Определение № 3328 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3328 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502933 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , чрез пълномощника му по делото юрисконсулт Н.Л., против Определение № 10256 от 20.08.2024г., постановено по гр.д.

№9696/2023г. по описа на РС-Пловдив, 5 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 2951 от 28.06.2024г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като определеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се намали от 875 лв. на 200 лв.

Ответната страна по жалбата- адв.Д. М., в качеството му на пълномощник на ищеца Г. Г. Б., ЕГН **********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 1 легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд като се запозна с фактите по делото и задължителната съдебна практика на СЕС, намира, за основателна жалбата на „Профи Кредит България“ ЕООД за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита, то настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 и чл.7 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари.

Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Д. М. следва да се присъдят 300 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищеца Г. Г. Б., ЕГН **********. В конкретния случай материалният интерес по делото е нисък, претенциите на ищеца произтичат от един правопораждащ юридически факт, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика. При тези данни съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъществените от процесуалния представител на ищеца действия в първоинстанционното производство е справедливо и съответно на посочените критерии.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 10256 от 20.08.2024г., постановено по гр.д.№9696/2023г. по описа на РС-Пловдив, 5 гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК Решение № 2951 от 28.06.2024г. постановено гр.д.№9696/2023г. по описа на РС-Пловдив, 5 гр.с., като НАМАЛЯВА от 875 лева с ДДС на 300 лева размера на присъдения адвокатски хонорар на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Г. Б., ЕГН:

**********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3