Решение № 42 от 13.02.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр.Несебър, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150100751 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6507/11.07.2023 г. на собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР на с. Р., общ.

Несебър, с наименование „В.“, с адрес в с. ***, представлявани от управителя В.З.С., чрез адв. Б. В. от БАК, срещу В. В. Д., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес: с. ***, ет. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата от общо 1808,52 лева, от които 1421,20 лева – главница, съставляваща дължими такси за поддръжка на общите части на сграда с ид. № *** за собствения на ответника СОС с ид. № ***.11, разположен в нея, съответно за 2019 г, 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и въз основа на решения на ОСЕС от 04.09.2017 г. и 05.06.2019 г. и 387,32 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, както следва: лихва в размер на 142,82 лева върху главницата от 355,30 лева за 2019 г., дължима за периода от 01.09.2019 г. до 10.07.2023 г., лихва в размер от 142,82 лева върху главницата от 355,30 лева за 2020 г. и за периода от 01.09.2019 г. до 10.07.2023 г., лихва в размер на 69,76 лева върху главницата от 355,30 лева за 2021 г. и за периода от 01.09.2021 г. до 10.07.2023 г. лихва в размер на 33,74 лева върху главницата от 355,30 лева за 2022 г. и за периода от 01.09.2022 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 11.07.2023 г. до окончателното изплащане.

Посочва се, че ответникът е придобил собствеността по отношение на обект в режим на етажна собственост по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 184, том 22, вх.рег. № 7053/30.08.2013 г. на Служба по вписванията при РС – Несебър, а именно СОС с ид. № ***.11 с обща площ, ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата, от 71,06 кв.м. Твърди се, че с влезли в сила решения на ОСЕС от 04.09.2017 г. и 05.06.2019 г. е определен размерът на таксата за управление и поддръжка за всеки един етажен собственик в размер на 5 лева на кв.м., като за ответника таксата възлизала на 355,30 лева годишно.

Падежите за плащане на задълженията за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. били определени до 31.08 на съответната година. Заявява се, че общите части на процесната сграда се поддържат качествено и целогодишно, а още по-интензивно през летния сезон, когато се обитава от почти всички собственици. С твърдения, че ответникът, въпреки многобройни разговори и покани, продължава да е задължен към ЕС, не е заплатил дължимите такси за поддръжка в определен от ОСЕС с решение от 20.06.2023 г. допълнителен срок за доброволно плащане, се претендират посочените суми за главници и лихви за забава. Прави 1 се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 7785/21.08.2023 г. от страна на процесуалния представител на ответника – адвокат Ц. М. от БАК, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва стабилитета на легитимиращите ищцовата ЕС решения на ОСЕС, нито факта, че за процесния период ответникът е бил собственик на СОС с ид. № ***.11 в ищцовата ЕС.

Релевира се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на ищцовите вземания за такса поддръжка и управление за 2019 г. и 2020 г. и в размер от по 355,30 лева, както и относно претендираните лихви. Възразява се по основателността и размера на претендираните лихви, като се сочи, че в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. и по време на обявеното извънредно положение в страната, съгласно ЗМДВИП е действала забрана за начисляване на лихви. Навежда се довод за недължимост на претендираните такси, при приложение на разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми, като представя писмено становище по съществото на спора. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат по делото.

Ответникът, чрез упълномощения си представител оспорва исковете като недоказани и неоснователни и моли за отхвърлянето им. Представя писмени бележки в предоставен от съда срок за това. Претендира присъждането в своя полза на разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса за издаване на съдабно удостоверение по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С приетия без възражения на страните доклад по делото, съдът е възложил в тежест на ищцовата страна да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба обект в режим на етажна собственост, взетите легитимни решения за определяне на такси от ОСЕС за исковите периоди, размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост.

При условията на насрещно доказване, в тежест на ответника е възложено установяването на обстоятелствата относно факта на погасяване на вземанията, сочените от него правоизключващи, правопогасяващи и намаляващи отговорността му обстоятелства, както и отрицателния факт за присъствието му в етажната собственост за не повече от 30 дни в рамките на една календарна година и за процесния период, по повод заявеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.

Съдът е обявил за безспорни между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК следните обстоятелства – че решения на ОСЕС в сграда „В.“ от 04.09.2017 г. и 05.06.2019 г. не са отменени по съдебен ред и са стабилизирани; че ответникът за процесния период е бил собственик на СОС с ид. № ***.11, разположен ищцовата ЕС, както и че не е пребивавал в собствения си обект през 2020 г. и 2022 г.

