Решение № 57 от 04.06.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Сандански, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "*** " ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град ***, ул. „***“ ***, със законен представител Б. Г. А. срещу Наказателно постановление № 825058-F808983/28.04.2025г., издадено от началник на Отдел "Оперативни дейности" София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

В жалбата се изложени доводи за маловажност на констатираното нарушение, поради което се иска и отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явяват законния и процесуален представител. Процесуалния представител поддържа жалбата, прави доказателствени искания. Законния представител дава обяснения, отрича да е извършено нарушението, за което е санкционирано дружеството.

В хода на съдебните прения процесуалния представител на дружеството поддържа изложените в жалбата доводи за маловажност на констатираното нарушение и иска отмяна на НП на това основание. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Преди първото по делото заседание е постъпило писмено становище от процесуален представител – юрисконсулт, с което се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Излага се подробно установената според представителя на АНО фактическа обстановка и се анализират приложимите правни норми. Претендира се пълнота и яснота на обжалвания акт и ясно и прецизно приложение на материалния закон. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, 1 намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.01.2025г., в 13:10 ч., в град Сандански, служители на НАП - свидетелите В. и Т. извършили проверка на търговски обект – аптека ***“ , находящ се в град Сандански, на ул.

„***“ №***, стопанисван от жалбоподателя "***“ ЕООД. При проверката било установено, че в обекта функционират два броя фискални устройства – модел „Datecs DP 150“ с ИН на ФУ

DT439098 и номер на фискалната памет 02439098, регистрирано в НАП с потвърждение №4545959/28.02.2022г. и модел „Datecs DP 150“ с ИН на ФУ DT439097 и номер на фискалната памет 02439097, регистрирано в НАП с потвърждение №4545722/25.02.2022г. Било установено също така наличието на два броя POS терминални устройства към банка „Уникредит Булбанк“. Бил разпечатан подробен отчет от POS терминалните устройства, като било установено извършването на плащания на 27.01.2025г. съгласно извършена покупка №013233 в 09.48 часа на стойност 10.00 лева. След извършена проверка на използваните в обекта фискални устройства било установено, че посочената покупка, за която е налице плащане през пос терминал не е отразена във фискалните устройства, съответно – за същата не е издаден фискален бон. За установеното при проверката от свидетеля В. в присъствието на свидетеля Т. и на законния представител на дружеството стопанисващо обекта – Б. А. – бил съставен протокол за извършена проверка серия АА №0201583 от 27.01.2025г. Към протокола били приложени обяснения от законния представител на дружеството, опис на парите в касата и разпечатки от фискалните устройства, от наличните в обекта пос терминали и копия на издадените за деня касови бонове. Законния представител бил поканен със съставения протокол да се яви в офис на ТД на НАП Благоевград на 04.02.2025г. за съставяне и връчване на АУАН. На посочената в протокола дата законния представител на проверяваното дружество се явил в офис на ТД на НАП Благоевград, където от свидетеля В. в присъствието на представителя и на двама свидетели бил съставен АУАН №F808983. В АУАН била описана извършената проверка и резултата от същата, като било прието, че дружеството стопанисващо обекта е нарушило разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Представителя на дружеството подписал АУАН без възражения и получил препис от същия. Възражения срещу АУАН не били подадени в предвидения по закон срок.

Въз основа на АУАН и събраните по време на извършената проверка доказателства АНО на 28.04.2025г. издал обжалваното наказателно постановление. В него изложил идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка, описал доказателства от които приел, че същата е осъществена и при същата правна квалификация – нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството „***“ ЕООД на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева. НП било връчено на законния представител на санкционираното дружество на 28.05.2025г., като в предвидения по закон срок – на 10.06.2025г. срещу него била депозирана жалба в РС Сандански.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.58д от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НПК ), а е длъжен 2 служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието, както и дали е зачетено правото на всеки да не бъде съден/наказван два пъти за едно и също нещо.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС : „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.“

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв., респ. при повторност - от 2000 до 8000 лв.

Според настоящия съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.

Нарушението не се отличава от обичайните такива от този вид, а и предвид на охранявания обект - обществените отношения свързани с гарантиране на ефективно и пълно отчитане и събиране на данъци в страна членка на ЕС, съдът намира, че приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.

Същевременно съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени поради нарушаване на принципа на пропорционалност (чл. 49 Хартата за основни права на Европейския съюз).

Съгласно чл. 49, ал. 3 от Хартата, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 4 май 2023година, постановено по дело С040/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решения на СЕС по дело С0544/19 и по дело С117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на санкциите (С-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата изисква налаганите санкции (една или кумулативно наложени) да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения по делата С-570/20 и С524/15).

На жалбоподателя е наложенаи имуществена санкция в размер на 1000 лева. Наложената санкция според съда се явява непропорционална тежка за един търговец. Следва да се има предвид, че не строгостта, а неизбежността от наказанието трябва да е водещ принцип в наказателната политика. Важно е всеки търговец да спазва закона и да знае, че при нарушение на ЗДДС, нарушението ще бъде установено и ще бъде наложено справедливо наказание. Настоящият съдебен състав е на мнение че санкцията от 1000.00 лв. е значителна по размер. От събраните по делото доказателства се установи, че продажбата, която не е била фискализирана от жалбоподателя е на стойност 10 лв. В случая съотношението между неотчетения ДДС от 20 % (или т. нар. "предполагаема облага за търговеца" е 2,00 лв.), и наложената санкция от 1000,00 лв., очевидно е несъразмерно и санкцията се явява над 500 пъти по-висока. Тази парична санкция действително надхвърля границите на необходимото за да се постигне един поправително-възпиращ ефект.

Изложеното е в още по-голяма степен в настоящия казус, доколкото съда в хода на производството установи, че са санкционирани поотделно няколко идентични нарушения – 3 неиздаване на касов бон за покупка през ПОС терминално устройство – като за всяко отделна продажба е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. При идентично съотнешение на наложената санкция към предполагаемата увреда на държавата и неследваща се облага на търговеца в размер на неотчетеното ДДС су получава съотношение при което общия размер на санкцията надхвърля в лхилади пъти евентуалните вреди и предполагаеми облаги.

Предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (така решение на СЕС по делата С733/23, С-655/21 и С-97/21).

В решението на СЕС от 3 юли 2025 г. по дело С-733/23 се посочва още, че за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на по - лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (С655/21). Принципът на пропорционалност на наказанията, предоставя правомощие на съда да съобрази наказателноправната санкция в зависимост от обстоятелствата по случая, като, от една страна, компетентните органи имат задължението да следят за това общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на установеното престъпление и от друга страна, че това задължение трябва да произтича ясно и точно от разглежданата национална правна уредба (решение по дело С-570/20). От практиката на съда следва, че за да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, не само националният законодател, но и националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка в границите, определени от предмета на спора, с който са сезирани, което им позволява да изберат, в зависимост от обстоятелствата по случая, мярката, пропорционална на тежестта на установеното неизпълнение на задължение.