Решение № 114 от 29.05.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 120/2023
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Христо Николов Христов, Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Враца, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500120 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 598 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 1479 /2022 г. на Районен съд – Враца е признато за установено, че на основание чл. 439 ГПК, А. К. А., с ЕГН ********** не дължи поради изтекла погасителна давност на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК *** сумите от 39,67 лева - мораторна лихва от 15.04.2009 г. до 02.12.2010 г., дължима по договор за кредит номер CREX-***/19.08.2008 г. и сумата от 184,66 лева - мораторна лихва от 30.04.2009 г. до 03.12.2010 г., дължима по договор за кредит с номер CREX ***/03.12.2007 г., като е отхвърлен предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 1922,37 лева, за сумите: 246,56 лв. - главница, дължима по договор за кредит номер CREX ***/19.08.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 25,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - адвокатско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 11.05.2011 г., издаден по ЧГД № 6004/2010 г. по описа на РС - Враца, както и 1 198,81 лв. - главница по договор с номер CREX ***/03.12.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 127,67 лв. - деловодни разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по ЧГД № 6000/2010 г. на РС - Враца, които суми са предмет на изпълнително дело № 2021***0401625 по описа на Частен съдебен 1 изпълнител И. Ц., с рег. № *** в КЧСИ, като неоснователен.
Решението е обжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени от ищеца. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен предявения иск. От настъпване на изискуемостта на вземането изтекъл периодът на погасителна давност, без да е налице неговото спиране или прекъсване. Районният съд не извършил проверка на валидността на изпълнително действие, за което в исковата молба било посочено, че липсват задължителни реквизити, а именно подпис и печат на съдебния изпълнител. Неправилно било прието, че перемпцията е прекъсната на 04.11.2013 г. с насрочен от ЧСИ В. Й. опис на движими вещи. Неправилно било прието, че до 26.06.2015 г., когато е прието ТР №2 по т. д. №2/2013 на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила Постановление №3/18.11.1980 по гр. д. №3/1980 на Пленума на ВС, давност не е текла, защото не е настъпила перемпция. В решението било прието, че перемпцията е обвързана с давността и че двата периода са взаимозависими или се обуславят един от друг, а същевременно се заключавало, че перемпцията е без правно значение за давността, което въззивникът счита за изцяло неправилно, поради което намира, че е налице противоречие в мотивите за постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателя счита, че в анализа си на фактите, първоинстанционния състав не достигнал до същността на споделеното в ТР №2 по т. д. №2/2013 на ОСГТК на ВКС, че единствено при наличие на висящо изпълнително дело, действията по него биха породили прекъсване на давността. С настъпването на перемпция се прекратява висящността на делото. Приемайки становището, че съдебния изпълнител самостоятелно следва да образува ново дело, поради прекратяване на старото дело по право, значително се измествал основен принцип в изпълнителното производство, според който принудителното изпълнение се осъществява по волята на взискателя. Ако образуването на новото изпълнително дело, поради настъпила перемпция на старото е единствено по почин на съдебния изпълнител, длъжникът се поставял в необосновано полошо положение. Натрупаните такси и разноски по изпълнението следвало да бъдат поети от взискателя, когато със своите действия той демонстрирал дезинтересираност от процеса.
