Решение № 17811 от 04.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17811 гр. София, 04.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря З.Р.Т. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110150051 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „****************“ ЕАД, ЕИК: ****************, седалище и адрес на управление: гр. *********************, чрез гл. юрк. Б.А., срещу „********“ АД, ЕИК: ************, седалище и адрес на управление: гр.

*************************, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 580,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторнирани като загуба суми за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихви за имот, находящ се в гр. ***********************, аб. № **********, за които предявените от „****************“ ЕАД срещу клиента искове са отхвърлени с влязло в сила решение по гр.д. № ************ г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в, в резултат от договорно неизпълнение на ответника на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ на договора между „****************“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 650,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на платени разноски във връзка с водене на съдебно производство по гр.д. № ************ г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в, в причинна връзка с неизпълнение на задължението на ответника да извършва точно дялово разпределение 1 съобразно облигационното правоотношение между тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че в изпълнение на издадената му лицензия за територията на гр. София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти в самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа в гр. София. Сочи, че такъв битов клиент бил потребителят на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.

***********************, аб. № **********. Излага, че разпределението на топлинната енергия, която постъпва в сградите в режим на ЕС, се извършва по системата „дялово разпределение“, като ответникът бил вписан в публичния регистър по чл.139а ЗЕ в качеството на лице, извършващо тази услуга и има сключен договор с ЕС на посочения адрес. Твърди, че отношенията между ищеца и лицата, вписани в регистъра по чл.139а ЗЕ, се регулират от Общите условия на договорите между „****************“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост. Сочи, че ответникът е извършил отчет на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния имот, при което подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г. на стойност 458,35 лв. За така извършената услуга по дялово разпределение ищецът заплатил на ответника сумата от 21,99 лв., която впоследствие след извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни сезона била претендирана от клиента съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на клиенти в гр. София. Клиентът не изпълнил задълженията си доброволно, поради което ищецът подал искова молба срещу него, по която било образувано гр.д.

№ ************ г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в. По посоченото дело, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца бил конституиран ответникът, на когото бил връчен препис от исковтаа молба и приложенията към нея. По гр.д. № ************ г. по описа на СРС, 153 с-в, съдът се е произнесъл с решение, с което приел за недоказана извършената доставка на топлинна енергиям, тъй като сумите за ТЕ не били начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. От приетото по посоченото дело заключение на съдебно-техническа експертиза се установявало, че сградата, в която ответникът е извършвал дялово разпределение, е „висока с два кръга на отопление – горе и долен“, като вещото лице било посочило и съдът приел, че фирмата за дялово разпределение е направила разпределение само за долния и отделно за горния кръг, в нарушение на Наредбата за топлоснабдяването, съгласно която топлината от двете абонатни станции трябвало да се събере и да се разпредели общо за цялата сграда. Вещото лице било посочило и съдът бил възприел, че тази неточност е установена от ответника две години преди делото, но към 2 момента на исковия период не е била изчислявана по правилния метод. Това от своя страна било довело до извод на съда за незаконосъобразнио извършване на дяловото разпределение и невъзможност да се установи реалния размер на доставката и по тези причини претенцията на „****************“ ЕАД срещу потребителя била отхвърлена. Ищецът счита, че ответникът в качеството си на подпомагаща страна по това производство е обвързан от силата на мотивите на съдебното решение по арг. чл. 223, ал. 2 ГПК, поради което в отношенията между ищеца и ответника било установено, че поради невярното дялово разпределение ищецът е понесъл загуба, представляваща неполучената цена на доставената топлинна енергия, възлизаща на сумата в размер на 458,35 лв. и цената на услугата по дялово разпределение, възлизаща на сумата от 21,99 лв. Счита, че за него е възникнало право на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ да търси възстановяване на загубата, която е в резултат от поведението на фирмата за дялово разпределение. Излага, че е недопустимо служители на ответното дружество да не могат да извършват правилно дяловото разпределение, с което да се установи с точност доставеното количество топлинна енергия. Излага твърдения, че е претърпял имуществени вреди за съдебно-деловодни разноски, сторени от него производството по гр.д. № ************ г. по описа на СРС, 153 с-в, в общ размер на 650,00 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса, 200,00 лв. - депозит за СТЕ и 400,00 лв. - разноски, присъдени на ответника. Счита, че описаните разходи представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение. В условията на евентуалност, при липса на фактическия състав на непозволено увреждане, претендира сумата от 650,00 лв. да му бъде присъдена на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ на договора между „****************“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, която предвиждала възстановяване на отнесени в загуба начислени суми за отделен потребител в пълен размер. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „********“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К. А.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага твърдения, че в случай, че се претендира обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, ищецът следва да ангажира доказателства за сключен между страните валиден през исковия период договор със съответен предмет, ведно с приложимите към него общи условия, както и че именно ответното дружество е било избрано от етажните собственици на сграда с административен адрес гр.

