Решение № 145 от 26.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Карлово, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101405 по описа за 2021 година

Постъпила е жалба от Е. П. Г. от гр. К., ул. ****** с ЕГН ********** и Д. П. Д. от гр. С., ж.к. ****** с ЕГН ********** против РЕШЕНИЕ № 11248/16.08.2021г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. на *** - гр. К..

Жалбоподателите твърдят, че били наследници по закон на П. Д. П., бивш жител на гр. К., починал на ************. видно от приложеното към жалбата удостовеР.е за наследници с Изх.№ 215/30.01.2020г. на Община К..

Същият притежавал към момента на колективизацията през 1956г. следните недвижими имоти, придобити по силата на съдебна делба, съгласно протокол от 27.02.1953г. по гр.д. № 264/1953г. на Л.ски народен съд, а именно:

- от нива в землището на гр. Л. (сега гр. К.), местността „Б.р.“ цялата от 14.6 дка, при съсели: река, В.М.А., мера, път и П. Н. К., само 4.6 дка от западната страна, при съсели: Л. Д. П., път, река и П. Н. К.;

- 1/2 ид.ч. от 4 дка от източната страна на описаната нива, цялата с площ от 14.6 дка, която част е при съсели: В.М.А., река, мера и Л. Д. П. и река, както и

- 1/2 ид.ч. от ливада, находяща се в землището на гр. Л., местността 1

„Ю.Б.“ цялата с площ от 2.4 дка при съседи: С. Н. А., М. В. А., Т.П. и мера.

С влязло в сила Решение № 31/3415/13.01.1992г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. на ПК - гр. К. било възстановено правото на собственост на наследодателя им П. Д. П. в стари реални граници върху нива от 6.6 дка е землището на гр. К., в местността „Б.р.“, а с Решение № 31/13.01.1992г. по преписка с вх. № 1229/06.09.1991г. - 1/3 ид.ч. от 2.000 дка от същия имот. Другите части от този имот били възстановени с първични решения по преписки с вх. № 2018/10.09.1991г. (6.000 дка) и с вх. № 1229/06.09.1991г. (2.000 дка). Възстановяване на собствеността по тези преписки били на различни лица, които са представили като документ за собственост протокол от 27.02.1953г. по гр.д. № 264/1953г. на Л.ски народен съд, който е обективирал съдебната делба.

Твърдят, че с нотариален акт № 83, том I, peг. № 1078, дело № 222/1998г. на нотариус С.Р. гр. К., наследодателят им е признат за собственик на нива с площ от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.

К., местността „Б.р.“, при граници и съсели: от изток - наследници на Л. Д. П., от запад - П. К., от юг -дере, и от север - път, съставляваща част от имот с пл.

№ 2470, в квартал 15а по плана на гр. К., целият с площ от 14.6 дка, при граници и съсели: от север - път, от юг- дере, от изток - А. и В.М., и от запад П. К.. Правото на собственост било признато въз основа на посочените документи - протокол за съдебна делба и Решение №31/13.01.1992г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. на ПК-гр. К..

Твърдят, че с нотариален акт № 85, том I, peг. № 1080, дело № 224/1998г. на нотариус С.Р. гр. К., наследодателят им е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от нива с площ от 2.000 дка, при граници и съсели: от изток - А. и В.М., от запад - наследници на Л. Д. П., от север - път, от юг-дере, съставляваща част от описаната нива, цялата от 14.6 дка, съставляваща имот с пл. № 2470, в кв. 15а по плана на гр. К.. Правото на собственост било признато въз основа на Решение №31/13.01.1992г. по преписка № 1229/06.09.1991г. и Решение № 01123/20.05.1998г. по преписка с вх. № 17236/04.08.1992г., двете на ПК - гр. К..

