Решение № 318 от 03.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000359 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се води по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и насрещна въззивна жалба, подадена от името на З. Т. В. срещу различни ЧАСТИ от решение № 204/30.04.2024 г. постановено по електронно дело 20233100900567 (ТД 567/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с които съответно е била уважена претенцията на пострадало лице за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за неимуществени вреди поради понесено телесно увреждане на пешеходец, увреден при ПТП, причинено от застрахован водач в размера над 40 000 лв. до присъдените 54 000 лв., съответно същата претенция е била отхвърлена за горница до предявения размер от 80 000 лв., както и в частта, с която е била отхвърлена и претенцията за имуществени щети, понесени от същото пострадало лице за горница над 2376 лв. до 2640 лв. и са били разпределени разноските.

В производството по подготовка на делото с определение № 440/23.07.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите.

Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. В., излага оплаквания за необоснована с критериите за справедливост преценка на установените от първата инстанция факти относно вида на телесното увреждане, като се позовава на напълно приключил без трайни остатъчни 1 последици за здравето и психиката на пострадалата възстановителен процес.

Счита определената компенсация за значително завишена над възприетите в съдебната практика за такива случаи суми, ненадхвърлящи 40 – 50 000лв.

Оплаквания се сочат и по необосновано занижения размер на принос на пресичаща пешеходка в причиняването на пътния инцидент, като според въззивника установената по делото възможност на пострадалата да съобрази своето поведение с възприетия като приближаващ се към нея автомобил, изисква по-голяма редукция на приноса на автомобилиста.

Въззиваемата пострадала, чрез пълномощника адв. С. оспорва оплакванията като необосновани и излага насрещни доводи за подценяване на критериите за справедливост при обезщетяването на телесно увреждане, довело до невъзстановени функции на долния крайник.

Като насрещна въззивница З. Т. В., излага наред с тези доводи и бланкетно оплакване за необоснованост на изводите на съда за намаляването на претендираните размери и на двата вида вреди, въпреки че възраженията на застрахователя са били опровергани и съпричиняването не е било убедително доказано. Позовава се и на несъответствие на определените размери на лимитите на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка.

Въззиваемият застраховател не е заявил отделно становище по тази жалба.

В пледоариите си по същество пред въззивния състав страните, чрез техните процесуални представители, със същите доводи поддържат исканията си за отмяна на обжалваните части. Пълномощникът на пострадалата пледира за допълнително присъждане на горниците на претенциите в цялост, до размерите заявени в основателен справедлив размер в рамките на минимален застрахователен лимит, без отчитане на какъвто и да е, евентуално значително по-нисък принос на пешеходка, която се е движела правомерно по пешеходна пътека и е била застигната след като вече е преминала през едната лента и е продължила предвидимо движението си в следващата.

Представителят на застрахователя обосновава неоснователност на горницата на претенциите с невисока тежест на увреждане на лява глезенна става и доказано неправомерно поведение на пешеходката, която въпреки отличната видимост към насрещно идваш автомобил е поела риска да продължи пресичането на платното, като моли за отхвърляне на справедливите размери след редукция със съпричиняване от поне 20 %.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като пълномощникът на ищцата е обявил безплатно предоставена адвокатска услуга(л.28). Размерът на разхода на застрахователя е конкретизиран в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.30).

За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважена и отхвърлена част от предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил неимуществени и имуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на основание чл. 432, ал.

2

1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 80 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес, както и сумата от 2640 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците, считано от 27.02.2023 г. до окончателното погасяване. Ищцата е основала претенцията си на твърдения за увреждането й като пешеходец, блъснат по време на пресичане на пешеходна пътека, при което понесла болки и страдания от нараняване в областта на левия глезен, обуславящо трайно затруднение в движенията на крака за период по-голям от един месец.

Наложило се настаняването по спешност в клиника по ортопедия и травматология, както и провеждане на 29.12.2022 г. на оперативно лечение (открито наместване на множеството счупвания с вътрешна фиксация на тибия и фибула) и последвала допълнително на 20.02.2023 г. втора операция за отстраняване на имплантирани в костта медицински изделия. Във връзка с травматичните увреждания ищцата е провела продължително лечение под медицински контрол, което е попречило на трудовата й функция, като сочи, че и до момента движенията на крайника не са възстановени напълно. Отделно посочва, че травматичното изживяване станало причина за психологически дискомфорт, свързан с нарушен сън, кошмари, липса на апетит, страх от пресичане сама. Комплексът от тези телесни и психически увреждания са посочени като пряк резултат от настъпилото ПТП на 21.12.2022 г. в гр. Варна, с участието на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт“, с рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, признат за виновен с влязло в сила на 07.08.2023 г. споразумение по НОХД № 3331/2023 г. по описа на ВРС, НО. Имуществените вреди ищцата обосновава с направени разходи във връзка с проведеното лечение (заплатени импланти).

