Решение № 32 от 25.04.2019, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Разград, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 27.03.2019 г. в състав: председател: Атанас Христов, при секретаря М. Н., като разгледа търговско дело № 125/2018 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от Е.Р.И.,

ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Венко Иванов

Косев от АК - Разград, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Черни връх No 51 Д, представители: М.С.М.Г., П В. Д. Г.Н.Г., начин на представляване: заедно от двама от тримата изпълнителни директори, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).

Ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на сумите:

-

40 000 /четиридесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.04.2017г. до окончателното плащане, -

2 408.74 лв. /две хиляди четиристотин и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ представляващи имуществени вреди, представляващи стойност на медикаменти, медицински изделия и помощни средства използвани за лечението и такса за болничен престой, ведно със законната лихва от 01.04.2017г. до окончателното плащане, причинени й от процесното ПТП.

Ищцата твърди, че с Решение № 99 от

16.11.2017г., по АНД № 239/2017г. по описа на РС – Исперих, влязло в сила на 04.12.2017г., съдът е постановил че ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ф.М., ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2017г. в гр.Исперих, обл.Разград, на ул.“Хан Аспарух“, пред бл.№ 3, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС8836РВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.40, ал.1 от ЗДвП - “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и ал.2 - “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, с което по непредпазливост е причинил на Е.Р.И., ЕГН-**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости – външния кондил на големия пищял и на главата на малкия пищял на дясна подбедрица, последвано от налагане на метална остиосинтеза, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание.

Ищцата била откарана в болницата в

Исперих, а след това в МБАЛ Св. Иван Рилски Разград. Там й била направена операция и имплантирани метални пластини. Останала в ортопедично отделение на лечение 10 дни, след което била приета в отделение за рехабилитация, където престояла 10 дни. След изписването от болницата, за период от почти 4 месеца била почти неподвижна на легло, не могла да се обслужва сама. След 4-ия месец започнала да се предвижва с патерици, а от април 2018г. започнала да се предвижва с бастун. Сочи че не се е възстановила и към настоящия момент и все още чувства болки. Не можела вече да извършва физическа работа в двора и стопанството на къщата, която й доставяла удоволствие.

Направила и разноски свързани с лечението. Закупила заключваща плака на стойност 1 776 лв., костно заместващо вещество – 432 лв., заплатила пролежани легло дни в болницата – 58 лв., закупила и медикаменти, медицински изделия и помощни средства за лечението на обща стойност 142.74 лв.

Въпросното МПС имало валидна застраховка

„Гражданска отговорност" при ответника полица № BG/22/116001010080/01.04.2016г. с период на действие от 03.04.2016г. до 02.04.2017г.

За обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди ищцата предявила писмена застрахователна претенция към ответника на 23.04.2018г., като е заведена щета № 000 – 1000- 03-18-7321/24.04.2018г. Било й направено предложение за заплащане на обезщетение в размер на 1 5 400 за неимуществени вреди и 1 631.71 лв. за имуществени вреди, като в сумите била включена 30% съвина на ищата, която като пешеходец не е използвал наличния тротоар, а се е движи по пътното платна. Ищцата не останала доволна от тези суми, поради и което не се стигнало да споразумение между страните. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт Лъчезар Стоянов. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност", е застраховал гражданска отговорност на водача на процесния лек автомобил. Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни, евентуално – в завишен размер. Ответникът сочи, че поведението на водача на процесния автомобил не е било виновно и противоправно, а твърденията на ищеца и представените доказателства не установявали нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата от страна на водача на автомобила. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между твърдените от ищцата телесни увреждания и произшествието. Твърди, че в качеството на пешеходец ищцата се е движила на непредназначено за пешеходци място, както се е движила неправомерно по пътното платно за движение на МПС, а не по наличния тротоар с ширина от 10 м. Ответникът заявява, че оспорва и твърденията в исковата молба, че ищцата търпи описаните вреди, като сочи, че липсва законово основание да се презюмират действително претърпените неимуществени вреди. Евентуално, ответникът счита, че предявеният иск е със завишен размер, който противоречи с принципа на справедливостта.

При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че последната се е движила на непредназначено за пешеходци място. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – деликвента Д. Ф. М., чрез пълномощника се адвокат Р.Н. от АК – Варна, депозира отговор на исковата молба. Излага становище за неоснователност на исковите претенции. Сочи, че с автомобила си при движение на заден ход е блъснал количката й, но не и ищцата. Също счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищцата, чрез горепосочения й пълномощник, с която се поддържа първоначалната.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителна искова молба от ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт Лъчезар Стоянов. Със същия се поддържа изложеното в подадения отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищцата не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Венко Иванов Косев от АК – Разград, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощника му Ралица Борисова Чобанова. Поддържа отговорите на исковите молби и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, третото лице помагач Д. Ф. М. не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Ради Неделчев от

АК – Варна, който поддържа отговора на исковата си молба и излага допълнителни съображения. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр.

102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

В настоящия случай не се спори по делото, че към 31.03.2017 (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/116001010080/01.04.2016г. с период на действие от 03.04.2016г. до 02.04.2017г., ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС 8836 РВ, включително и на водача Д.Ф.М. /л.14/.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 31.03.2017г. в гр.Исперих, обл.Разград, на ул.“Хан Аспарух“, пред бл.№ 3, Д.Ф.М., при управление на лек автомобил марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС 8836 РВ, при извършване на маневра "движение на заден ход", нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пешеходка – ищцата по делото.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото

Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2017 г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК /л. 3-15 ДП/. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

С Решение № 99 от 16.11.2017г., по АНД №

239/2017г. по описа на РС – Исперих /л.7/, съдът е постановил че ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ф.М., ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2017г. в гр.Исперих, обл.Разград, на ул.“Хан Аспарух“, пред бл.№ 3, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС8836РВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.40, ал.1 от ЗДвП - “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и ал.2 - “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, с което по непредпазливост е причинил на Е.Р.И., ЕГН-**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости – външния кондил на големия пищял и на главата на малкия пищял на дясна подбедрица, последвано от налагане на метална остиосинтеза, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК.

Със същото решение, на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК, Д.Ф.М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 04.12.2017г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал.

2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното горецитирано решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от горепосочено решение, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Д.Ф.М. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в решението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).