Тъй като възстановените имоти попадали регулацията и били частично застроени със сгради, била проведена административна процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, по която била издадена Заповед № 1131/10.11.2009г. на Кмета 2 на Община К., с която била определена застроената част на имоти с пл. № 2470 и 2471, в кв. 15а по устройствения план на гр. К. от 1966г., съответно незастроената площ, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ. Тази заповед била обжалвана от заинтересованите лица. С Решение № 881/16.06.2010г., постановено по АХД № 2235/2009г. на П.ски административен съд, заповедта била изменена. Неразделна част от същото бил Скица № 3 към допълнителното заключение на вещото лице В.Г., прието в съдебно заседание на 21.05.2010г. Решението на П.ски административен съд било потвърдено с влязло в сила Решение № 15909/01.12.2011г., постановено по адм.дело № 11332/2010г. на Върховен административен съд. По същото дело жалбоподателите и другите наследници на П. Д. П. участвали като заинтересовани страни. С решението била определена свободната незастроена площ от процесиите имоти в размер на 7426 кв.м., която била индивидуализирана на скица № 3 от СТЕ. В същото на стр. 4-та изрично било казано, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, в изпълнение на правомощията й по чл.

33, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

След постановяване на посочения съдебен акт, *** - гр. К. следвало да издаде крайни решения за възстановяване на собствеността, в т.ч. и на наследниците на П. Д. П. по посочените две преписки, върху незастроените части от имоти с пл. 2470 и 2471, в кв. 15а по плана на гр. К. от 1966г., съразмерно на притежаваните от него части, посочени в цитираните първични решения на ПК.

Със заявление с вх. № РД-08-00-378/23.03.2018г. Е. П. Г. поискала от *** - гр. К. изпълнение на процедура по издаване на крайно решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху земеделска земя. Независимо императивната норма на чл. 177, ал. 1, предл. второ от АПК, уреждаща задължителното действие на влязлото в сила съдебно решение, както и задълженията, произтичащи от чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл.

11 от ППЗСПЗЗ, по направеното от нея искане за издаване на крайно решение от *** за възстановяване на правото на собственост, Началникът на *** я уведомил с Писмо с изх. № РД-08-00-378/10.04.2018г., че вече е издадено такова решение, а именно: Решение № 01247/27.06.2016г., с което е 3 възстановена собствеността само на наследниците на Л. Д. П. и което е издадено по преписка № 2018/1991г.

Подала второ заявление за възстановяване на собствеността, на което получила отговор с изх. № РД-08-00-563/02.07.2018г. на *** - гр. К., в който комисията се позовавала отново на същото решение.

Подала жалба до Министъра на земеделието, храните и водите с peг. № 94-2724/12.11.2018г. Било разпоредено да се извърши проверка по случая от Областна дирекция „******“ - П.. Получила отговор с изх. № РД-25092/31.12.2018г. на същата дирекция, с който й се отговаря по аналогичен начин на предходните два отговора от *** - гр. К.. В писмото се твърди, че е постановен отказ да се възстанови собствеността на наследодателя й върху въпросните имоти, поради извършено застрояване, който е обективиран в Решение № 01248/17.10.2012г., което било връчено на 18.10.2012г., съгласно ГПК, същото не било обжалвано, влязло е в сила и с оглед нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ не можело да бъде отменено или изменено.

Твърдят, че такова решение не им е връчвано. Този факт се потвърждавал и от приложеното към настоящата жалба Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.10.2019г. по преписка № 5244/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. П.. Цитираното решение на *** - К. обжалвали като нищожно, поради липса на предмет, тъй като преди постановяването му били постановени и влезли в сила Решение № 31/3415/13.01.1992г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. на ПК - К., с което е възстановено правото на собственост на П. Д. П. в стари реални граници върху нива от 6.6 дка в землището на гр. К., в местността „Б.р." и Решение № 31/13.01.1992г. по преписка с вх. № 1229/06.09.1991г., с което е възстановено правото на собственост на П. Д. П. в стари реални граници върху 1/3 ид.ч. от 2.000 дка от същия имот.

