Решение № 663 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330205335 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. А. А. от *** против Наказателно постановление № 25-1030-005746/14.08.2025 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104Б т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява неговият упълномощен защитник адв.Ив.К. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 09.07.2025 г. в 22:35 ч. в гр.Пловдив, ул. Асеновградско шосе срещу номер 1 жалбоподателят бил установен да управлява л.а. Мерцедес ЦЛС 500 4 Матик с рег.№ *** като по време на движение в посока гр.Асеновград спира в активна средна пътна лента, пуска авариен сигнал чрез пътепоказатели като до него спира в дясна пътна лента л.а. Хонда с неустановен регистрационен номер, блокирайки изцяло движението зад себе си на останА.те участници, след което същите потеглят рязко заедно като увеличават значително скоростта си на движение с цел състезание помежду си. По време на движението на двата автомобила пътната настилка била суха.

По време на проверката било установено, че водачът на гореописания автомобил Мерцедес ЦЛС 500 4 Матик с рег.№ *** не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван, като коланът е закопчан зад гърба на водача, както и не представил СРМПС част II-ра на МПС, което управлява.

Така установената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните по делото свидетели С. Г. Т., И. Л. Д., С. Н. А., И. С. Т., К. Я. Р..

От показанията на разпитаните свидетели полицейски служители С. Т. и И. Д. се установява, че двамата са били на смяна, когато са установили описаното в АУАН, възпроизведено и в наказателното постановление движение на автомобила, управляван от санкционирания водач, както и на другия автомобил, като и двата автомобила се намирА. по-напред от служебния автомобил, в който били двамата свидетели полицейски служители. Движението на тези два автомобила, намиращи се пред полицейския автомобил, се описва от свидетеля Т. първо като застояване, а след това като потегляне с рязка скорост, при видимо и от двамата свидетели надпреварване. По подобен начин се описва възприетото от страна на свидетеля И. Д. на пътя, а именно първоначално спиране, позициониране на двата автомобила съответно в средна и дясна пътна лента, след което потегляне с рязка скорост .

Показанията на св. Т. и Д. съдът оценя като взаимнодопълващи се, последователни и логични.

В съответствие с показанията на двамата свидетели са показанията на св.С. А., И. Т., К. Р., но само по повод обстоятелствата относно посоката на движение на проверявания автомобил и нА.чието на друг автомобил на пътя наред, до автомобила на управлявания водач.

За разлика от показанията на св.Т. и Д. според св.А. спирането на пътя на автомобила на жалбоподателя наред с другата кола, за която съобщават и двамата свидетели полицейски служители, се наложило заради това, че другият водач потърсил информация как най-бързо да стигне до автомагистралата. По въпроса за проверката съобщава, че не знаел причината, заради която впоследствие автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил спрян от полицаите, както и че не било извършвано от водача на автомобила, в който се возил твърдяното състезание.

2

В същата насока са и показанията на св. Т. и св. Р., а именно че спирането на пътя от жалбоподателя се наложило, за да се съдействие на другия водач, който поискал информация за пътя, за да стигне до магистралата.

При проверка относно обективността на техните показания съдът констатира противоречия. Така относно информацията, която и тримата свидетели посочват, че била изискана от другия водач св.А. съобщава, че била дадена от св. И. Т. или от св. Р.. Св. Т. посочва, че тази информация била дадена от жалбоподателя, а той през цялото време си гледал в телефона и не виждал какво става , а св.Р. посочва, че всички - и водача, и пътниците в автомобила дА. информация за пътя до магистралата на другия водач.

Констатират се противоречия и в показанията на другия свидетел И. Т., който посочва веднъж , че по време на движението си гледал в телефона и не наблюдавал движението, а след това посочва, че видял, че са пуснати аварийните на автомобила, в който се движи, т.е. веднъж свидетелят не обръща внимание на движението на автомобила , втори път дори забелязва включването на аварийните светлини на автомобила, в който се движел като негов пътник.

Абсолютно необосновани с приложените към административната преписка се явяват показанията на св. Т., А. и Р. при съпоставката им с дадените от тях обяснения пред полицейските служители, които се намират в материА.те от административнонаказателната преписка.

НА.це е единство в техните показания относно главния факт на доказване, а именно относно това имало ли е съгласуваност между двата автомобила на пътя, като свидетелите А., Т. и Р. посочват, че такава е липсвала и състезание нямало.

