Решение № 257 от 31.10.2019, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е №

257

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Добрич.....31.10..................................2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН

СЪД.........................търговска колегия в открито заседание на осемнадесети октомври......................................................... през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.П. при секретаря

НЕЛИ БЪЧВАРОВА и в присъствието на прокурора................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.Стоева...................В.гр.д.№612 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:.....................

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“АД,ЕИК

***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от изпълнителните директори Р.М.и ***,чрез пълномощника си адв.Т.Г. *** срещу Решение №613/27.05.2019г.по т.д.№39934/2017г.по описа на Добрички районен съд,

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество.

В мотивите към подадената жалба се излага следното:

Първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка по делото,вследствие на което е достигнал до неправилни правни изводи.Решението е необосновано.Игнорирани са едни доказателства за сметка на други,като е подходено тенденциозно и избирателно,което опорочава крайния съдебен акт.

Неправилно се приема,че решението по делото може да се противопостави на трети,пострадали от ПТП лица.Техните интереси са гарантирани,тъй като е налице законоустановена процедура,касаеща изплащането на суми на жертвите от ПТП директно чрез местно компетентни Национални бюра и/или кореспонденти.Вземането на тези бюра е обезпечено както от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,така и от учредените в полза на НББАЗ банкови гаранции от всеки български застраховател.При изначална липса на застрахователно правоотношение,включително прогласена от съда отговорността за вреди пада върху

Гаранционния фонд,съгласно разпоредбата на чл.519 ал.1 от КЗ.Не е обсъден от районния съд довода,че неуведомяването за действителния собственик на застрахованото МПС има съществено значение за встъпването на страните в застрахователни правоотношения и за преценката на риска,поради което представлява съществено нарушение на закона ,водещо до нищожност на договора.

Необосновани са изводите на съда по предявените искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1,2 и 3 от ЗЗД.Не е обоснован извода на съда,след като самият съд е приел,че договорът е сключен от „неустановено лице“,че договорът е валидно сключен,при положение ,че не е ясно кой,как и дали е сключил договор за застраховка.

Неправилно е тълкувано и действието на ищеца да предяви евентуално исковете по делото,което не представлява признание,неоспорване на определени факти по делото.

Предвид липсата на подпис в договора ,липсва законоустановената форма на същия,което съдът не е възприел в изводите си.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и относно предявения иск по чл.349 от КЗ/нов/,чл.195 ал.1 от КЗ /отм./Налице е доказана липса на застрахователен интерес към момента на сключване на договора,тъй като собствеността на автомобила е прехвърлена преди сключването му.

Жалбоподателят не споделя извода на районния съд,че липсва доказана персонална симулация при сключване на договора

Договорът е сключен в нарушение на чл.483 от КЗ от лице,което нито е собственик ,нито ползва автомобила на законна основание.

Несъстоятелни са мотивите на съда,че при сключване на договора застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства,имащи значение за сключването му.

С тези и други изложени в жалбата мотиви се иска отмяна на решението като неправилно,евентуално обезсилването му като недопустимо.

Претендират се разноски по делото.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна Ц.М.П. ЕГН ********** ,чрез назначения особен представител -адв.Г.П. от ДАК,с който е оспорва основателността на подадената жалба и се настоява решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните,прие за установено следното:

С атакуваното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД,чл.26 ал.1 пр.1-во ЗЗД,чл.26 ал.1 пр.2-ро ЗЗД,чл.26 ал.1 пр.3-то ЗЗД,чл.26 ал.2 пр.3-то ЗЗД,чл.26 ал.1 пр.4-то ЗЗДьчл.349 ял.2 и ал.3 от КЗ и чл.27 ал.2 пр.5-то от ЗЗД,предявени в условията на евентуалност,както и предявения в условията на евентуалност иск,с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД.

Решението е валидно и допустимо,постановено от надлежен съдебен състав,в рамките на правораздавателната му компетентност.За валидността и допустимостта на решението съдът следи служебно,а за правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е допустимо.Правилно и в съответствие с актуалната съдебна практика районният съд е приел,че предявеният иск е допустим-така ТР№1/2018г.по т.д.№1/2018г.на ВКС ОСТК,тъй като в интерес на ищеца-застраховател е да изясни действителното правно положение по договора,който го обвързва.В настоящия случай е настъпило застрахователно събитие,което в още по-голяма степен обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

По наведените оплаквания в жалбата,съдът намира за установено следното:

По делото са представени доказателства за сключен застрахователен договор-застрахователна полица №BG/30/116000218282 от 16.01.2016г.,за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,по която застраховател е ищеца по делото,а застрахован –ответника Ц.М.П..Като обичаен водач /държател на застрахованото МПС е посочен ***,договорът е регистриран в системата на Гаранционен фонд,издадена е зелена карта№981379 и е уговорена застрахователна премия от общо 185,84лв.Не се спори,че застрахователната премия е заплатена от страна на застрахования.Върху полицата липсва подпис на застрахования.

Представени са доказателства,че ответникът по делото е сключил множество застрахователни договори с различни застрахователни посредници,от което ищецът извежда извода,че лицето осъществява дейност“застраховане по занятие“,на автомобили,които предоставя за управление на трети лица,което представлява злоупотреба с права,противоречи на закона и правилата на морала и води до съществен порок в сделката,обуславяща нищожността й на сочените в исковата молба основания.