С влязло в сила на 20.01.2021г. Решение № 260035/29.09.2020г., постановено по гр.д. № 126/2020г. по описа на КрлРС е прогласено за нищожно, поради липса на предмет Решение № 01248/17.10.2012г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. на ПК - гр. К., с което е отказано възстановяване на собствеността върху двата имота - в местността „Б.р.“ с площ от 6.000 дка и в местността „ Ю.б.“ с площ от 0.600 дка, като съдът е върнал преписката на Общинска служба „******“ - К. за 4 постановяване на решение, съобразно мотивите на съдебния акт. В мотивите е посочено, че *** е издал нищожен административен акт, тъй като въпросът за признаване и възстановяване правото на собственост върху процесиите два имота е бил разрешен с Решение № 31/3415/13.01.1992г. постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. и Решение № 31/13.01.1992г. по преписка с вх. № 1229/06.09.1991г., двете на ПК - К., като в тази връзка били постановени Решение № 881/16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г. на П.ски административен съд, потвърдено с влязло в сила Решение № 15909/01.12.2011г., постановено по адм.дело № 11332/2010г. на Върховен административен съд, Съдът е постановил връщане на преписката на *** К. за произнасяне, като се съобрази с цитираните по-горе решения.

Твърдят, че вместо това, *** издава обжалваното РЕШЕНИЕ № 11248/16.08.2021г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г. на *** - гр. К., с което възстановява правото на собственост на П. Д. П. (вместо на наследниците му) в съществуващ и (възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 6.000 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на гр. К., в местността „Б.р.“ имот № 2470, парцел № 2471 от кадастрален план, изработен 1966г., без посочване на граници (съседи), заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с молбадекларация за членство в ТКЗС, като е отбелязано, че възстановяването се извършва съгласно съдебно решение № 260035/29.09.2020г. и в съответствие с Решение № 881/16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г., съгласно Скица № 3 на вещо лице Г., приета по същото дело, неразделна част от решението. В „Забележка“ било посочено, че решението изменя решение № 01248/17.10.2012г. на основание съдебно решение № 260035/29.09.2020г., само за позиция № 1 от същото, като имота се възстановява под разпоредбите на ЗУТ. С обжалваното решение е постановен отказ да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот: ливада от 0.600 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. К., в местността „Ю.б.“ заявен с пореден № 2 от заявлението, с мотив: „Дублира преписка № 17236“.

Твърдят, че обжалваното решение е нищожно.

В частта относно имот - нива от 6.000 дка, в местността „Б.р.“ същото приповтаря първоначалното възстановително решение

№

5

31/3415/13.01.1992г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991г., с което е възстановено правото на собственост в реални граници, поради което няма предмет. Решението е постановено в изменение на решение № 01248/17.10.2012г., постановено по същата преписка, което е прогласено за нищожно поради липса на предмет. Изменението на нищожно решение също е нищожно.

Решението в частта относно имот - ливада от 0.600 дка в местността „Ю.б.“ е нищожно поради липса на предмет, тъй като собствеността вече е възстановена в стари реални граници с влязло в сила Решение № 31/13.01.1992г. по преписка с вх. № 1229/06.09.1991г. на ПК - К., в който смисъл е и Решение № 260035/29.09.2020г., постановено по гр.д. № 126/2020г. по описа на КрлРС.

Решението на *** К. е нищожно и поради противоречие с влязлото в сила Решение № 260035/29.09.2020г., постановено по гр.д. № 126/2020г. по описа на КрлРС - чл. 177, ал. 2 от АПК. Административният орган не се е съобразил с дадените в съдебното решение указания за възстановяване на правото на собственост върху двата имота при условията на Решение № 881/16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г. на П.ски административен съд, потвърдено с влязло в сила Решение № 15909/01.12.2011г., постановено по адм. дело № 11332/2010г. на Върховен административен съд.