Така констатираните противоречия в показанията на св.А., Т. и Р. както помежду им, така и при съпоставката им с обясненията им на пътя, дадени пред полицейските служители, за което са приложени писмени доказателства, съдът приема единствено като опит жалбоподателят да бъде оневинен, поради което и приема, че същите не са обективни.

По отношение на показанията на свидетелите Т. и Д. следва да се приеме, че проверката на пътя е била продиктувана от забелязаното от тях блокиране на пътя, а след това и от забелязаното рязко потегляне, сторено не с цел преустановяване на задръстването, а с цел създаване на условия за състезание на пътя, предвид развитата от двата автомобила скорост.

Показанията на двамата свидетели Т. и Д. съдържат достатъчно фактически белези, за да се направи извод за осъществяване състава на нарушението на чл.104 Б т.1 от ЗДвП - двата автомобила - този, управляван от жалбоподателя и другият автомобил до него, са се движели изравнени, успоредно един на друг в съседни пътни ленти, в гр.Пловдив, ул.

Асеновградско шосе срещу номер едно посока от север към юг, с висока скорост, което от своя страна безспорно изпълва смисъла на понятието „състезание“ и обосновава извода за участие на жалбоподателя в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104Б т.

3

1 от ЗДвП.

За доказаността на нарушението не е необходимо да бъде установен водачът, рег. номер на другия автомобил. В случая е необходимо установяване движението на поне два автомобила, по описания в двата акта начин, като евентуалното установяване на рег.номер на другия автомобил, както и имената на водача е условие за ангажиране на административнонаказателна отговорност на другия водач. Няма как обаче да се изисква установеност и на другия автомобил и водач при развилата се обстановка на пътя поради нА.чието на невъзможността един полицейски автомобил да спре и двата състезаващи се на пътя, както и при движение и на други автомобили на пътното платно, а и предвид това, че двете коли са тръгнА. в различни посоки, за което посочва св.Т.. За съставомерността на движението не е необходимо да бъде установена точната скорост на движение, такова изискване е необходимо за друг вид нарушения по ЗДвП , а именно при нарушения за неспазване на законоустановената скорост, за което не е ангажирана административноказателна отговорност на жалбоподателя.

Доказано се явява и второто нарушение, за което е санкциониран проверяваният водач, а именно че по време на движение не е носел обезопасителен колан. Не се споделя оплакването в жалбата, че такъв по време на проверката е имало поставен. Установява се по делото, че коланът при спирането на водача се е намирал зад гърба му, а не на самия водач.

Поставянето на колана има за цел защита на живота и здравето в случая на водача, по тази причина следва да се оставя отпред на тялото на самия водач , а не зад гърба му, каквито са констатациите в хода на проверката.

По време на проведеното следствие пред първоинстациония съд не се представиха доказателства от страна на жалбоподателя и за опровергаване на третото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за носене свидетелство за регистрация на МПС, каквото водачът не е носел по време на движението и съответно не го е представил на проверяващите.

По изложените съображения съдът прие, че описаната в акта за установяване на адм. нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Дори и липсата на записи за случилото се на пътя, за каквито има данни, че са направени в деня на нарушението, но не са нА.чни към датата на разглеждане на делото в съда, тъй като се съхраняват 30 дни, за което по делото постъпи информация, не може да опровергае изводите на съда, че обвинението е доказано. Съдът прие, че при проверката на пътя съставителят на акта е обезпечил установеното от него със снемането на писмени сведения от всички пътници в автомобила.

Правилно е приложен материалният закон и съответната за всяко от нарушенията санкционна разпоредба. Нормата на чл. 104Б т.

1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Това поведение на водачите на МПС е обявено за наказуемо с нормата на чл.

175а, ал. 1 пр.2 от ЗДвП, според която водач, който участва в 4 нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.

Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП в действащата редакция към датата на нарушението наказва се с глоба от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Съгласно чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП водачът е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке, а съгласно чл. 183, ал.1 т.1 пр.второ от ЗДвП наказва се с глоба от 10 лв. водач, който не носи определените документи свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. При прилагане на съответната за това нарушение санкционна разпоредба не е събразена законовата промяна, действала към датата на нарушението, според която отпадна санкционирането на водача за това, че не носи контролен талон, поради което и този вид документ отпадна от текста на тази разпоредба, и неизпълнение на задължението за носене на свидетелство за регистрация е второто предложение на санкционната разпоредба. Следва да се измени наказателното постановление като се преквА.фицира основанието, на което се налага адм. наказание от чл. 183 ал.1 т.1 пр. трето в чл. 183, ал.1 т.1 пр.второ от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e0c1012-9702-42a7-a76b-6affa0b4b307