Определение № 425 от 07.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. ХАСКОВО, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г.К. в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600828 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. П. Д. Д., защитник на К.

Д. С. - обвиняем в наказателно производство, провеждано по ДП № 392/2025 година по описа на РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково. Обжалва се определение № 215/29.09.2025 година, постановено по ЧНд № 483/2025 година по описа на РС - Харманли, с което районният съд е взел по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Жалбоподателят счита, че при решаване на въпроса за мярката съдът не е преценил правилно наличието на всички изискуеми предпоставки за задържане под стража. Настоява, че обвиняемият има постоянен адрес и не са налице данни, че би се укрил или би извършил друго престъпление. Твърди, че са налице факти и обстоятелства, които опровергават обвинителната теза и разколебават извода за наличие на обоснованото предположение, че е извършил инкриминираното престъпление. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и за прилагане на по-лека мярка за неотклонени спрямо обвиняемия.

Окръжна прокуратура - Хасково, чрез свой представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като провери правилността на обжалваното определение, констатира следното:

Жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за 1 престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК за това, че на 20.09.2025 година в землището на с. Остър камък, община Харманли се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно – на 13 години, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК. В мотивите на атакуваното определение РС-Свиленград е приел, че въпреки начален стадий на наказателното производство има достатъчно доказателства за това, че инкриминираното престъпление е извършено, както и относно авторството на деянието.

ХОС намира този извод за правилен и съответстващ на събраните до настоящия момент доказателства по досъдебното производство. В частност, това са показанията на пострадалата К.П., която е дала подробни обяснения относно обстоятелствата, относими към извършеното деяние и които показания кореспондират с многобройни и убедителни други гласни доказателства – показанията на св. М.М., св. П.П., св. Н.М., св. Т.П., св. Г.Г. и показанията на св. Я. М., пред който обвиняемият е направил индиректно признание за сексуални отношения с пострадалата. В подкрепа на твърденията на пострадалата свидетелка са обективните данни, които се извличат от приобщения към материалите на досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него. Твърденията на пострадалата намират опора и в заключението на съдебно медицинската експертиза. Важен извод на експерта е за това, че състоянието на девствената ципа и на външния полов орган на пострадалата не изключват възможността с нея да е било извършено полово сношение по времето, начина и обстоятелствата, които е съобщила при прегледа от вещото лице. А дори и да е вярно заявлението на пострадалата за последващо полово сношение, то същото не изключва инкриминирания сексуален акт.

Поради гореизложеното ХОС се солидаризира с извода на РСХарманли за това, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 63, ал.

1 НПК, а именно, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 151 ал. 1 от НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем, като за същото се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 2 до 8 години.

Налице е и втората предпоставка, предвидена в закона, а именно съществува реална опасност по смисъла на чл. 63 ал.1 НПК обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление. Въпреки че той е български гражданин и има известен адрес в Република България, той практически не е свързан с този адрес – живее в приспособено помещение в кравеферма, т.е. пребиваването му там е обвързано с трудовата му заетост, а няма основание да се счита, че тази заетост има и ще продължи да има постоянен характер. Дори самият обвиняем заявява, че ще напусне сегашното си жилище и ще се установи при родителите си, което отново не е факт, на който съдът може да се осланя.

Обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното престъпление, мотивират съда да приеме, че е много висока вероятността – ако бъде определена мярка за неотклонение, различна от „задържане под 2 стража“, обвиняемият да извърши престъпление спрямо правосъдието, така че да се осуети разкриване на престъплението и реализиране на наказателната му отговорност. Така, от събраните дори и на този ранен етап на наказателното производство доказателства следва, че не се касае за еднократен акт на съвкупление, а обвиняемият в продължение на няколко години, от значително по-ранна възраст на пострадалата, е извършвал с нея сексуални актове, като е принуждавал същата да мълчи и да не споделя на майка си, като е използвал за целта сила и заплаха.

В случая реалната опасност обвиняемият да извърши ново престъпление съществува и с оглед личността на пострадалата, която е дъщеря на жената, с която обвиняемият живее във фактическо съжителство, при това в един дом. Деянието само по себе си разкрива сравнително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Събраните досега доказателства сочат, че обвиняемият злоупотребява с алкохол, след което има насилническо отношение не само спрямо пострадалата, но и спрямо цялото семейство, с което живее в едно домакинство. Т.е. лошо отношение към пострадалата не е изключение, а поскоро обичайно за обвиняемия. Това, както и обстоятелствата на разследваното престъпление разкриват липса на психологически бариери при обвиняемия, които биха му препятствали да извърши ново сексуално и физическо посегателство върху пострадалата.

Ако бъде признат за виновен за сега инкриминираното престъпление, на обвиняемия ще бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години, което е възможно да се изтърпи ефективно. Тази угроза е напълно достатъчна за да мотивира обвиняемия да се укрие и с това да затрудни своевременното и правилно провеждане и приключване на наказателното производство.

Като цяло, по отношение на обвиняемия не се установяват сериозни възпиращи фактори, които биха попречили на укриването му или извършване на нови престъпления. Действително, по делото е установено местожителството, както и семейните му ангажименти. Но нито един от тези фактори не са го възпряли досега от противоправно поведение, което именно дава основание за извода, че е реална опасността К. С. да извърши ново престъпление, както и да се укрие.

Поради това съдът приема, че са налице всички основания по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия К. Д. С., като единствено чрез прилагане на тази мярка ще бъдат изпълнени целите по чл. 57 НПК.

Като е разсъждавал в същия смисъл, РС-Харманли е постановил правилно – обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

№

215/29.09.2025 година, постановено по ч.н.д. № 483/2025 година по описа на Районен съд - Харманли.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4