Решение № 797 от 15.09.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Добрич, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230104143 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения адвокат В. К. от ДАК, със съдебен адрес: гр.Добрич, *** срещу К. Г. В., ЕГН **********, гр.Добрич, *** и Г. В. П., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Производството е бързо по смисъла на чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, като исковете са с пр. осн. чл.243 от ЗЗД във вр. чл.249 от ЗЗД, за осъждане на ответниците, да предадат на ищцата заетата им за послужване вещ, представляваща недвижим жилищен имот – апартамент, находящ се в гр.Добрич, ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №**** по КККР на град Добрич, със ЗП от 59.57 кв.м.

В ИМ се излага, че ищцата е собственик на жилище, апартамент в жилищна сграда, находящо се на адрес в гр. Добрич, ***, с идентификатор **** по КККР на гр.Добрич и със ЗП от 59,57 кв.м. Половината от собствеността, В. К. придобила с договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 28.07.1986г. между Общински народен съвет-Толбухин /сега Добрич/, от една стрА. като продавач и Е. Д. К. /майка на ищцата/ и В. К. И. /понастоящем с фамилия Е./, от друга стрА.. Другата половина от апартамента ищцата придобила на 16.04.1993г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под №145, том III, дело №907/1993г., издаден от Е. Е. - нотариус при Районен съд-Добрич и вписан в партидната книга на съда с вх. №985, том 147, стр.331. С нотариалният акт, ищцата учредила пожизнено право на ползване на апартамента в полза на майка и - Е. Д. К.. Същата живяла в апартамента до смъртта си през **

След кончината и, К. Г. В., ЕГН ********** /братовчед на ищцата/, в 1 края на 1999г. или в началото на 2000г., я помолил да му предостави процесния апартамент за ползване, тъй като към него момент той и семейството му нямали къде да живеят. В. К. се съгласила, родственикът и да ползва апартамента за неопределено време, докато си намери друго жилище, но с уговорката, когато ищцата му поиска апартамента, К. В. да се изнесе от него и да и върне ключовете.

На практика, В. К. сключила с В. устна уговорка, той да ползва имота и по силата на неформален договор за заем за послужване, уговорен без краен срок на ползване.

Ищцата сочи, че живее трайно в ** и се прибира в България рядко.

При последното и посещение в гр. Добрич в периода от *****г., В. Е. поканила устно К. В. и Г. В. П., с която той живеел на семейни начала, да напуснат апартамента и да и предадат ключовете.

Тъй като ищцата нямала къде да живее, със съпруга си се принудила да наеме хотелска стая, което с оглед продължителния им престой, и струвало значителни разходи. Тъй като В. и П., не освободили апартамента и не и предали ключовете, чрез нотариус Ю. Д., ищцата изпратила на ответника К.

Г., нотариална покА. с искане доброволно да напусне имота и да предаде ключовете на адв. В. К. от ДАК, като В. К. предупредила ответника, че в противен случай, при неизпълнение на горното, ще пристъпи към съдебна реализация на правото си да владее и ползва апартамента си.

Извършени били от служител на нотариуса, три посещения на обекта, като е било залепено уведомление на адреса, с което нотариалната покА. се явявала редовно връчена. Установено билжо, че в апартамента има обитатели, които не отваряли вратата, но излизали после от имота и отстранявали залепеното съобщение преди длъжностното лице на нотариуса да излезе от входа на блока.

До настоящият момент, К. Г. В. не е върнал държането на заетата за послужване вещ на ищцата, което обуславяло правния и интерес от завеждането на настоящия иск. Доколкото В. живеел в апартамента на семейни начала с Г. В. П., тя също се явявала ответник по настоящата искова молба. Въпреки нотариалната покА., ищцата не е получила ключовете на апартамента.

В. К. сочи, че между нея и ответниците е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на неформален договор за заем за послужване (в устна форма), по силата на който, тя /ищцата/ е предала за временно безвъзмездно ползване на ответника К.. Г., собствения си недвижим имот, представляващ, апартамент в жилищна сграда, находящ се на адрес в гр.

