Определение № 1180 от 06.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1180 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20262100201034 по описа за 2026 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от НК и е образувано по молба от осъдения А. С. М. с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца.

Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище, че молбата на осъдения М. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.

Защитникът адв.Хубеков сочи, че молбата е основателна, доколкото необходимият срок е изтекъл, здравословното състояние на лишенията от свобода е било влошено, както и защото оставащото време до изтърпяване на наказанието било малко, за да се изпълнят целите на наказанието.

Осъденият М. заявява, че желае да бъда условно предсрочно освободен, тъй като било необходимо да упражнява родителски грижи и контрол спрямо непълнолетния му син, а родителите му били възрастни. Освен това желаел да работи, като имал и редица здравословни проблеми, създаващи му неразположения в Затвора.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени 1 поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Осъденият А. С. М. бил роден на****** г. в гр. ***** и е с постоянен и настоящ адрес: гр.******, ж.к. „****“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*****. Той е *******, *****гражданин, *****, *****, ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – ЗООТ „Строител“. В миналото бил осъждан за престъпления по 343б, ал.3 от НК, чл.354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК, чл.131, ал.11, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, чл.144, ал.3, т.1 и т.3 НК.

По НОХД 501/26 г. на ОC - Бургас за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл.четвърто от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. второ, вр.изр.първо, предл.четвърто, вр. чл.23, ал.1 от НК на М. било наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, което било постановено да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. Към него било присъединено и наказание „Глоба“ в размер на 5112,92 евро. С влязло в сила на 23.05.2026 г. определение е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание на М. измежду тези по НОХД № 501/2026 г. по описа на Окръжен съдБургас и по НОХД № 3868/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца.

За начало на наказанието се счита 28.08.2025 г., като от 23.04.2025 г. М. бил разпределен в Затвора-Бургас, а от 12.05.2026 г. в ЗО „Строител“. За първи път търпи ефективно наказание „Лишаване от свобода“.

От 18.06.2026 г. полагал доброволен труд, като първоначално е работил на външен работен обект „Областна управа гр. Бургас“, а в последствие бил преместен на обект „Съдебна палата“. За краткото време, в което бил настанен в ЗООТ „Строител“ е нямало възможност да бъде включен в корекционни програми.

До момента не бил награждаван или наказван.

Първоначалната оценка на риска от рецидив била от 12.05.20226г. и била със средни стойности 69 точки. Проблемни зони с най-големи нужди от корекционни дейности били следните:

Отношение към правонарушението - не приемал отговорността за собственото си криминално поведение. Не осъзнавал в необходимата дълбочина факторите допринесли за извършване на деянието;

Злоупотреба с наркотици - употребявал наркотични вещества. Употребата на наркотици е фактор формиращ риск от сериозни вреди. Не приемал напълно вредата от злоупотребата с наркотици;

Умения за мислене - не притежавал способност да разпознава наличието на проблеми. Стремял се да разрешава проблемите си по неадекватен начин. Не притежавал способност за осъзнаване на последствията. Не е развил в пълна степен способността си да предвижда крайните резултати от действията си.

Рискът от вреди бил определен като СРЕДЕН спрямо обществото и по отношение на самия него, и НИСЪК спрямо останалите лишени от свобода и 2 служителите на затвора.

Настоящата ВТОРА оценка на риска от рецидив, изготвена във връзка с молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения, отново е в средни стойности — 69 точки, т.е. без промяна. СРЕДЕН спрямо обществото и по отношение на самия него.

Причината да се запазят същите стойности било прекалено краткото време, през което било работено с лишения от свобода М. - приблизително 2 месеца от настаняването му в ЗООТ „Строител“. За това време няма настъпили промени в мисленето, нагласите и действията на лишения от свобода.

Поставените цели в индивидуалния план на присъдата по отношение на дефицитните зони не били изпълнени в планираната степен. Първоначалният план бил от 14.05.2026г. За да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, било необходимо корекционната работа да продължи в посока мотивация за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода и преодоляване на нагласите, подкрепящи криминалното поведение. Необходимо било да се работи в посока развитие способност за разпознаване и решаване на проблемите, както и формиране на адекватни способности за обществено приемливо мислене.

Към настоящият момент лишеният от свобода бил в начална фаза на изпълнение на присъдата. През по-голяма част бил в група за обвиняеми и подсъдими, където спрямо него се е прилагал план за осмисляне на свободното време /спортни мероприятия, тихи игри, беседи и др./, но не и корекционна работа, тъй като по това време все още не е имало влязла в сила присъда.

М. бил адаптиран към условията на живот в пенитенциарните заведения.

Заемал средни позиции в затворническата общност. Избягвал контакти с другите лишени от свобода. Спрямо служителите проявявал нужното уважение и респект.

На този фон прогнозата за поведение на личността в условията на свобода биола по-скоро неблагоприятна, тъй като лишеният от свобода продължавал да не приема отговорността за криминалното си поведение и да не осъзнавал изцяло факторите допринесли за него. Продължавал и да среща трудности при разпознаване на проблемите, които има, съответно да търси ефективни решения за тях, както и да не осъзнава последствията от своите действия. Рискът от вреди бил среден за обществото и не търпял промяна от началото на изтърпяване на наказанието. По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен, доколкото не била налице трайна положителна промяна.

Въпреки демонстрираното от М. положително поведение в условията на МЛС, същия не приемал изцяло отговорността за собственото си криминално поведение и не разбирал напълно мотивите довели до това криминално поведение. С оглед на това и затворническата администрация е дала отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване на М., заявявайки, че корекционната дейност спрямо него би следвало да продължи за изграждане на устойчиви във времето нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на способности за вземане на своевременни адекватни решения в житейски ситуации.

3

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения М. не били налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание от 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода“, доколкото към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 06.08.2026 г., от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял фактически 11 месеца и 08 дни; от работа 18 дни, или всичко - 1 година и 05 дни, с остатък за изтърпяване от 1 месец и 25 дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения М., които да сочат, че той окончателно се е превъзпитал и поправил, поради което и продължаване на корекционната работа с него не се налага.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.

156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен 4 начин на живот, все още не могат да се приемат за напълно постигнати. В тази връзка съдът взема предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения М., които все още се запазват в средните граници (69 точки). Посочените оценки макар да са в средни стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна промяна в поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на проблемните зони „Отношение към правонарушението“, „Умения за мислене“ и „Злоупотреба с наркотици“, които са в основата на криминалното поведение на осъдения. Видно е, че М. полага усилия за поправянето и превъзпитаването си, които вече дават резултат и се забелязват подобрения в част от проблемните зони, но набелязаните цели все още не са постигнати в цялост. М. е многократно осъждано лице, което е изградило устойчиви криминални нагласи в мисленето си и в начина си на живот. Това налага спрямо него да се осъществи по-продължителна и интензивна корекционна работа, за да може да се промени преодолеят констатираните дефицити. Предходните осъждания са показател за степента на криминализация на личността на осъдения, която не може да бъде пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за неговото поправяне в рамките на периода на изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Това, в комбинация с омаловажаването на извършеното и наличието на повече от една проблемни зони, навеждат на извода, че корекционната работа с осъдения следва да продължи, за да може да се постигнат трайни и този път необратими резултати по поправяне и превъзпитаване.