Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 671 от 19.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 909/2022
Вид
Решение № 671
Подписан
19.04.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330200909 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П. М. Ц., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4407217, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в съдебно заседание от процесуалния представител адв. С. Н., жалбоподателят Ц. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. Н..

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски по делото, включително за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.01.2021г. в 09.02ч. в гр. Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км (Общински приют за безстопанствени кучета) в посока гр. Пазарджик, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „БМВ Х РЕИХЕ” с рег. № ***, установено и заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип Cordon M2, № MD1196, като при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 88 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик П. М.

Ц., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на жалбоподателят било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ЕФ, справка за регистрация, протокол за използване на АТСС, справки за издаване и връчване на фиш, копие от Заповед за утвърждаване на образец на електронни фишове № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на Вътрешните работи, писмо на БИМ относно одобреното АТСС, Протокол за проверка № 10-СИСИС/21.02.2020г., писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление Пловдив, схема на наличното знаково стопанство, писмо от Община Пловдив, Район „Северен“ с изх. № 3-0800-2701/19.05.2022г., писмо от Община Пловдив с изх. № 22-СД-921/17.06.2022г., ведно с приложение към него извадка от националния класификатор на адресите на Община Пловдив, Писмо от Агенция по геодезия картография и кадастър с изх. № 2031996/15.06.2022г., както и фотоснимка от клип и снимков материал на разположението на АТСС, като последните две, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят Ц., управлявайки описания л. а. „БМВ Х РЕИХЕ” с рег. № ***, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място с 38 км/ч.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на П. М. Ц., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за 2 регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото /гр. Пловдив бул. „Пазарджишко шосе“ 4 -ти км /Общински приют за безстопанствените кучета/ посока гр. Пазарджик/, датата /21.01.2021г./, точният час на извършване на нарушението /09:02ч./, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег. № ***/ собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбоподателят П. Ц./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /400 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.

Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва актът. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла.

Безспорно за заснемането на твърдяното нарушение е използвано АТТС от одобрен тип. Видео–радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON M2 № MD1196 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 /видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало и през проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисвания /видно от Протокол за проверка № 10-С–ИСИС/21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/ и със срок на валидност една година, т. е. важи и към датата на нарушението.

БИМ е специализиран държавен орган, който осъществява изпълнение на функциите по Закона за измерванията /ЗИ/, сред които е и осъществяване контрол на средствата за измерване - чл.10 ал.1 т.1 б.„г“ от ЗИ. Съгласно чл.26 от ЗИ контролът на средствата за измерване включва одобряване на 3 типа, първоначална проверка и последваща проверка. По друг начин стоят нещата, когато друго юридическо лице, различно от БИМ, извършва проверката и се преценяват разпоредбите по чл.47 от ЗИ, какъвто не е настоящият случай.

По делото е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. Наличен е снимков материал и на разположението на АТСС.

Налице е и протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. Посочени са още началото и краят на работа с камерата, чийто период съвпада с процесното време.

Посоката за задействане е „О“, т. е. за отдалечаване и съответства с отразената такава за отдалечаване от снимката на клипа. Изрично в протокола се сочи, че режимът на измерване е „С“ – стационарен. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, скоростта на движение преди толеранса, общото ограничение на скоростта за населено място, както и на разположението на автоматизираното техническо средство.

Т. е. налице е пълно съответствие между засвидетелстваното на снимката, обективирала клипа на нарушението и попълнените реквизити в протокола по чл.10 от наредбата.

По отношение на наведеното възражение, че хипотетично би могло да бъде заснето повече от едно МПС и би се засегнало правото на защита на жалбоподателя, следва да се отбележи, че същото е неоснователно, доколкото на снимковия материал е отразен само процесният автомобил, като дори и да бяха повече МПС, то върху процесният е отразен знак, представляващ индиция, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта именно на това преминаващо превозно средство, определено от пресичането на маркери, представляващи четирите маркера, формиращи две мислими оси /кръст/.

Изцяло несъответен на доказателствата по делото е доводът, че не съществувал адрес бул. Пазарджишко шосе, 4-ти км в рамките на гр.

Пловдив.

Съдът следва да разясни, че от постъпилите във връзка с доказателствените искания документи от община Пловдив и ОПУ – Пловдив към АПИ се установи, че посоченото в ЕФ място на нарушението е в границите на урбанизираната територия на общината и града, в строителните граници на града съществува улица „Пазарджишко шосе“ съгласно 4 класификатора на адресите по улици, одобрени с Решение на ОбС № 375, взето с протокол № 16/05.09.2007г. и тази улица се припокрива с бул.

„България“.

Освен това точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл.16 ал.3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство, както в случая – гр. Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км (Общински приют за безстопанствени кучета).

В тази връзка следва да се отбележи, че мястото на нарушението пълно и изчерпателно е индивидуализирано в ЕФ, като включително е надлежно конкретизирана и посоката на движение - в гр. Пловдив, бул. Пазарджишко шосе 4-ти км (Общински приют за безстопанствени кучета) посока гр.

Пазарджик. Абсолютно същото място на извършване на нарушението, с конкретизиране и на географските координати на разполагане на техническото средство е посочено и в приложеното по делото статично изображения и в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.