Решение № 327 от 29.12.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 207/2025
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 327 гр. Враца, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на П. В. Л., с ЕГН **********, чрез адв. В. В. П. от САК, със съдебен адрес: ***, длъжник по изпълнително дело № 2025***0400400 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № *** КЧСИ против Постановление № 120 от 23.04.2025 г. в частта в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за събиране в изпълнителното дело в размер на 992,82 лв. с начислен ДДС.
Твърди, че постановлението било неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди, че определените и приети от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение са необосновано прекомерни, а и неправилно изчислени поради което и моли да бъдат прекратени.
Излага, че единственото извършено от адвоката действие е по образуване на изпълнителното дело, като по изпълнителното дело не са извършвани никакви друго действия. Поддържа, че в конкретния случай се дължало само възнаграждение по чл.
10, т. 1 от НМАВ (за образуване на изпълнително дело) в размер на 200 лева и не следва да се дължи такова по чл. 10, т. 2 от НМАВ.
Излага, че неправилно ЧСИ приел, че възнаграждението по чл. 10, т.1 от Наредбата (за образуване на изпълнителното дело) следва да се кумулира и да се 1 дължи наред с такова по чл. 10, т. 2 от Наредбата (за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания). Сочи, че ако взискателят се представлява по изпълнителното дело от адвокат, който участва при извършването на изпълнителни действия, то му се полага единствено възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМАВ, а ако участието на адвоката се изразява само в образуване на изпълнителното дело (както е в случая), то се дължи единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, като било недопустимо двете възнаграждения да се кумулират.
Позовава се на Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС за намаляване на размера на адвокатското възнаграждения.
Поддържа, че в случая приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените до момента действия от адвоката и същото следва да бъде намалено до сумата от 200 лева с включен в нея ДДС.
Предвид гореизложеното моли съда да отмени Постановление № 1230/23.04.2025 г. по изп. д. № 2025***0400400/2025 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с което са приети за събиране по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 992.82 лева с начислен ДДС като неправилен - незаконосъобразен и необоснован акт на ЧСИ, и Моля да редуцирате определените и приети за събиране от ЧСИ И. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева с включен в нея ДДС.
Не представя доказателства към жалбата и не прави доказателствени искания.
Взискателят „Профи кредит България“ ЕООД, уведомен е депозирал становище по жалбата чрез пълномощника си Адвокатско съдружие „ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС", вписано в регистъра на САГ, ЕИК ***, представлявано от адв. Г.
Р. В. с адрес: *** с която оспорва жалбата.
На основание чл.436, ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител е приложил мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата, като е описализвършенот от него.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 2025***0400400 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано по молба с приложен към нея изпълнителен лист № 526 от 21.08.2023 г., 2 издаден от РС Бяла Слатина по ч. гр. д. № 481/2023 по описа на РС Бяла Слатина в позла на „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника П. В. Л., ЕГН **********.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендирани по договор за кредит № ***/2021 г. като е издадена за сумите 3403,56 лв. – главница, 131,55 лв. договорна лихва за периода 06.01.2023-27.02.2023 г., сумата 1345,46 лв. , договорна лихва за периода 10.01.2022-06.01.2023 г., сумата от 324 лв, представляваща мораторна лихва за период от 11.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата от 30 лв. – такса за периода от 25.12.2021 г., сумата от 3234,59 лв. – друго допълнително вземане за период от 17.11.2021 г., както и 169,18 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е поискал ЧСИ да извърши конкретно следните действия: едновременно с връчване на ПДИ, да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение съобразно приложен списък, след извършване на справка в ЦКР; да извърши проучване на длъжника за наличие на трудови доходи и да наложи запор върху вземанията по последната открита от длъжника сметка, възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е е възложил на ЧСИ да извършва по свой почин изпълнителни действия на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
По изпълнителното дело няма изпратено съобщение за доброволно изпълнение, но на длъжника са изпращани множество съобщения, в които е посочен размера на задължението.
По изпълнителното дело е наложени запори върху вземания към банки по банкови сметки на длъжника, по които обаче няма наличност, както и запор върху собствен на длъжника лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДКН № СВ***СТ.
Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в резултат на което е постъпила сумата от 452,40 лв.
На 23.04.2025 г. длъжникът чрез процесуалния си представител е възразил срещу определените от ЧСИ разноски за адвокат на взискателя в изпълнителното дело и такси по съдебното изпълнение.
С Постановление № 1230/23.04.2025 г. ЧСИ е намалил размера на разноските за адвокат за адвокатско възнаграждение от първоначално приетия размер от 1082,11 лв. на 992,82 лв,, формирани както следва: 200 лв. на осн. чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 627,35 лв. на осн. чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислени в минимален размер върху материален интерес от 9547 лв. по изпълнителното дело и е отказал да измени таксите.
3
Жалбата по която е образувано настоящето дело е в частта в която е ЧСИ е определил възнаграждение за адвокат и по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК от лице с правен интерес длъжник по изпълнителното дело. Същата касае отказ на ЧСИ за намаляване адвокатското възнаграждение на взискателя. Този отказ съобразно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи на обжалване от длъжника, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното постановление ЧСИ е намалил уговореното и заплатено адвокатското възнаграждение до изчислено на минимума по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. съобразно дължимата към момента на образуване на изпълнителното дело сума. Възнаграждението е било платено.
С молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът е направил искане за извършване на изпълнителни действия (да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение съобразно приложен списък, след извършване на справка в ЦКР; да извърши проучване на длъжника за наличие на трудови доходи и да наложи запор върху вземанията по последната открита от длъжника сметка, възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника).
Част изпълнителните действия са били извършени от ЧСИ. Същевременно се установява, че всички съществуващи към датата на изготвяне на съобщението вземанията на взискателя не са били удовлетворени. Подлежащата на събиране сума надхвърля 11 000 лв., не е установено имущество в такъв размер по изпълнителното дело, събраната по изпълнителното дело сума от 452,40 лв. е незначителна съобразно общия размер на задължението и предполага продължителен период на провеждане на принудително изпълнение.
При тези факти съдът намира, че на взискателя се дължат разноските за адвокат в минималния размер. Липсва основание те да бъдат намалявани под минималния размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който правилно е изчислен от ЧСИ. Изпълнителното производство не е приключило и предстоят допълнителни изпълнителни действия, предвид данните по делото. В този смисъл и Решение № 181 от 8.08.2024 г. на ОС Шумен по в. гр. д. № 343/2024 г.
4
Предвид гореизложеното жалбата с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК против постановлението за разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 28692/12.05.2025 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № *** КЧСИ, подадена от П. В. Л., с ЕГН **********, чрез адв. В. В.
П. от САК, със съдебен адрес: ***, длъжник по изпълнително дело № 2025***0400400 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № *** КЧСИ против Постановление № 120 от 23.04.2025 г. в частта в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за събиране в изпълнителното дело в размер на 992,82 лв. с начислен ДДС като неоснователна.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5