Споделянето на становището, че посочването на способ по прекратено по право дело, има за последица единствено образуваното от съдебния изпълнител ново дело, означавало тези натрупани такси и разноски да се присъединят необосновано към размера на задължението на длъжника. Счита за неправилно твърдението в обжалваното решение, че необразуването на ново изпълнително дело не вреди на длъжника. Не само длъжникът бил незаконосъобразно натоварен, а и взискателят не търпял никакви последици и санкции за своето бездействие. При констатиране на настъпила перемпция, съдебният изпълнител бил задължен да вдигне наложените мерки, целящи принудително удовлетворяване вземането на взискателя, съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК, като мотивите на обжалваното решение противоречали и на цитираната разпоредба. Невъзможно било докато изпълнителният лист се намира по старото изпълнително дело, съдебният изпълнител да образува ново дело само защото взискателят е направил искане за нов способ, тъй като не разполагал с правомощие служебно да изтегли изпълнителния лист от едното дело и въз основа на него да образува ново дело в полза на взискателя. Изобщо не се разглеждало в обжалваното решение 2 настъпила ли е и кога т. нар. перемпция. Перемпция по отношение на ищеца в производството настъпила на 04.11.2015 г., като давността, следвало да се приеме, че започва да тече от 04.11.2013 г.. Извършените изпълнителни действия след 04.11.2015 г. били незаконосъобразни и не породили правни последици, тъй като изпълнителното производство било прекратено по право. Давността за вземанията по процесните изпълнителни листове, започвала да тече на 04.11.2013 г. и считано от 04.11.2018 г. същите били погасени по давност. Иска отмяна на решението в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове и постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата. Първоинстанционният състав изрично и подробно посочил изпълнителните действия, предприети по изп. дело № 1406/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й. и изп. дело № 1625/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., доказващи че вземанията не са погасени по давност, тъй като редовно са предприемани изпълнителни действия и не е допуснато изтичането на период от пет години, в който такива да не са извършвани, за да се счете давността за изтекла. Счита, че Районен съд - Враца правилно е възприел, че цитираните от ответника насрочени описи на движими вещи прекъсват давността. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК. Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането, а бездействието на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следвал мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служил с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка. По въпроса дали до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК следвало да се прилага Постановление № 3/18.11.1980 г. и респ. разбирането, че давност не е текла докато е траел изпълнителния процес, вече била налице установена съдебна практика. С оглед на изложеното моли да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият 3 съдебен състав взе предвид следното:
Пред районен съд – Враца ищеца „А. К. А. е предявил срещу ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, иск за признаване за установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност парични суми, а именно: 246,56 лв. - главница, дължима по договор за кредит номер CREX ***/19.08.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 39,67 лева - мораторна лихва от 15.04.2009 г. до 02.12.2010 г., дължима по договор за кредит номер CREX-***/19.08.2008 г.; 25,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - адвокатско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 11.05.2011 г., издаден по ЧГД № 6004/2010 г. по описа на РС – Враца;
1 198,81 лв. - главница по договор с номер CREX ***/03.12.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; сумата от 184,66 лева - мораторна лихва от 30.04.2009 г. до 03.12.2010 г., дължима по договор за кредит с номер CREX ***/03.12.2007 г.; 127,67 лв. - деловодни разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по ЧГД № 6000/2010 г. на РС - Враца, които суми са предмет на изпълнително дело № 2021***0401625 по описа на Частен съдебен изпълнител И. Ц., с рег. № *** в КЧСИ.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Установява, се от приложени по делото преписи от книжа по изпълнително дело № 1406/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й., с рег. № 721, изпълнително дело № 4335/2020 г. на ЧСИ Ц. Н. и изпълнително дело № 1625/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., че на 13.05.2011 г. по ч. гр. дело № 6000/2010 г. по описа на РС - Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за сумите, както следва:1 198,81 лв. главница до погасяване на потребителски паричен кредит по договор с номер CREX ***/03.12.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 184,66 лв. мораторна лихва от 30.04.2009 г. до 03.12.2010 г.; 127,67 лв. - деловодни разноски. На 11.05.2011 г. по ч. гр. дело № 6004/2010 г. по описа на РС - Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за сумите, както следва: 246,56 лв. - главница, дължима по договор за кредит номер CREX-***/19.08.2008 г.; 39,67 лв. - мораторна лихва от 15.04.2009 г. до 02.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 25,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение.
От представената по делото молба с изх. № 51134/30.06.2015 г. по описа на ответника 4
„КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, се установява, че със същата последният е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, въз основа на договор за цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на цедент.
От представената по делото молба с изх. № 11671/15.06.2018 г. по описа на ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, заведена под № 7376/17.07.2018 г. по описа на ЧСИ В. Й. се установява, че със същата последният е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо длъжника – ищец, а именно опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника. Описът е насрочен от съдебния изпълнител за 08.05.2019 г..