Определение № 217 от 26.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 25.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000139 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 656/13.02.2024г. на адв. Б. А. А. от САК, срещу определение № 12/22.01.2024г. по т. д. № 86/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за изменение на постановено по същото дело решение № 114 от 07.12. 2023г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди неправилност на определението. Конкретно се сочат съображения срещу изводите на първоинстанционния съд относно това на кой от тримата адвокати, съгласили се да предоставят безплатна правна помощ на ищеца К. К. в производството по т. д. № 86/2021г. по описа на ТОС, следва да се определи и да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и срещу определяне размера на възнаграждението съобразно редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е била приложима при сключването на договора за правна помощ с първите двама процесуални представители на ищеца.

Искането е за отмяна на определението и за изменение на първоинстонционното решение в частта за разноските, като в полза на 1 адвоката – частен жалбоподател се присъди възнаграждение в размер от 4650 лв.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Насрещната страна ЗАД „Армеец“ АД- гр. София, не изразява становище по жалбата.

Съставът на ВнАпС, като обсъди твърденията и доводите във връзка с изложените оплаквания в жалбата и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 86/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд е било образувано от искова молба от 21.10.2021г. на К. А. К., ЕГН **********, от с. ********, ул. „*************, област *****, подадена чрез адв. Н.Н.Д. – ШАК и адв. С.А.Х. – САК, с която са предявени осъдителни искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди–болки и страдания от телесни увреждания в резултат на виновно причинено ПТП от застрахован при ответника водач на МПС, ведно със законната лихва.

Към исковата молба е представено писмено пълномощно от ищеца в полза на адв. Н.Н.Д. от ШАК и адв. С.А.Х. от САК / лист 9 от първоинстанционното дело/, в което са обективирани изявления на страните по мандатното правоотношение (клиента– ищец по делото и двамата адвокати, на които е възложено осъществяване на процесуално представителство), че адвокатската защита се осъществява на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Т. е. в договора за правна защита е посочено конкретно основание от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, при което законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Пълномощното съдържа уговорка, приложима във вътрешните отношения между адвокатите, съгласно която адвокатско възнаграждение за представеното безплатно представителство следва да получи адв. С.Х.. Пълномощното е безспорно, до приключване на делото във всички инстанции, и няма данни за оттеглянето му.

2

С обща молба вх. № 2935/30.08.2023г. адв. Н.Н.Д. от ШАК и адв. С.А.Х. от САК, които до посочената дата са извършили съвместно (двамата заедно, от името на клиента) всички процесуални действие като пълномощници на ищеца от момента на завеждането на исковата молба на 21.10.2021г., уведомяват съда, че нямат физическа възможност да се явят на насроченото открито съдебно заседание на 04.10.2023г., от 9.30 часа, за което поднасят извиненията си, като заявява, че могат за осигурят присъствието на друг процесуален представител за същата чата, след 11.00 часа.

Адв. Б. А. А. от САК се е явил вместо вече упълномощените двама адвокати на посоченото открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2023г., и това е единственото извършено от него като пълномощник самостоятелно процесуално действие /в следващото съдебно заседание от 22.11.2023г. не се е явил представител на ищеца, а преди заседание е подадена обща молба от адв. Н.Н.Д. от ШАК и Б. А. А. от САК.

При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд прави следните правни изводи:

В рамките на един съдебен процес ищецът е учредил мандат за процесуално представителство на трима адвокати, всеки един от които се е съгласил да предостави безплатна правна помощ в една конкретна хипотеза о т визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв – представителство на материално затруднено лице. Съгласно приложимата по аналогия разпоредба н а чл. 78, ал. 1 от ГПК , според която при уважаване на иска се дължат разноски на насрещната страна за един адвокат, в случаите на безплатно процесуално представителство съдът следва да присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на един от адвокатите, съгласили се да осъществят процесуално представителствно. В зависимост от множество конкретни обстоятелства, адвокатът, който има право да му се присъди възнаграждение, би могъл да бъде напр. първият упълномощен адвокат, (всеки следващ адвокат следва да е наясно, че не му се дължи адвокатско възнаграждение), или на адвоката, който е извършил съществената част от процесуалните действия (напр. ако първият адвокат се е отказал от представителството в начална фаза на процеса) и т.н.

Независимо че при осъществено съвместно процесуално представителство, какъвто е настоящия случай, поначало с въпроса на кого от 3 адвокатите, според вътрешните им отношения, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, не би следвало да се занимава съда, той може да зачете уговорката между тези лица, когато такава е обявена по делото.

В настоящия казус, единствената уговорка, доведена до знанието на съда, е между адвокатите по пълномощното, въз основа на което е образувано делото, и по силата на което са извършвани в хода на процеса множество съвместни процесуални действия от адв. Н.Н.Д. от ШАК и адв. С.А.Х. от САК. Няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на пълномощник, явяващ се трети адвокат, упълномощен от материално затруднено лице в рамките на един съдебен процес, който инцидентно е подпомогнал осъществяването на съвместно безплатно процесуално представителство от вече упълномощени двама предишни процесуални представители. Без значение за този извод е, че с общата молба, подадена преди датата на последното съдебно заседание по делото, адв. Б. А.

А. от САК е представил списък по чл. 80 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза, в определен размер по актуалната редакция на Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, тъй като за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв не се изисква списък за разноските, респ. съдът не е обвързан нито от посочения в такъв документ размер, нито от едностранното изявление за това кой от адвокатите следва да получи дължимото възнаграждение за процесуално представителство. Отделно от това, ако има промяна във вътрешните отношение между адвокатите и тя беше доведена до знанието на съда, на адв. Б. А. А. от САК не се дължи присъждане на пълния размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, а само част от възнаграждението, съобразено с фактически извършеното от него процесуално действие Въпреки че, предвид изложените в предходния абзац изводи, частният жалбоподател няма конкретен правен интерес да оспорва размера на възнаграждение, присъдено на друг адвокат, съдебният състав намира за необходимо да посочи следното:

Тъй като договорът за правна помощ между ищеца и процесуалните му представители е сключен на 03.06.2021г., а упражняването на предоставените процесуалните права е започнало с образуване на първоинстанционното 4 производство с предявяване на искова молба на 25.10.2021г., за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на всяка от страните по делото е редакцията на Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, преди измененията, в сила от 08.11.2022г. Дори и да се приеме, че е приложима по-благоприятната за адвокатите, осъществили безплатна правна помощ, редакция на Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, в сила от 08.11.2022г., съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредбата, независимо от приложимата редакция, а тя има само инструктивен характер.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. СЕС е приел в решението, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилищачл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Следователно, отсъства законово основание да се присъди по-високо от определеното с решението на първата инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита. Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение- в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, приложим по аналогия при присъждане на възнаграждения по чл.

38, ал. 2 ЗАдв, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на 5 целта му по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III-ти състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12/22.01.2024г., постановено по т. д.

№ 86/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от адв. Б. А. А. от САК молба за изменение на постановено по същото дело решение № 114 от 07.12.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6