**************************, за извършване на дяловото разпределение. На следващо място сочи, че от изложените в исковата молба твърдения не ставало ясно кои суми на какво основание се претендират – договорно или деликтно, които основания счита, че се изключват взаимно. Оспорва извършените от 3 ищеца разноски в производството пред СРС, 153 с-в да представляват вреда за него, като твърди, че задължението за тяхното плащане не е отговорност за вреди и исковата молба в тази част е недопустима и претендираната сума е недължима на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, съгласно която третото лице помагач дължало само онези разноски, които е причинило с процесуалните си действия, какъвто не бил настоящият случай. На следващо място твърди, че исковите претенции на ищеца срещу потребителя в производството пред СРС, 153 с-в, били отхвърлени не поради оспорване на извършеното дялово разпределение в имота, а поради неустановяваване и недоказване на реално доставено от ищеца количество топлинна енергия. Отделно от това несъбраните суми не били в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника. Твърди, че с исковата молба не са представени доказателства за настъпване на реални вреди, но дори такави да са настъпила, то същите били в причинна връзка с поведението на самия ищец. В тази връзка излага твърдения, че между страните (ищеца като възложител и ответника като изпълнител) бил сключен договор от 2017 г. при общи условия по чл. 139В ЗЕ, ведно с приложения и допълнително споразумение от 22.05.2018 г. към него, като съгласно приложение № 3, страните по договора обеменяли информация по ел. път в определения от възложителя вид и формат, като в първия работен ден на всеки месец възложителят предавал на изпълнителя база данни, съдържащи всички потребители, които той обслужва до момента и определеното в проценти количество топлинна енергия, отдадено от сградна инсталация за всеки топломер. Твърди, че съгласно сключения между страните договор, изпълнителят имал задължение да работи по файловете с изходна база данни и по конкретните данни за номер на топломер в изходния файл, който му изпращал възложителят. Действително, в сградатата, находяща се гр. **************************, била висока два кръга на отопление – долен и горен, като ответното дружество е правило разпределение само на долния и отделно на горния кръг, но това било така, защото ответникът правел разпределение на база изходните данни в изходен файл, предоставен му от ищеца. В същия била посочена получена енергия за разпределение по номера на топломери, като били посочени данни за два абонатни номера – данни за аб. № ********** и данни за аб. № *********, единият за имотите в долен кръг, а вторият за имотите в горен кръг. При това положение, изпълнителят имал задължение да разпределя енергия за две абонатни станции по два аб. № ********** и № **********, т.е. при тези изходни данни за обем енергия, която трябва да бъде разпределена, ответникът следвало да разпределя именно в обхвата на изходните данни и да върне информация на ищеца за разпределената енергия по двата абонатни номера отделно. Излага твърдения, че ответникът не е имал право да извършва разпределение на енергия по база данни, различна от подадената в изходния файл от ищеца, и не е имал правомощие да прави корекция по него, тъй като промяна на структурата и подаване на данни при корекция в изходните данни, която не е одобрена от ищеца, се считало за нарушение на договора. Твърди, 4 че възложителят е бил длъжен да попълва база данни за клинетите и да поддържа информция за броя на средствата за дялово разпределение във всеки имот в СЕС. Поддържа, че в конкретния случай, ако изходните данни, по които е работил ответното дружество, бяха коректно подадени ищеца в съответствие а Наредбата за топлоснабдяването и договора, не като два отделни абонатни номера, за две абонатни станции в два отделни топломера,а в един топломер със сбор от данни от отчет от топломери на две абонатни станции, то по тези коректно зададени данни е щял да работи и ответното дружество. Твърди, че сборът на количеството топлинна енергия е следвало да бъде подаден от възложителя в изходния файл чрез посочване в графа ТОП (топломер) на един абонатен номер, по който начин бил изпратен изходния файл за м.08.22 г., в който в графа ТОП бил посочен само един абонатен № **********, в който били обединени данните за топлинна енергия от двете абонатни станции. Но тази корекция в изходния файл била направена едва след като ищецът бил уведомен от ответника през м.07.2022, а през м. 08.2022 г. ищецът вече изпращал коректен изходен файл, по данни на който ответникът работел и разпределял топлинната нергия. С оглед изложеното, счита, че в случай, че има нарушение на Наредбата за топлоснабдяването, то същото е извършено от ищеца, а не от ответника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказан. Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.