Решение № 260140 от 19.07.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………..../ .07.2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на втори юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ при секретаря Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 782/2020 г. по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от Ц.С.Д., ЕГН ********** против ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 11.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил Фолксваген с рег.№ В7249НК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2019г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 11.03.2019 г. около 20:00 ч. в град Долни Чифлик, на кръстовището между ул. „Тракия“ и ул. „Черно море“, водачът Н.Б.Ю. при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с per. № ********, извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, като предприела маневра „завой наляво“ без да прояви необходимото внимание към уязвимите участници в движението по пътищата, каквито са пешеходците, поради което блъснала ищеца Ц.С.Д. в гръб. Излага, че той се е движел в края на пътното платно за движение, близо до тротоара. Непосредствено след настъпване на инцидента, ищецът е транспортиран по спешност до МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД - гр. Варна, където бил приет в спешния кабинет, с оплаквания от силни болки в областта на левия долен крайник. В резултат на ПТП ищецът е получил травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на фибулата на левия долен крайник (счупване на малкия пищял на подбедрицата на левия долен крайник). Фрактурата е довела до обездвижване на увредения долен крайник за период по-дълъг от 30 дни.

По отношение на фрактурата, на ищеца било назначено консервативно лечение, изразяващо се в обездвижване на увредения крайник посредством поставянето на гипсова имобилизация. Ищецът бил освободен от лечебното заведение за продължаване на лечението при домашно-амбулаторен режим. При провеждане на контролен преглед на 20.03.2019 г., поради изпитване на болка и дискомфорт от поставената гипсова шина се наложило имобилизацията да бъде свалена. При провеждане на последния контролен преглед било установено, че е налице накуцваща походка, лек оток и болка в областта на травмата. С оглед болковия синдром от травмата и след сваляне на имобилизацията, на ищеца била назначена медикаментозна терапия с обезболяващи. Дадени са му лекарски препоръки и указания за спазване на стриктен постелен режим и да не натоварва увредения крайник в продължение на 15 дни.

Освен изпитваните физически болки и страдания, процесното произшествие оказало силно влияние и върху психиката на пострадалия, който започнал да страда от безсъние, да се буди посред нощ от кошмарни сънища свързани с произшествия, които допринасят за формирането на постоянна умора и отпадналост.

Горчивият спомен от преживяното е довел до изпитване на страх, от страна на ищеца и от движението по пътищата. Ищецът често страда от болки в левия долен крайник, като споделя, че когато излиза на разходка с цел да се раздвижи, се уморява бързо - обстоятелства, които далеч не са типични за обичайното му ежедневие, предвид интензивния му начин на живот. Излага, че е предявил писмена претенция пред застрахователя, която не е уважена, поради което предявява иска си пред съда. С допълнителната искова молба оспорва изложените в отговора твърдения за съпричиняване.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, с който оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва иска и по размер като твърди, че претендираната сума е завишена съобразно получените травми. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, който се е движил в тъмната част на денонощието, при липса на улично осветление не по тротоара или на банкета, а по пътното платно, бил е с тъмни дрехи без светлоотразители по тях и по този начин не е съобразил поведението си с останалите участници в движението и с приближаващия го автомобил, като по този начин сам се е поставил в опасност и е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП. Излага, че справедливият размер на обезщетението е 10000 лева.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М.М., която поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски, съобрано представения списък. В оредставените писмени бележки вх. №267342/08.07.2021г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С молба депозирана преди съдебното заседание пълномощникът му адв. М.Г. моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С решение по НОХД №3133/2020г. по описа на ВРС, 38 състав, влязло в сила на 03.10.2020г., водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с per. № ******** - Н.Б.Ю. е призната за виновна в това, че на 11.03.2019 г. в град Долни Чифлик нарушила правилата за движението по пътищата, като по непредпазливост причинила на Ц.С.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупаване на малкия пищял на лявата подбедрица, обусловила трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период около 1-1.5 месеца.

С определение №260420/12.04.2020г. настоящият състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 11.03.2019 г. лек автомобил Фолксваген с рег.№ В7249НК е бил застрахован в ответното дружество по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“.

