Решение № 1116 от 22.06.2026, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1116

Шумен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700227 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.2 - 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С. В. С. от [населено място], [улица], срещу решение №54/10.03.2026г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0000524/19.02.2026г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ Шумен.

Оспорващият счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Сочи, че в конкретния случай липсва мотивирано постановление и искане за налагане на предварително обезпечение. Самото постановление не отговаря на задължителните изисквания на чл.196 от ДОПК – липсват реквизити: номер и дата на постановлението, фактическите и правни основания за издаването му, подпис на лицето, което го е издало; предметът на обезпечението е описан неясно и неточно, не ставало ясно каква е площта на имота, който е възбранен, къде точно се намира. В обжалваното решение тези пороци изобщо не били обсъдени, поради което решението се явявало бланкетно и без мотиви. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението се твърди липсата на доказателства за наличието на обезпечителна нужда за налагане на обезпечителните мерки. Според жалбоподателя необоснован е изводът на публичния изпълнител, че ще бъде затруднено събирането на установеното или изискуемо публично вземане. В постановлението за предварително налагане на обезпечителни мерки липсвало посочване на каквито и да е фактически основания, установени в хода на ревизионното производство, които да налагат извод, че събирането на публичното вземане ще бъде затруднено. Заявява, че липсата на такива мотиви, на ясни и конкретни аргументи на публичния изпълнител какво изисква налагането на обезпечителни мерки, е основание за отмяна на постановлението като незаконосъобразно. Твърди се липса на данни за наличното имущество на ревизираното лице, както и за извършена съпоставка между размера на публичните задължения и наличното имущество, което би могло да послужи за обезпечаване на публичните задължения, като се сочи, че отсъствието на доказателства в тази насока води до извод за необоснованост на ПНОМ, както и препятства проверка за спазване на принципа за съразмерност. По изложените в жалбата фактически и правни съображения счита оспореното решение за неправилно и отправя искане същото да бъде отменено.

Ответната страна – директор на Териториална дирекция на НАП - Варна, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконуслт В.М. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват следните факти:

Орган по приходите при ТД на НАП – Варна извършва ревизия на С. В. С., съгласно Заповед за възлагане на ревизия №Р-03002725003659-020-003/28.11.2025г. В хода на ревизионното производство ревизиращият екип отправил искане за предварително обезпечаване на задължения, мотивирано с предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на задълженията за данъци ще бъде затруднено. Органът по приходи посочил, че ревизията е за установяване на задължения за данъци на лицето с очакван размер – 268278,51 евро, в т.ч. главница 199 610,70 евро и лихви 68667,81 евро. Лицето е получавало доходи от отдаване под наем / рента на земеделска в периода 2019-2024г., като не е декларирало доходи с подаване на ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. Предвид, че лицето е извършвало стопанска дейност, дължи данъци по ЗДДФЛ на основание чл.13, ал.5 и чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Направена е справка за имуществено състояние. Посочените обстоятелства мотивирали искането за налагане на предварително обезпечение на задължения.

Публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, като съобразил изложените в искането факти и обстоятелства счел, че ще се затрудни събирането на публично задължение в предполагаем размер [рег. номер],51 евро, поради което с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0000524/19.02.2026г. наложил обезпечителни мерки – възбрана върху следния недвижим имот: апартамент, КИД ***, жилище, апартамент състоящ се от: коридор, кухня -трапезария - всекидневна, баня - тоалет и балкон, ведно с 0.4463 % идеални части, равняващи се на 5.29 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена, представляващ поземлен имот с [идентификатор], площ 26.32кв.м, находящ се в [населено място], община Долни Чифлик, област Варна, КК Шкорпиловци № 16Й, ет.5, ап.76, находящ се в Апартаментен хотел, с граници стълбище, стълбищен коридор, апартамент №77 и вътрешен двор, придобит с Нотариален акт за покупко - продажба на НИ № 25, том II, peг. №6277, дело №201 от 2023г., вписан в Служба по вписванията с вх. №18845 от 28.06.2023г., акт №115/2023г., том №49, дв.вх.peг. №18657/28.06.2023г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 2519.24 евро.

ПНПОМ е връчено на лицето по електронен път на 24.02.2026г.

След оспорване по административен ред, със свое решение № 54/10.03.2026г. директорът на ТД на НАП – Варна потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК от 19.02.2026г. Административният орган приел, че обжалваният пред него акт е издаден от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл обосновано, в предвидената от ДОПК форма и на съответните правни основания. Счел за неоснователни възраженията, касаещи липса на реквизити в процесното постановление и индивидуализация на имота, с аргумент, че възбраненият имот е описан подробно и недвусмислено. Посочил, че обезпечението е наложено въз основа на искане на орган по приходите, при наличие на законоустановените предпоставки за това, предвид необходимостта за обезпечаване на задължения по висящо ревизионно производство. Акцентирал е върху обстоятелството, че при предприемането на действия по предварително обезпечение, публичният изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения, както и относно мотивите, обуславящи налагането на предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия орган. Наред с това и с оглед разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК, съгласно която обезпеченията трябва да съответстват па вземанията на държавата иди общините, публичният изпълнител правилно е съобразил наложените обезпечителни мерки с размера на предполагаемото задължение. При определяне вида и обема на процесните предварителни обезпечителни мерки са съобразени размера на предполагаемото задължение, имущественото състояние на ревизираното лице, обезпечителната нужда, както и дали и доколко налагането на обезпечителни мерки ще затрудни дейността на ревизираното лице. Така мотивиран административният орган постановил решение № 54/10.03.2026г., с което потвърдил Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Решението е връчено по електронен път на неговия адресат на 01.04.2026г.

Настоящата жалба е подадена чрез пощенски оператор на 08.04.2026г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е решение 54/10.03.2026г. на директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК.

Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че решение №54/10.03.2026г. на директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. С ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Анализът на изложената нормативна уредба сочи, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена взависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

По делото не са ангажирани доказателства за обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват такива.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателя. От орган по приходите – ръководител на ревизията, е направено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002725003659-039-001/20.01.2026г. до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени преди приключване на ревизията с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0000524/19.02.2026г.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за данъци в размер [рег. номер],51 евро, от които главница 199610,70 евро и лихва – 68667,81 евро. Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл.121 от ДОПК, а именно - за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите, извършващ ревизията, съответно публичният изпълнител, респективно териториалният директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролират посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този, посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.