Добрич, ***, с идентификатор **** по КККР на град Добрич и със ЗП от 59,57 кв.м. По своята правна природа, заемът за послужване представлявал двустранна, консенсуална, неформална и безвъзмездна правна сделка, по силата на която, едно лице предоставяло на друго, вещ за временно ползване срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата вещ при поискване на вещта - при договори без уговорен срок или цел на ползване или 2 след изтичане на срока или при ползване - при тези с уговорен срок или конкретна цел за ползване. Видно било, че законът позволявал такъв договор да бъде сключен без определен краен срок или без конкретна цел, за която се предоставяла вещта. В тези случаи, вещта се давала за ползване до поискване от заемодателя. Т.е., договорът можел да бъде всякога прекратен едностранно от заемодателя. Такъв бил и настоящият случай. Договорът за заем за послужване, доколкото имал безвъзмезден характер, предоставял повече права на заемодателя, който можел да поиска предоставената за послужване вещ. В този смисъл, било и насрещното задължение на заемателя да върне вещта, във вида, в който последната е била предадена за послужване.

Видно било, че заемодателят нямал достъп до процесния недвижим имот, тъй като последният бил ползван от ответните страни за покриване на техните жилищни нужди. По тази причина, ищцата надлежно поканила ответниците да и предадат фактическата власт върху недвижимия имот, която покА. била отправена и в устна и в писмена форма, но безрезултатно.

Предвид изложеното, В. К., моли съдът да осъди ответниците да освободят и да и предадат държанието на заетата им за послужване вещ, представляваща апартамент, находящ се в гр.Добрич, ***.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 23.01.2025г. ДРС е изпратил на ответниците, преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от К. В. на 26.02.2025г и от Г. П. на 14.02.2025г., които в законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, са изпратили отговори на исковата молба, като оспорват иска, считат, че е неоснователен, оспорват изложените обстоятелства от ищеца, като твърдят, че между страните никога не е бил сключван договор за заем за послужване и не са налице каквито и да е облигационни правоотношения между тях.

В отговора на К. В. се излага, че ищцата В. К. Е., е негова леля - сестра на майка му А. К. В., починала на ****. Последната се е грижела за майка си Е. Д. К./баба на ответника/ и същата е живяла в процесния апартамент, находящ се в гр. Добрич, ****** докато е починала на **** Уговорката между двете сестри /майката на ответника и леля му В. Е. била, ищцата да придобие процесното жилище изцяло, тъй като А. К. имала неуредени плащания към Банка „ДСК“ и се притеснявала да не запорират апартамента, ако се прехвърли собствеността на нейно име. В. се съгласила и на 16.04.1993г. придобила с договор за покупко-продажба на недвижим имот от майка си Е. К., ½ ид. част от процесното жилище.

Понеже майката на ответника полагала грижи за своя родител Е. К.а до нейната смърт, ищцата обещала да прехвърли след време цялото жилище на сестра си и племенника си. През цялото време до момента, двамата са своили жилището като тяхно собствено, въпреки, че по нотариален акт, собственик е В. Е..

К. твърди, че е направил много подобрения в жилището, като 3 изграждане на терасите със строителни материали, ПВЦ дограма на спалнята, външна топлоизолация, ремонт на тоалетната, мазилки, шпакловки и боядисване на цялото жилище, поставил метална входна врата.

На 20.05.2024г., В. Е. отишла да се види с ответника. Пред свидетели К.

Г. и дал 1000 /хиляда/ лева, за да плати данък сгради и такса смет за процесния имот за 8 години назад. Преди това, 30 години само А. К. е плащала всички задължения по апартамента. Идеята на ответника била, В. Е. да си спази обещанието и да прехвърли собствеността на жилището на дъщеря му - А. К.

В.а с ЕГН **********. Ищцата казала на племенника си, че ще говори с мъжа си и заминала за **. Впоследствие обаче, завела настоящото гражданско дело.