Не се спори,че на територията на

Италия е настъпило застрахователно събитие със застрахования автомобил,а това се установява с представените в превод писмени доказателства на стр.122 -162 по делото.От двустранния констативен протокол за пътнотранспортно произшествие е видно ,че на 14.01.2016г.,на път Перуджа-Понтевиле е осъществена катастрофа от водача на автомобила **,при което са реализирани материални щети по автомобила на чужда гражданка по вина на водача на автомобила,застрахован при ищеца.Налице е претенция към ищцовото дружество за заплащане на причинените вреди.

От представената от Пътна полиция гр.Добрич се установява,че автомобилът е регистриран на името на ответника,съгласно СРМПС 07.03.2011г. От издаденото удостоверение изх.№11-03-177 от 06.03.2019г. на Община гр.Добрич се установява,че процесният автомобил не е бил деклариран в Дирекция „Местни данъци и такси“,респективно не са декларирани промени в обстоятелствата на автомобила.

Съгласно Решение №874/18.11.2009г.по гр.д.№4047/2008г. на Трето ГО на ВКС,свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ,съставляващ доказателство,относно съдържащите се в него изявления,включително и относно собственика на автомобила.

Следователно в доказателствена тежест на ищеца по делото е било доказването,че автомобилът е собственост на трето лице,а не на посочения като застрахован по делото-Решение №213/21.01.2015г. по гр.д.№4131/2013г.на ВКС ,ТК ,Първо ТО.

Този факт не е бил доказан в производството от ищеца по делото..

На първо място от страна на ищеца се изтъква,че по договора за застраховка липсва съгласие за сключването му,тъй като той не носи подписа на ответника по делото.На това основание се иска прогласяване на нищожността му ,на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.Според постановеното ТР№1/2018г.по т.д.№1/2018г.на ВКС ОСТК „Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД,като основание за нищожност на договор за застраховка „ГО“,не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните,поради което правните й последици няма да настъпят“.Това може да е индиция за липса на съгласие,но съобразявайки характера на застрахователния договор като абсолютна търговска сделка и препращащата разпоредба на чл.343 ал.2 от КЗ,дава основание да се приеме,че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293 ал.4 от ТЗ,в който смисъл е и последователната практика на ВКС.Волеизявленията на страните са насрешни и съвпадащи си по елементите и предмета на застрахователния договор,не е налице „съзнавано несъгласие“ или иначе казано отсъствие на намерение за обвързване/шега,учебен пример и пр./Изпълнението на задължението за внасяне на застрахователна премия е прието от ищеца по делото,който не може да се позовава на нищожност,в случай,че от поведението му може да се заключи ,че той не е оспорвал действителността на изявлението.

Що се отнася до липсата на форма на застрахователния договор,в цитираното тълкувателно решение се приема,че като към абсолютна търговска сделка,към застрахователния договор следва да се приложи правилото на чл.294 ал.4 от ТЗ,установяващо че писмената форма се смята за спазена,ако изявлението е записано по технически начин ,който дава възможност да бъде възпроизведено.

Правните и фактически изводи на решаващия съд по така предявения иск са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД-противоречие със закона.Твърди,се че са нарушени разпоредбите на чл.58 и чл.57 ал.2 от КРБ,нормата на чл.8 ал.2 от ЗЗД и нормата на чл.349 ал.1,2 и 3 от КЗ.Като цяло нарушено е правилото да не се вреди другиму.Позицията на ищеца е обосновано с това,че неуведомяването на застрахователя за действителния собственик на автомобила води до увреждане,доколкото застрахователят не може да вземе адекватно решение за встъпване в облигационното отношение и преценката на застрахователния риск.Не се доказва по делото,че застрахованият не е действителен собственик на автомобила.Напротив от извършената справка при сектор „Пътна полиция“гр.Добрич е видно,че автомобилът е регистриран именно като собствен на ответника по делото.Управлението на автомобила на територията на страна-членка на ЕС не представлява значително увеличение на иска,както е посочил и районният съд,съблюдавайки разпоредбата на чл.480 ал.7 от КЗ.В цитираното по-горе тълкувателно решение,което е задължително за съдилищата се приема,че декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477 ал.2 от КЗ не следва да се счита като основание за нищожност на застрахователния договор.Допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.485 от КЗ,съгласно която застрахователят няма право да прекрати застрахователния договор,дори при наличие на неточно обявено или премълчано обстоятелство,за което е поставил изричен писмен въпрос.Декларирането на неверни данни в преддоговорните отношения е възприемано като нарушаване на общото изискване за добросъвестност при водене на преговори,съгласно чл.12 от ЗЗД,но последиците му са единствено на плоскостта на претенция за обезщетение за причинените вреди.В тази хипотеза разпоредбите на КЗ предвиждат възможност за прекратяване на договора,но изключват позоваване на неговата нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.2-ро от ЗЗД-заобикаляне на закона.Твърденията,че собствеността на автомобила е привидно придобита,само и единствено с цел да се регистрира на името на ответника и след като бъде застрахован да се прехвърли на румънски гражданин,не е доказано в настоящото производство.

Правилно и законосъобразно районният съд е стигнал до извода,че нарушаването на фискалните закони на чужда държава и пороците при придобиването на собствеността,в случай че такива са налице,не рефлектират върху действителността на застрахователния договор.Те могат да бъдат основание за друг вид отговорност.