В подкрепа на безспорното за страните обстоятелство, че ответникът е собственик на СОС с ид. № ***.11, находящ се в ищцовата ЕС е представен нотариален акт /л. 17-18 от делото/, от който се установява, че площта на самостоятелния му обект, ведно с прилежащите ид.ч. в общите части на сградата и покривна тераса, възлиза на 71,06 кв.м.

Видно от неоспорени от ответника протоколи за проведени общи събрания на ищцовата ЕС от 04.09.2017 г. и 05.06.2019 г. /л. 7-14 от делото/, с решения съответно по т. 7 и т. 8 са били определени разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС в размер на 5 лева на кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект, ведно с прилежащите към него общи части. С решението по т. 8 от 05.06.2019 г. е определен срок за заплащане на дължимите от етажните собственици такси за поддръжка за 2020 г. – 2 до 31.08.2019 г.

Доколкото по делото няма спор между страните, че посочените решения не са били оспорени по съдебен ред и на основание чл. 40 от ЗУЕС, съдът приема, че същите са влезли в законна сила по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС – в 14-дневен срок от оповестяването им.

Така, съобразно приетия от ОСЕС ред за определяне дължимите такси за поддръжка и управление на общите части на сграда „В.“ и площта на притежавания от ответника самостоятелен обект по нотариален акт, дължимата от ответника в полза на ищцовата ЕС вноска по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за годините 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. възлиза на сумата от 355,30 лева годишно. С оглед приетото решение по т. 8 от дневния ред на проведеното ОСЕС от 05.06.2019 г., вноската за 2020 г. е била дължима в срок до 31.08.2019 г., т.е. е станала изискуема считано от 01.09.2019 г. Доколкото не се установява по делото да е бил определен падеж на вземанията за годишни вноски за останалите периоди, съдът намира, че изискуемостта им е настъпила с настъпване на съответната година, както следва – на 01.01.2019 г. за 2019 г., на 01.01.2021 г. за 2021 г. и на 01.01.2022 г. за 2022 г.

При изложените съображения, по делото безспорно се установява, че ищцовата етажна собственост се легитимира като носител на вземания за годишни вноски за посочените искови периоди спрямо ответника, в размер от по 355,30 лева на година.

Независимо от това, съдът съобразявайки своевременно заявено с отговора на исковата молба възражение за настъпила в полза на ответника погасителна давност във връзка с претенциите на ищеца за 2019 г. и 2020 г., намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за годишни вноски за поддръжка и управление на етажната собственост, като периодични плащания, се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. В този смисъл, съдът съобрази и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за прилагане в правораздавателната дейност на съдилищата, съгласно които понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Именно такива плащания представляват вноските за поддръжка и управление на етажната собственост, доколкото представляват повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи общ правопораждащ факт – решение на ОС на ЕС, като са в предварително определен от ОСЕС размер. Ето защо, тези вземания се погасяват с кратката 3-годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с предявяване на иск давността се прекъсва, като по настоящото дело това се е случило с подаване на исковата молба – депозирана на 11.07.2023 г., с оглед на което всички вземания с настъпила изискуемост преди 11.07.2020 г. се явяват погасени по давност. В този ред на мисли, възражението на ответната страна се явява основателно, като съдът приема, че претендираните от ищцовата ЕС главници за разходи за управление и поддръжка на общи части за годините 2019 г. и 2020 г., в размер от по 355,30 лева за всяка от тях, са погасени по давност. При този извод исковите претенции в тази част подлежат на отхвърляне, като неоснователни и недоказани.

Като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена и претенцията за главница относно периода на 2022 г. и във връзка с частично основателното възражение на ответника, че същата не се дължи на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Съгласно редакцията на цитираната разпоредба към релевантния период и преди изменението от 29.09.2023 г., не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Предвид приетия за безспорен между страните факт, по делото е установено, че ответникът не е пребивавал в етажната собственост и собствения си обект през 2022 г. При това положение и с оглед своевременно направеното с отговора възражение по чл. 51, ал. 2 от ГПК, ищцовата претенция за осъждане на ответника да заплати главница в размер от 355,30 лева, съставляваща разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за 2022 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Що се касае до претенцията на ищцовата страна, касателно сумата от 355,30 лева – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за 2021 г., същата се явява основателна, доказана по размер 3 и следва да бъде уважена. Вземането е станало изискуемо на 01.01.2021 г., като видно от прието по делото удостоверение на ГД „Гранична полиция“ при МВР, ответникът е пребивавал на територията на Република България в периода 26.08.2021 г. – 30.09.2021 г. – за повече от 30 дни, предвид което възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се явява неоснователно и недоказано в тази му част.