Ответникът заявява, че ако се наложи да напусне процесното жилище, то ще претендира от леля си /ищцата/, да му заплати сумата от 20000.00 лв., представляващи стойността на всички направени през годините подобрения в апартамента.

К. моли, съдът да му допусне двама свидетели, при режим на водене .

Ответницата Г. П., сочи, че никога не е живяла в процесния имот, не е имала и адресна регистрация на адреса, на който той се намира.

Отделно от това, към 1999 или 2000г, когато ищцата твърди, че е имала уговорки за апартамента със сестра си и племенника си К.. К., тя не го е познавала. Запознанството на ответницата с ответника датирало от края на 2005г., но никога не е живяла с него в едно домакинство, дори и след раждането на дъщеря им А. К. В.а през 2007г. Г. К. е живяла в дома на родителите си в гр.Добрич, ***, за известен период е била и на квартира в гр.

Добрич, а също така и в дома на близки роднини в гр.**в периода от 2010г. до 2014г.

В потвърждение на това, че ответниците не са живели заедно, Г. П. прилага към отговора си Решение от 23.04.2010г. по гр. д. №22/2010г по описа на ДРС, с което съдът се е произнесъл по нейната искова молба с пр. осн. чл.127, ал.2 от СК, досежно родителските права върху детето и от К.. К., местоживеенето му, РЛК с бащата и издръжката му.

Ответницата излага, че дъщеря и е посещавала баща си К.. К. в дома му в гр. Добрич, ****** т.е. в процесния имот, като Г. П. не е била наясно чия собственост е имота. В апартамента години наред са живели ответникът и родителите му - А. В. и Г.В.. Ответницата изградила близки отношения с бабата на дъщеря си, която много и помагала в отглеждането на детето.

През 2017г, А. К. получила първия си инсулт и Г. П. ходела до дома и да и помага, още повече, че мъжът и бил починал.

На ****, А. В. претърпяла ПТП и нейното физическо състояние се влошило и тя била на легло, неконтактна. В този период, ответницата ходела ежедневно в дома и да я обгрижва до смъртта и /*****/, като имала ключ на имота, но не е оставала да живее там и няма нито една нейна лична вещ. След кончината на майката на ответника, тя му върнала ключа за апартамента.

4

Това, че в процесното жилище са живели сестрата и племенника на ищцата, на последната този факт и бил добре известен и това е стА.ло с нейното знание и съгласие.

Връщането на В. К. в стрА.та и в частност в гр. Добрич през май 2024г. и отправянето на нот. покА. само до ответника К.. К., е стА.ло след смъртта на сестра и А..

Ответницата отрича ищцата да и е отправяла устни покани да напусне апаратамента и да и предаде ключовете.

Г. П. твърди, че тя и детето и А. живеят в гр.- Добрич в имот, находящ се на ул. „****, където е и адресната им регистрация /горното е видно и от служебно направената справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на ответната стрА./. Ответницата сочи, че никога не е живяла на семейни начала с ответника К.. Г. и поддържа отношения с него, само по повод на общото им дете.

Г. В., моли съдът да отхвърли иска и да и присъди съдебни разноски.

Ответницата моли съдът да и допусне до разпит двама свидетели, при режим на водене.

С оглед горното, ответниците молят, съдът да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства се установява следното: ищцата В. Е. се легитимира като единствен собственик на процесния имот. Същата го е придобила възмездно, по следният начин: на 28.07.1986г, заедно с майка си Е. Д.К. е закупила от Общински Народен съвет гр.Толбухин, процесният апартамент, находящ се в г*****, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка една от купувачките /видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, приложен на л.5 по делото/. Към датата на закупуването, ищцата не е била семейна. На 16.04.1993г., В. К. Е. /с фамилия по мъж/, е закупила от майка си Е. Д. остА.лата ½ ид.ч. от жилището за сумата от 1679.00 лв., като продавачката си запазва правото на пожизнено ползване върху имота, ведно със задължението на купувача да не го отчуждава до смъртта на майка си, видно от нот. акт №145, том 3, нот. дело №907/1993г. по описа на нотариус при ДРС /приложен на л.6/.