присъждане на законна лихва за забава, начислена върху незаплатената главница били неоснователни, тъй като същите били деривативни и обусловени от основателноетта на основната искова претенция, която счита за неоенователна и недоказана.

В условията на алтернативност, прави възражение за изтекла погасителна давност на претендирания с исковата молба размер на законната лихва върху главницата, за периода от 28.09.2014 г. до 10.10.2015 г.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:

Видно от представеното по делото ч.г.д. № 19406/2018 г. по описа на ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на 2 100 евро — главница, 2 417,24 евро законна лихва за забава, начислена върху незаплатената главница за периода 28.09.2014 г. - 10.10.2018 г., законна лихва за забава върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.10.2018 г. до окончателното й погасяване, както и 1 276,70 лева за разноски.

Ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи претендираните суми в издадената заповед за изпълнение.

В предявеното исково производство ищеца е представил в заверени преписи от

Фактура

№424 от 29.08.2014 г. и Извлечение от Търговския регистър на търговската камара на Нидерландия, от които се установява, че между страните е бил сключен неформален договор за покупко – продажба и доставка на стоки.

Представено е Извлечение от банкови сметки на „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В. (EMXCORE B.V.) за извършени банкови преводи от ответното дружество и трети лица по процесната фактура.

Разпечатката съдържа 59 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e119856-7b35-430e-ad3c-b0ca61a9f831