Решение № 4210 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4210 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116543 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 124, от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК от В. М. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. Л. № *, ет. *, ап. ** , чрез ***. П . срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. за за признаване за установено, че договор за кредит ***** от **** г., е нищожен поради противоречие с закона-ЗПК .

Притендира разноски.

Предявен е и насрещен иск по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД спрямо В. М. В. за осъждането и да му заплати сумата от 3000 лв. главница и 1050 лв. договорна лихва по договора за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ***** г. за сума от 3000 лв.; със срок от 18 месеца. ГЛП е 35 %, а ГПР-49,66 %. Съдържа се клауза за поръчителство –чл. 5, срещу възнаграждение от 3030 лв. Възнаградителната лихва е 1050 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 22. Не е посочена методика на определяне на ГПР. Липсва информация за прилагане на лихвения процент.

Не се дължи възнаграждение за поръчителството.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава 1 сключването на договора. Липсват нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че заемната сума е усвоена на 17.10.2022 г. Липсва плащане на вноските по погасителния план.

В отговора по насрещния иск се оспорва същия. Отрича изискуемостта на вземанията. Оспорва дължимоста на притендираната договорна лихва поради недействителност на договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем **** от **** г., разписка за плащане от ****г. е видно, че на същата дата между старните е постигната договорка за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 3000 лева, дължима на 18 вноски при 35 % лихва (1050 лв.);

49,66 % ГПР. Сумата е получена на ***** г. Договорено е предоставяне на обезпечение –поръчител-конкретно юридическо физическо лице срещу възнаграждение от 3030 лв. Общия размер на задължението 7080 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

2

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, а възнаградителната лихва35%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че 3 договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 3000 лв. Тъй като не се установява от длъжника да са извършвани плащания по договора, а кредитора оспорва този факт съдът намира, че насрещните искове следва да се уважат по отношение на притендираната главница от 3000 лв.като за останалото вземане за договорна лихва- 1050 лв.- да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-283,20 лв.

Тъй като същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на ***. П. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 1008 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора.

По насрещния иск на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска или сумата от 120 лв. за държавна такса и 814,81 лв. за адвокатско възнаграждение. На ответника по насрещният иск не се дължат разноски поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива. Тъй като същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на ***. П. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 405 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. М. В., ЕГН 4

**********, от гр. П., ул. Л. № *, ет. *, ап. ** , и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д.

Н., че сключеният между тях договор за паричен заем № **** от **** г. е недействителен, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. Л. № *, ет. *, ап. ** , да заплати на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх.

А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. сумата от 3000(три хиляди) лева получени по договор за заем № **** от **** г. и сумата от 934,81лв.

(деветстотин тридесет и четири лева и 81ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. да заплати на В. М. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. Л. № *, ет. *, ап. ** , сумата от 283,20 лв. (двеста осемдесет и три лева и 20 ст.)за разноски за производството.

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. да заплати на **** С. Ж. П. с адрес гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис ***, сумата от 1413 (хиляда четиристотин и тринадесет) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5