По делото е приложена медицинска документация за лечението на ищеца след инцидента.

От показанията на свид. Н.Ю. се установява, че тя е ударила пешеходеца по средата на колата. Забелязала е пешеходеца едва когато го е ударила и след това е спряла.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото автотехническа експертиза се установява, че л.а.„Фолксваген Туран“, управляван от Н.Ю.,***, при предприемане на маневра ляв завой за навлизане по ул.„Тракия“ със скорост от около 25 км/ч, допуснала сблъсък с пешеходец разположен в лявата част на пътното платно, непосредствено преди кръстовището. Конкретната зона на ПТП е била разположена в населено място, без хоризонтална или вертикална маркировка, „Т“ - образно кръстовище, с възможност за завиване на автомобила в ляво по ул.„Тракия“. В ляво и дясно са били налични затревени и частично заети от земна маса тротоари. Според вещото лице, скоростта на автомобила към момента на навлизане в левия завой е била около 25 км/ч. Пешеходците са били извън опасната зона на автомобила, при конкретизираната скорост на движение към момента на ПТП, а предходно осветената зона е била по-голяма от опасната зона на движение с 50 км/ч, разрешена максимална скорост за автомобилите в населено място. Опасната зона на автомобила е била по-малка от установеното зрително осветено поле пред автомобила и разгледаната скорост на навлизане в процесния завой. Според вещото лице, техническата обективна причина за настъпилото ПТП, се явява поведението на водача на автомобила, реагирал на пътната обстановка със закъснение. Минималната видимост в ляво от автомобила е била до около 50 метра за установяване на човешки силует. Технически автомобила при навлизане в зоната на завоя следва да се е движил със скорост от около 25 км/ч, а предходно при удара с пешеходеца със скорост по-ниска от 40 км/ч. Изражението на опасните зони в метри при разгледаните две скорости на движение от 25 км/ч и 40 км/ч, са били по-къси от зрителното поле от осветеността на късите светлини на автомобила в ляво и дясно. Според вещото лице, независимо от облеклото на пешеходците, водачът е разполагал с видимост пред автомобила от около 50 метра в ляво, ето защо при движение дори с 40 км/ч, последния е имал възможност своевременно да забележи пешеходците и да реагира аварийно.

От заключението на вещото лице М. по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил контузия на ляв подколенник, като получената травма кореспондира с механизма на настъпване на ПТП. На ищеца е поставена гипсова имобилицазия, която е свалена на 20.03.2019г., т.е. на 9-тия ден след инцидента. Прилагани са и обезболяващи. Според вещото лице, ищецът е изпитвал болки при ходене поради оток на травмираната мускулатура за период около 15-20 дни. Лечението е завършило с оздравявяне и не се очакват усложнения. Полученото травматично увреждане обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота и влияе на общото здравословно състояние с причинената болка при ходене. Според вещото лице няма последици от претърпяното травматично увреждане. Това заключение бе оспорено от ищеца, поради което съдът назначи повторна съдебно-медицинска експертиза. От заключенеито на вещото лице Д. по повторната СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на малкия пищял на лявата подбедрица. Счупването на малкия пищял на лявата подбедрица обуславя трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 1- 1,5 месеца. Проведена е имобилизация на подбедрицата, като след 9-я ден, същата е свалена. Към настоящия момент функцията на крайника е възстановена без дефицит. От направената контролна рентгенография се установява състояния след счупване на малкия пищял на лява подбедрица със завършен оздравителен процес с оформяне на костен калус. Повторното заключение е оспорено от застрахователя. Съдът дава вяра на повторното заключение, т.к. изводите на вещото лице съответстват на установното с влязлото в сила решение на наказателния съд относно вида и характера на телесната повреда на ищеца.

За установяване болките и страданията на ищеца, състоянието му след инцидента, оздравителния процес, както и психичното му състояние, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.С. М. (съпруга на ищеца), чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e0c1544-7ece-4446-b7c6-fa0adae35679