Застрахователят е признал в отговора на исковата молба, както покритието по риска гражданска отговорност на водача на застрахования автомобил, така и полученото уведомление от пострадалата, по което била заведена преписката по претенция за обезщетяване на неимуществени вреди и разходи за проведено лечение. Оспорил е размера на поисканото обезщетение за неимуществени вреди като силно завишен, при липса на причина за необичайно дълго възстановяване. Своевременно е било предявено възражение за съпричиняване на самото събитие, поради нарушение от страна на пострадалата на задължения по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП (внезапно навлизане на платното за движение при ограничена видимост и несъобразяване на приближаващите се пътни превозни средства) и пропусната рехабилитация, с което ищцата е удължила периода си на възстановяване и вредоносните последици.

Тези доводи и възражения е разгледал първоинстанционния съд, обжалваното произнасяне е допустимо. Извън предмет на въззивен контрол е присъждането на размер от 40 000лв. за неимуществените вреди, като депозирането на насрещната жалба на ищцата разширява правомощията на въззивния съд да провели в цялост основанието за възражението за съпричиняване, относимо и към двете обективно съединени претенции.

3

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни следните факти: При удара от автомобила ищцата е получила телесно увреждане на долен крайник, засягащо става и кости (трималеоларна фрактура - луксация на лявата глезенна става, счупени тибиален малеол, фибуларен малеол, задният ръб на тибията и задно изкълчване на глезенната става, разкъсана синдезмоза), установени с образни изследвания и потвърдени от съдебно-медицинската експертиза.

Пострадалата е претърпяла две операции, като непосредствено след приемането по спешност след настъпилия инцидент, счупените кости са наместени и задържани с поставени импланти, като един метален винт, е отстранен, за да може да започне рехабилитация.

Видно от събраното от първата инстанция (неоспорено от страните) заключение на назначения експерт, липсва пълно възстановяване на функциите на крайника и към настоящия момент. За въззивния съд няма никакво съмнение в професионалната преценка, извършена от вещото лица при сравнение както на болничната документация и образните находки към момент, непосредствено след инцидента, така и състояние след оперативното лечение и рехабилитацията. Според заключението му, лечението и възстановяването на пострадалата не са завършени, предстои отстраняване на останалия метал и провеждане на физиотерапия и балнеолечение. При преглед на освиделстваното лице, вещото лице дава данни, че походката на пострадалата е леко изменена, наблюдава се накуцване в левия крак, лек оток на лявата глезенна област, голям оперативен белег по външно-задната страна на глезенната област с дължина около 12 см., оперативен белег по предно външната страна около 5 см. и по предно вътрешната страна около 2 см., движенията на ставата са с намален обем (10-0-45 гр. при норма 20-0-45 гр.).

Въззивният съд намира за убедително обоснована със специалните знания на експерта и констатацията, че описаното състояние на глезенната става, актуално към медицинския преглед в хода на делото, ще остане трайно, като ограниченото свиване на увредената става води до развитие на артрозни проблеми. А относно представената медицинска документация и разходнооправдателни документи, в съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че тези документи са свързани с поставените метални импланти, които пострадалата е заплатила и те са във връзка с проведеното лечение. При така събраните доказателства въззивният съд, също като първата инстанция, намира за установено не само телесното нараняване и двуетапното оперативно лечение, но и остатъчните му последици, влошаващи качеството на живот на пострадалата, чието задълбочаване в бъдеще, въпреки рехабилитациите, е очакван сигурен резултат от естествени физиологични процеси, провокирани от иначе добросъвестно лекуваната травма.

По отношение на психичните изживявания на ищцата са събрани свидетелски показания на лицето, което има преки и непосредствени 4 впечатления върху поведението и бита на пострадалата. Въпреки брачната връзка между страната и свидетеля, описанието на събитията е последователно и безпротиворечиво изложено и кореспондира на обективните факти от медицинската документация и изводите на вещите лица. Затова и въззивния съд не намира причина да отрече доказателствена стойност на тези показания (кредитирани съобразно чл. 172 ГПК). Съпругът на пострадалата описва значителните промени, които са настъпили в ежедневието на ищцата след изписването й от болницата, където пролежала първите пет дни след инцидента – изпитваните от нея значителни болки, овладявани с медикаменти, невъзможност за самостоятелно придвижване и хигиена без чужда помощ, ползване на патерици като помощни средства около три месеца, ограничаване на излизането от дома, провеждани рехабилитации за раздвижване до петия месец и трудно адаптиране обратно към работна среда. Свидетелят посочва и прояви на особено интензивни в началото и постепенно намаляващи негативни емоционални преживявания и тревожна симптоматика(нощни кошмари, загуба на сън и страх от самостоятелно придвижване, които постепенно са намалели по интензивност с подобряване на физическото състояние, като е останал само страхът от пресичане.