Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 746 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2759/2022
Вид
Решение № 746
Подписан
06.06.2023
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502759 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1421/14.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20211100112621/2021 г. от СГС, е уважен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 10 000 лв., ведно с лихва и разноски, предявен от О. К. В. срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени на 21.07.2020 г. в гр. София при падане в МПС на обществения транспорт тролейбус Шкода Соларис 27 ТР. С решението искът е отхвърлен до предявения размер от 40000 лв. - главнично вземане.

Решението е обжалвано от двете страни с оплаквания за незаконосъобразност.

Въззивникът - ищец излага съображения за неправилно отхвърлен иск до предявения размер предвид вида и тежестта на получените травматични увреждания, получени при рязко спиране на тролейбуса и моли да му се присъди обезщетение в пълния предявен размер.

Въззивникът – ответник твърди, че водачът на тролейбуса с поведението си не е причинил падането на ищеца, че не е налице „безвиновна отговорност“, както и че присъденото обезщетение е завишено предвид действителните болки и страдания на В.. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.

1

В настоящото производство доказателства не са ангажирани.

Жалбите са подадена в срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебн акт, поради което са процесуално допустими.

При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и допустимо. Дължи се произнасяне относно правилността на решението, според доводите на въззивниците и на база приобщения в първоинстанционното производство доказателствен материал.

Разгледани по същество на посочените в тях основания, настоящият състав намира и двете жалби за неоснователни поради следното:

Според изложеното в исковата молба, на 21.07.2020 г., ищецът като пътник в тролейбус „Шкода Соларис 27 ТР“, с инв. № 1663, в посока от бул. „Мадрид“ към бул.“Сливница“, паднал в превозното средство поради това, че водачът му предприел внезапно рязко спиране, в резултат на което получил травматични увреждания.

Не е спорно между страните, че на посочената дата ищецът е пътувал в посочения тролейбус, за който имало сключен валиден договор за застраховка по риска Гражданска отговорност на автомобилистите. Не се оспорва и това, че водачът на превозното средство е спрял внезапно и рязко, както и че ищецът като пътник е паднал вътре в тролейбуса. Не се оспорва причинната връзка между падането и описаните в исковата молба травматични увреждания.

За установяване на механизма на злополуката и получените от ищеца травми е приета комплексна автотехнически и медицинска експертиза, която не е оспорено от страните. Разпитани са свидетели какво точно се е случило, както и за това какви болки и страдания е претърпял и търпи ищецът.

След анализ на ангажирания в съдебното производство доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че поведението на водача на тролея – рязко спиране, е предизвикано от препятствие пред него и представлява действие, квалифицирано като крайна необходимост по смисъла на чл. 46, ал.2 ЗЗД, вредите от което следва да бъдат обезщетени.

Решението като краен резултат е правилно, но с различни мотиви.

Доводът на жалбоподателя – ответник, че в случая е приложима регламентацията на застраховката „злополука“, а не на тази на застраховката „гражданска отговоронст, е неоснователен. При безспорното рязко спиране на тролейбуса и получените от ищеца травми при падането му вътре в превозното средство за обезщетяване на вредите пострадалият може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ или да търси обезщетение по задължителната за обществените превозни средства застраховка „злополука“. В случая ищецът е избрал прекия иск срещу застрахователя на водача на тролея по 2 застраховката „гражданска отговорност“.

Спорна е причината, поради която водачът е спрял рязко. Последният е разпитан като свидетел и сочи, че пред управляваното от него превозно средство е имало лек автомобил, който предприел маневра завиване в дясно и рязкото спиране е било наложително за избягване на произшествие. Тези показания, обаче, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и се възприемат от съда като защитна теза на водача. Останалите разпитани свидетели, пътували в същия тролей, потвърждават факта на рязко спиране на превозното средство, но не знаят имало ли е автомобил пред тролея. Така настоящият състав намира за недоказано твърдението за наличие на автомобил пред тролея, предизвикал рязкото спиране в условията на крайна необходимост. В този смисъл приетото от пъвоинсатницонния съд, че рязкото спиране представлява крайна необходимост, е неправилно.

При анализ на доказателствния материал настоящото състав прима, че водачът на тролейбуса е нарушил правилата на чл.24, ал.2 ЗДвП и чл.3, т.2 ППЗДвП и чл. 3, т. 2 ППЗДвП, доколкото като професионалист е имал необходимите знания, умения и опит да предвиди настъпването на вредоносния резултат от рязкото спиране на управляваното от него превозно средство, предвид обстоятелството, че в него е имало пътници. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал. 1 НК и тълкуването му, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 106 от 31.10.1983 г. по н. дело № 90/1982 г., ОСНК водачът не може да се позовава на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора. В случая не е налице и спасителна маневра, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 106 от 31. X.1983 г. по н.д. № 90/82 г., ОСНК в съдържанието на това понятие се включва изменение в посоката на движение, а не спиране.

Съгласно чл.132, т. 2 ЗДвП при превозване на пътници водачът е длъжен по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. С предприетото рязко спиране водачът на тролейбуса не е изпълнил това свое задължение. Ето защо съдът стига до извода за наличие на противоправност на деянието на причинителя на увреждането, поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Поведението на причинителя на увреждането е противоправно и виновно, като вината се презюмира с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, която презумпция не е оборена от ответника.

С оглед на изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на деликта чл.45, ал.1 ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432,ал. 1 от КЗ.

По изложените съображения претенцията на ищеца е доказана по основание 3 налице е покрит застрахователен риск, отговорен за обезщетяването на който е ответникът – застраховател.

По делото безспорно е установено, че в причинна връзка със злополуката ищецът е получил частична луксация (изкълчване) на дясната акромио-клавикуларна става с отчупен костен фрагмент в зоната на ставата, довело до затруднението на движението на дясната ръка за период, не по-малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяване, увреждането на дясната раменна става е наложило консервативно лечение с поставяне на имобилизация тип „митела“ за обездвижване на рамото за повече от месец. Ищецът приемал обезболяващи медикаменти, бил в невъзможност да използва увредения крайник през възстановителния период, имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. При прегледа на лицето за целите на експертизата вещото лице е констатирало ограничение на движенията в областта на дясното рамо невъзможност за изправяне на дясната ръка над нивото на рамото. Според вещото лице, състоянието би могло да се подобри, но не се очаква пълно възстановяване на движенията в рамото.

При определяне на размер от 10 000 лв. на обезщетението за неимуществените вреди първоинстанционният съд е взел предвид характера и тежестта на травматичните увреждания, предприетото лечение, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, както и остатъчните последици, за които няма благоприятна медицинска прогноза. Настоящият състав не намира основания нито за намаляване на обезщетението, нито за неговото увеличаване.

По изложените съображения и двете жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърено изцяло.

Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция старите следва да понесат сторените от тях разноски за въззивния процес по начина, по който са направени.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1421/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 20211100112621/2021 г. от Софийски градски съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5