Определение № 26010 от 24.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26010 гр. София, 24.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110106086 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „****************” ЕАД срещу И. И. С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1848,76 лева – главница, от която сумата 1824,41 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 24,35 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата И. И. С. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № **************************************, с абонатен № *********, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не била заплатила цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил 1 сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***********” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. № 58952 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата И. И. С. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Г..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че ответницата не бил клиент на топлинна енергия за процесния имот, тъй като не била нито собственик, нито ползвател на жилището. Апартаментът се ползвал от трето за спора лице – С.И., на чието име била открита партидата и което дължало заплащане на цената на доставената топлинна енергия. На следващо място твърди, че претенцията била неоснователна и поради извършен отказ от предоставяната от ищеца услуга чрез пломбиране на всички отоплителни тела в имота. Оспорва съществуването на облигационни отношения между страните през исковия период. Ответницата не била участвал в общото събрание на етажната собственост, на което било взето решение за сключване на договор с „***********“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, поради което действията на етажната собственост не я обвързвали. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва изпадането на ответницата в забава, тъй като по делото не били представени доказателства за изпращане на покана за плащане от страна на ищеца, а клаузата на общите условия за публикуване на месечните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество била нищожна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „***********” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, 2 че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период, както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот;

3. количеството на реално доставената на ответницата топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. ********************;

5. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

6. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

7. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. че отоплителните тела в процесното жилище били пломбирани още преди процесния период и топлинна енергия за отопление не била ползвана;

2. че процесният имот през исковия период се ползвал от трето за спора лице – С.И., който бил титуляр на партидата.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателни са исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и за изискване от третото лице-помагач на изброените в исковата молба документи. Основателно е искането на ответницата по чл. 183 ГПК, но оригиналите на протокола от общото събрание на етажните собственици и на списъка към него следва да бъдат изискани от третото лице – помагач, тъй като се намират у него, а не от ищеца. Следва да бъде уважено и искането й за допускане на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора обстоятелства.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

3

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „***********” ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***********”, ул.

„*****************” № 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице-помагач на страната на ищеца „****************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1848,76 лева – главница, от която сумата 1824,41 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 24,35 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г.

По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период, както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот;

3. количеството на реално доставената на ответницата топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. ********************;

5. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

6. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

7. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

4

1. че отоплителните тела в процесното жилище били пломбирани още преди процесния период и топлинна енергия за отопление не била ползвана;

2. че процесният имот през исковия период се ползвал от трето за спора лице – С.И., който бил титуляр на партидата.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че към „****************“ ЕАД са избрани обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „****************“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: гр. София, ж. к. „Борово“, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 26, бл.

223А, магазин 3.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.